Решение № 115 от 16.06.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Ямбол, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20222300500143 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Й. Й. и Н. Й. Й., двете непълнолетни, действащи лично и със съгласието на тяхната майка И.Г.Ж., всички от гр.***, срещу Решение № 124/22.03.2022г., постановено по гр.д. № 258/ 2022г. по описа на Ямболския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от двете въззивници против Й. Г.

Й. искове по чл.150 СК за изменение на месечните им издръжки - за разликата над сумата 270лв. до размера на сумата 400лв. месечна издръжка за Г. и за разликата над сумата 230лв. до размера на сумата 350лв. месечна издръжка за Н..

Оплакването в жалбата е, че решението на ЯРС в обжалваните отхвърлителни части на исковете за издръжка е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необосновано. Според въззивниците, районният съд не е взел предвид и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като крайният му извод относно размера на издръжките, който ответникът следва да заплаща за всяка от ищците, е неправилен и необоснован. Въззивниците сочат, че неправилно съдът е дал вяра на показанията на св.П., които показания били противоречиви, заинтересовани и непочиващи на истината, тъй като св.П. не била очевидец на отношенията между бащата и децата, а виждала последните инцидентно, колкото да ги познава визуално. Сочи се още, че разходите на въззиваемия не са такива, че да ограничават възможността му да заплаща адекватна издръжка на двете момичета, чиито нужди са много по-големи отколкото бащата преценява, като са изложени подробни съображения в тази насока. Твърди се, че преценката на съда относно необходимите суми за издръжка и задоволяване на нуждите на двете ищци е необоснована и това само по себе си е достатъчно основание за отмяна на решението в частта, с която са отхвърлени исковите претенции и за двете ищци, при положение, че ЯРС е направил извода, че ако родителите живееха заедно, семейството е щяло да разполага с една сума над 2000лв. и за всяко от децата е следвало да се отделят поне по 500 лв. месечно.

По тези съображения се моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваната му част и за постановяване на друго решение, с което да бъдат уважени изцяло в предявените 1 размери искове на двете ищци, със съответните законни последици. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски в пълен размер за двете съдебни инстанции по същество.

Въззиваемият Й.Й. е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Изложил е съображения, според които решението на съда е законосъобразно и обосновано, постановено в интерес на децата. Твърди, че за да постанови решението си в частта относно отхвърлените размери на предявените искове, съдът е взел предвид събраните по делото доказателства и крайният му извод е правилен – че в предявените размери искове са недоказани и необосновани. Посочил е, че показанията на св.П. са точни и ясни, основани на неща, които свидетелката е видяла и чула, а наред с това същата прекарва достатъчно време с децата и е запозната със ситуацията. Въззиваемият е изложил съображения по отношение на приходите и разходите, които има той и тези, които има майката на дъщерите му, като по този начин е мотивирал невъзможността да изплаща по-високи размери на издръжката за двете деца. Поради това моли ЯОС да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди атакуваното решение. Заявява и претенция за присъждане на направените разноски по делото.

В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивниците - адв.Г.

Въззиваемият Й.Й. се явява лично и пледира за потвърждаване на решението на ЯРС в обжалваните му части с основния довод, че не е настъпило изменение на обстоятелствата, при които е определена издръжката за двете деца.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани страни и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид и изявленията на страните, като приема за установено следното:

С подадената на 31.01.2022г. до ЯРС искова молба, непълнолетните Г. Й. Й. и Н.

Й. Й., двете от гр.***, действащи лично и със съгласието на майка си И.Г.Ж., са предявили против баща си - ответника Й. Г. Й. от гр.***, субективно съединени искове по чл.150 СК.

За да претендират увеличение на даваната от баща им месечна издръжка - от 220лв. на 400лв. месечно за Г., и от 180лв. на 350лв. месечно за Н., ищците са навели обстоятелства, с които са обосновали изменение на нуждите си спрямо тези, при които през 2019г. са определени издръжките им. Твърденията са за нарастване на потребностите им, с оглед възрастта и изминалия период от време, по-високия размер на средствата за Г., необходими за корекция на стъпалата и носенето на ортопедични обувки и повишените доходи на ответника, сравнени с тези на майката на ищците.

Ответникът Й.Й. е оспорил исковете с възраженията, че от последното изменение на издръжките за двете деца е изминал период от две години и осем месеца, през който нуждите на децата не са нараснали съществено, тъй като те живеят с майка си в същия апартамент, учат в същия град и ползват същия градски транспорт; че децата не боледуват често, а плоскостъпието на Г. е често срещан проблем, за който липсват актуални медицински документи, като същият проблем има и ответникът; че месечното му възнаграждение не надвишава чувствително това на майката и децата получават стипендии от 42лв. месечно.

От фактическа страна с представените удостоверения за раждане на ищците по делото е установено, че ищците са рождени деца на И.Г. Й. - тяхна майка и Й. Г. Й. - баща.

Ищцата Г.Й. е родена на ***г. и понастоящем е **- годишна, а Н.Й. е родена на ***г. и понастоящем е на **г. и **месеца. И двете деца учат в Природо математическа гимназия "*** в гр.***, като през учебната 2021/2022г. Г. е редовна ученичка в 10в клас, а Н. в 8г клас.

От приложеното гр.д.№1337/2019г. по описа на ЯРС е установено, че с влязлото в сила на 14.08.2019г. Решение №450/17.06.2019г. на ЯРС по това дело, е изменен размера на месечната издръжка, която ответникът е осъден да заплаща за детето Г. - от 160лв. на 220лв. месечно и за детето Н. - от 140лв. на 180лв. месечно. При определяне на дължимите от ответника месечни издръжки за двете деца по обсъжданото гр.д.№1337/2019г. по описа на ЯРС, бащата е реализирал месечен брутен доход в размер на 1 134,63лв., а майката на децата- 790,83лв.

