Определение № 295 от 24.04.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Частно наказателно дело 386/2024
- Вид
- Определение № 295
- Подписан
- 24.04.2024
- В сила
- 29.08.2024
- Състав
- Илияна Стоилова
Цитирани разпоредби
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 25 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 306, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 383, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 295 гр. Благоевград, 24.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: И.на Стоилова при участието на секретаря Христина Далева в присъствието на прокурора М. Г. Ш. като разгледа докладваното от И.на Стоилова Частно наказателно дело № 20241200200386 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искане на И. А. М., конкретизирано в съдебното производство, да му се определи общо наказание по наложеното му с последното му осъждане – на лишаване от свобода от 3 години и пробацията, която не е трябвало да изтърпява /по н.о.х.д. № 315/15 год./ .
Последно осъждане на 3 години лишаване от свобода, наказание което изтърпява понастоящем, е по н.о.х.д. № 172/2024 год. по описа на ОСБ, което е решено с одобрено на 20.02.2024 год. от съда споразумение. След одобряването на споразумението съдебният състав, разглеждал делото не се е произнасял като последица от това определянето на общо наказание, съгласно чл. 383, ал.2 от НПК по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК. Това последно осъждане, което е сила от 20.02.2024 година, е за престъпление по чл. 354а, ал.2 от НК извършено в периода от 13.05.2023 год. до 04.07.2023 год. и за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, извършено на 04.07.2023 год. Преди тази първоначална дата на периода са влезли в сила всички отделни актове, постановени в отделни производства за осъжданията на М., съгласно данните от справката за съдимост и бюлетините към нея за съдимост, като преди нея дори са изтърпени и наказанията по н.о.х.д. № 571/2021 година по описа на ОСБ, а на 05.07.2020 г., т.е. няколко месеца преди извършване на престъплението по това предпоследно осъждане, за което М. е наказан с лишаване от свобода от 1 година и 10 месеца , е изтърпял и общото наказание за съвкупността от престъпления по н.о.х.д. № 13/2019 г., н.о.х.д. № 447/2019 г. и двете по описа на РСГД и по н.о.х.д.
№ 232/2019 г. на ОСБ, която съвкупност е преценена, че съществува с акт по ч.н.д. № 498/2019 г. по описа на РСГД от 13.11.2019 г. или след датата на изтърпяване на наказанието за тази съвкупност от престъпления, М. е извършил престъплението, за което е наказан по последното регистрирано в бюлетина му за съдимост осъждане. Поради което и следва категоричен извод, че това последно престъпление се намира в условията на рецидив спрямо всички останали осъждания, а не в смисъла на съвкупност по чл. 23 във вр. чл. 25 от НК. Конкретно по направеното изрично искане на М. за групиране на последното наказание, което той търпи понастоящем "лишаване от свобода" с предишна пробация, съдът установява като относими следните факти:
Пробацията е наложено наказание по н.о.х.д. № 667/2015 г. по описа на РСГД, което осъждане е вписано под № 14 в бюлетина за съдимост и тя е с продължителност на задължителните мерки от 2 години, както и безвъзмезден труд в полза на обществото. Въпросната пробация по силата на определение № 4303/19.12.2016 г., влязло в законна сила на 28.12.2016 г. по н.о.х.д. № 802/2016 година по описа на РСГД, е погълната от определеното общо по-тежко наказание за съвкупност от престъпление, каквото е лишаването от свобода. Въпросът обаче дали тя е търпяна отделно е без правна значимост в настоящото производство, тъй като със сигурност събраните доказателства сочат, че тази пробация е наложена за престъпление, което е наказано с влязъл в сила съдебен акт 1 от 12.02.2016 г. или това е години преди извършване на престъплението по последното осъждане, поради което и двете престъпления се намират в условията на рецидив, а не на съвкупност и не може да се определя конкретно за тях общо най-тежко наказание. Поставеният от М. въпрос за законосъобразността да търпи въпросната пробация като самостоятелно наказание не може да се обсъжда в това производство, а следва да бъде отнесен към органа, който отговоря за изпълнение на наказанията.
Поради горното, съдът по реда на чл. 383, ал.2 от НПК в случая на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице И. А. М. – ..., ЕГН **********, . за определяне на едно общо наказание за съвкупност от престъпления по последното му осъждане - това по н.о.х.д. № 172/2024 год. по описа на ОСБ - с други осъждания.
Определението може да се обжалва, респ. протестира в 15-дневен срок, считано от днес пред Апелативен съд гр. София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
2