Решение № 83 от 01.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Пловдив, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 2023500****685 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №37 от 17.03.2023 г.,постановено по т.д.№9/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,са отхвърлени ИСКОВЕТЕ, предявени от Н. И. П.

,ЕГН **********, от гр. П. , ул. ,,’Б.”, № **, ет. *, ап. **, в качеството й на процесуален субституент на осн. чл.26,ал.2 ГПК, във връзка с чл. 382,ал.3 КЗ против „К. Ж. (C. A.) АД, вписано в регистъра на П. т. с. с № *********, със седалище РФ, гр.П., бул. "О." *, действащо на територията на РБ чрез „К. Ж.К. Б.“, вписан в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,****, ул. „Х. Б.”, № ***, за осъждане на ответника да заплати на съищеца „У. К. Ф.“ ЕАД - гр. С., застрахователно обезщетение в размер на 29 168,53 лв. по застраховка „К. п. П.“, пакет * *******, обезпечаваща изпълнението на задълженията по договор за потребителски кредит № ******* от ******** г., сключен между „У. К. Ф.” ЕАД и И. Д.

П.,ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска 17.01.22 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 680.60 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 26.10.2021 г. до 17.01.2022 г.

(датата на завеждане на иска).

1

Със същото решение е осъдена ищцата Н. И. П., ЕГН **********, от гр.

П. , ул. „’Б.”, № **, ет. *, ап. **, да заплати на ответника „ К. Ж.” (C. A.) АД,вписано в регистъра на П. т. с. с № *********, със седалище РФ, гр.П., бул. "О." *, действащо на територията на РБ, чрез „К. Ж.-К. Б.“, вписан в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

С.,****, ул. „Х. Б.”, № ***, разноските по делото в размер на 4 530,95 лв.

Горното решение е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство Н. И. П.,която е подала въззивната си жалба чрез адв. В. К. като неин пълномощник.В жалбата е изложено становището,че решението на ОСПазарджик е неправилно поради необоснованост,както и поради нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.В тази връзка жалбоподателката поддържа довода,че първоинстанционният съд е разгледал преклудирано възражение на ответника и това изцяло е обусловило изхода на делото.Посочено е,че както в досъдебната процедура,така и в отговора на исковата молба ответникът се е защитавал срещу иска с възражението за изключен риск поради наличие на съзнателно необявени от застрахования сърдечно-съдови заболявания,сърдечна и дихателна недостатъчност /ОСДН/, хипертонична сърдечна болест /ХСБ/, хронична исхемична болест на сърцето /ХИБС/ и ляв преден хемиблок /ЛПХБ/.И след като от приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза категорично се установило,че застрахования не е страдал от такива заболявания,ответникът за първи път в писмената си защита,както твърди жалбоподателката, се е позовал на възражение за премълчано заболяване “хроничен алкохолизъм”,а съдът в решението си е приел това възражение за непреклудирано по съображения,че до разпита на вещите лица в открито заседание,проведено на 10.01.2023 г.,това заболяване било неизвестно на ответника и го е уважил,без да даде възможност на другата страна да се защити.В контекста на изложеното,жалбоподателката твърди,че заболяването “хроничен етилизъм” е било известно на ответника,защото към отговора на исковата молба именно той е приложил епикриза от ********* г.,издадена от МБАЛ-П.,в която е вписана диагноза “хроничен етилизъм” /алкохолизъм/.Жалбоподателката поддържа още и аргумента,че според задължителната практика на ВКС,с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения основани на съществуващи и известни нему факти,като посочва и конкретни решения на ВКС в този аспект,а също се позовава и на т.4 от ТР №1/09.12.2021 г. На ОСГТК на ВКС.

На база гореизложеното,жалбоподателката Н. П. счита,че като е отхвърлил иска на основание ненаправено възражение,вместо да го уважи поради недоказаност на направените защитни възражения,първоинстанционният съд грубо е нарушил процесуалните правила.Смята,че допуснатия процесуален порок следва да бъде поправен при разглеждане на делото в настоящата инстанция,както и че в надлежните предметни рамки на спора,с оглед разпределението на доказателствената тежест и събраните доказателства,предявения иск е доказан по основание и 2 размер.

В жалбата се поддържа и довода,че дори и възражението за алкохолна болест да е било въведено надлежно от ответника и да е подлежало на разглеждане,то по същество това възражение е неоснователно,а обжалваното решение е неправилно и заради това,че същото възражение е прието за основателно.Според жалбоподателката,ответникът не е доказал нито един от елементите на твърдяния от него фактически състав на изключен риск по смисъла на чл.12 от ОУ,а именно-застрахованият да е страдал от “хроничен алкохолизъм” 2 години преди сключване на застраховката;това заболяване да съставлява обстоятелство от съществено значение за риска по см. на чл.362,ал.2 от ТЗ;това обстоятелство да е съзнателно укрито от застрахования при попълване на медицинския въпросник по чл.362 от КЗ и същото заболяване да е в причинно-следствена връзка с основното заболяване,довело до смъртта на застрахования.По-подробни доводи и обстоятелства в тази насока са изложени в жалбата.В същата се поддържа и довода за нищожност на клаузите на чл.12,т.1 и 2 от ОУ като неравноправни по смисъла на чл.143,ал.2,т.6 от ЗЗП и е изложена конкретна обосновка на този довод.