По делото ищците са представили писмени доказателства, включително и пред въззивната инстанция, за направени разходи за задоволяване на нуждите им за храна, дрехи, 2 учебни помагала и учебници, за транспорт, за консумативи, вкл. за закупуване на дърва за огрев през зимния сезон, компютър със слушалки, климатик, мобилен телефон; представили са и доказателства, че децата са боледували от инфлуенца А и от Ковид - 19 (включително майка им), за лечението на които заболявания са извършени разходи.

Установено е, че през 2017г. при детето Г. е установено наличието на "плоско стъпало" - заболяване, сочещо на "придобити деформации на крайниците", като за корекцията на стъпалото по делото са представени доказателства за закупувани ортопедични обувки. От представените служебни бележки е установено, че децата Г. и Н. получават стипендии, като през учебните 2019/2020г., 2020/2021 г. и 2021/2022г. Г. е получила стипендия в размер на общо 462,00 лв., или по 21лв. месечно, а Н. за учебната 2021/2022г. през първия срок е получила стипендия в размер на 84,00лв., или 21лв. месечно.

За реализираните от родителите на ищците доходи по делото са събрани писмени доказателства. Видно е от удостоверение за брутен доход, издадено от "БИМ", че майката на децата И.Г.Ж. в периода юни 2021 г.-декември 2021г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на общо 8389,18лв., или 1 198,45лв. средно-месечно. От представеното удостоверение, издадено от Военно формирование *** е установено, че бащата-ответник Й.Й. като военнослужещ, в периода 01.06.2021г.- 01.12.2021г. е реализирал брутно трудово възнаграждение от общо 11 297,70 лв., или 1 613,95лв. средно-месечно.

Ответникът е представил писмени доказателства, установяващи, че той живее под наем в жилище от жилищния фонд на МО, за което има сключен договор от 11.03.2016г., с договорен размер на месечния наем от 33,64 лв. и консумативи, платими авансово в размер на 94лв. (според представеното пред въззивната инстанция допълнително споразумение към наемния договор от 28.04.2022г.). За себе си ответникът също е установил, че страда от плоско стъпало и други придобити деформации.

Разпитана в качеството на свидетел, бабата на ищците по майчина линия Я.Ж. е дала показания, според които заплащаната от ответника месечна издръжка за двете деца е недостатъчна, като освен издръжката, други средства бащата не плащал, купувал подаръци на шест месеца и по коледните празници давал на децата по 20лв. Децата растяли и имали нужди от закупуване на шуби, якета, обувки, посещавали училище, но нямали възможност за извънкласни занимания, нито възможност за закупуване на козметика във връзка с кожни проблеми в пубертета. За детето Г. били необходими специални обувки, чехли, боти и ботуши, без които изпитвало болки в колената.

Другата разпитана свидетелка А.П., посочена и доведена от ответника, е посочила при разпита, че бащата също страда от плоскостъпие, но лекарят му предписал обикновенни ортопедични стелки, закупувани еднократно. За бащата- ответник тази свидетелка е поддържала, че не разполага с много средства и след като заплати месечните си разходи не му остават достатъчно средства за покриване на всички нужди. Ответникът пътувал до работата си с личен автомобил, тъй като нямало обществен транспорт до работното му място, живеел във военно общежитие в гр.*** при обикновени жилищни условия, но пестял отоплението и не разполагал дори с кабелна телевизия. Децата споделяли със св.П., че нямат пари за джобни и искали от баща си, а когато били при баща си той им купувал дрехи и всичко друго, което е необходимо.

Пред въззивната инстанция разпитаният свидетел А.Н., воден от въззивниците е посочил, че ищците - децата Г. и Н. живеят в жилищни и битови условия, които не могат да бъдат определени като луксозни, че децата са облечени нормално и са задоволени нуждите им от храна и дрехи; че пътуват с градски транспорт до училище, а майка им не притежава лек автомобил.

Разпитана в качеството на свидетел пред настоящата инстанция, майката на въззиваемия и баба на въззивниците Е.Й.. е поддържала показания, според които пред нея децата не са споделяли, че имат специални нужди или че мизерстват, а когато посещавали баба си и баща си и изявявали желание за закупуване на нещо, същото им било закупувано и предоставяно. Според тази свидетелка децата са здрави, боледуват епизодично и нямат хронични заболявания.

При тези фактически данни, с обжалваното решение ЯРС е уважил частично предявените искове за издръжка по чл.150 СК, увеличавайки дължимата от ответника издръжка за ищцата Г. от 220 на 270лв. месечно, а за ищцата Н. от 180лв. на 230лв. месечно, като за разликата над размера от 270лв. до 400лв. за Г. и за разликата над 230лв. до 350лв. за Н., е отхвърлил исковете. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че са се 3 увеличили нуждите на децата във връзка с възрастта им и изминалия период от време от последното определяне на издръжките им, както и че във възможностите на родителите е да отделят общо 500лв. месечно за издръжката на Г. и 400лв. месечно за Н., от които суми във възможностите на бащата, който реализира месечен доход от 1613,98лв., ще е да заплаща 270лв. за Г. и 230лв. за Н., а майката, която полага и преките грижи по отглеждането и възпитанието на децата, ще следва да поеме разликата от 230лв. за Г. и 170лв. за Н.. Съдът е приел, че линията на бедност в страната възлиза на 413 лв., а минималната издръжка по чл.142, ал.2 СК се присъжда при ниски доходи на родителите, като в случая двамата родители на ищците реализират доходи по трудови правоотношения и следва да осигурят с посочените суми условия на живот на децата, каквито те биха имали, ако родителите живееха заедно.