В обобщение,въз основа на изложените във въззивната жалба съображения,жалбоподателката Н. П. моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да се постанови друго,с което да се уважи предявения от нея иск,като й се присъдят и разноските за двете инстанции.

В законния срок е подаден писмен отговор на жалбата от въззиваемия “К. Ж.”АД,регистрирано в П. т. с.,РФ под номер *** *** ***,действащо чрез Клона си в РБ “К. Ж.,К. Б.”КЧТ,регистриран в ТР към А*,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.С.,ул.”Х. Б.”№ **, вх. *, ет. *-*.В същия отговор,подаден чрез пълномощника адв. В. Р.,е взето становище,че въззивната жалба е допустима,но е неоснователна по същество.Счита за неоснователен аргумента на жалбоподателката,че е преклудирано и че неправилно е разгледано от първоинстанционния съд възражението на ответника за изключен риск,базирано на заболяването “алкохолизъм”.В тази връзка въззиваемият моли да се вземе предвид,че с отговора на исковата молба е наведено твърдение,че отказът на К. за изплащане на застрахователно обезщетение е базиран на разпоредби в Общите условия и по-конкретно разпоредбите на т.12.1 и т.12.2,а именно в т.12.1 са посочени някои от заболяванията/състоянията,които застрахователят не покрива,в случай,че застрахователното събитие е в причинно-следствена връзка с предварително съществуващо заболяване,страдание или физическо състояние,за което застрахованият е получил медицинско консултиране и лечение.Твърди,че едно от тези заболявания е именно алкохолизма и злоупотребата с алкохол,а от приетата по делото експертиза по категоричен начин се е установило,че г-н П. е бил лекуван нееднократно за негова алкохолна зависимост-болест,която е в причинно-следствена връзка с острия панкреатит,довел до неговата смърт /според въззиваемия/.Поддържа и довода,че застрахованият е имал възможност да декларира,че страда от подобен род заболяване /алкохолизъм/ 3 и че прилага лечение за него,като в попълнената от него собственоръчно декларация в последното поле отбележи това обстоятелство,но същият не е сторил това.В отговора са оспорени като неоснователни и твърденията на жалбоподателката за недоказаност на факта,че г-н П. е страдал от “алкохолизъм” и е бил лекуван за това заболяване.Конкретни контрааргументи в тази насока са изложени в същия отговор.Според въззиваемия са неоснователни и твърденията на жалбоподателката относно липсата на укрИ.е от страна на застрахования на факти и обстоятелства,които са оказали съществено значение за възникване на застрахователно събитие.Оспорено е и твърдението във въззивната жалба за неравноправност на клауза от застрахователния договор ,като са изложени и подробни аргументи за обосноваване на това оспорване.И въз основа на всички изложени в отговора доводи въззиваемият моли да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение като правилно и законосъобразно.Моли още да му се присъдят сторените в процеса разноски.Заявява също така,че ако процесуалният представител на насрещната страна претендира адвокатско възнаграждение по-голямо от предвидения минимален размер,съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,то да се вземе предвид възражението на дружествотоответник по чл.78,ал.5 ГПК.

От дружеството “У. К. Ф.”ЕАД, участващо като страна /съищец/ в настоящото исково производство на основание чл.26,ал.4 от ГПК,не е подаден в законоустановения срок отговор на въззивната жалба и не е взето становище по същата.

От дружеството “Е** М.”ЕООД-гр.С. с ЕИК *********,конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца и съищеца,също не е подаден отговор на въззивната жалба в законния срок и не е взето становище по същата.

Пред въззивната инстанция не са заявени доказателствени искания от страните.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателката оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от страна по делото,имаща правен интерес да обжалва първоинстанционното решение с оглед постановения с него краен резултат и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в 4 изискуемата от закона писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо и в частност-че първоинстанционният съд се е произнесъл именно по иска,с който е сезиран и който иск също е допустим.

По въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№9/2022 г. по описа на ОС-Пазарджик ищцата Н. И. П. е предявила осъдителни искове против “К. Ж. (С. A.)” АД,със седалищеП.,бул.”О.” *,действащо на територията на РБ чрез:К. Ж. -К. Б.,вписан в ТР с ЕИК ********* и със седалище в гр.С.,като е поискала ответникът да бъде осъден да заплати на основание чл.382,ал.1 КЗ във вр. с чл.134,ал.1 от ЗЗД на “У. К. Ф.”ЕАД сумата от 29 168,53 лв.,представляваща застрахователно обезщетение по застраховка “К. п. П.” пакет * №*******,обезпечаваща изпълнението на задълженията по договор за потребителски кредит №******* от ******** г.,сключен между “У. К. Ф.”ЕАД и И. Д. П.,ведно със законната лихва,считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението,както да заплати на същото дружество и сумата от 680,60 лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане /мораторна лихва/ за периода от 26.10.2021 г. до 17.01.2022 г.-датата на завеждане на иска.Ищцата е поискала и да й бъдат присъдени разноските по делото.