Решение № 2914 от 26.10.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1590/2022
- Вид
- Решение № 2914
- Подписан
- 26.10.2022
- Състав
- Виолета Йовчева, Мариана Георгиева, Димитър Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 160 · Кодекс на труда
- чл. 160, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 162, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 187, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 189 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 192 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 194 · Кодекс на труда
- чл. 195 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 221, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 221, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 4 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2914 гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове:
Мариана Г.а
Д. Ковачев при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20221100501590 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 07.05.2020г., постановено по гр.дело № 60934/2018г. по описа на СРС, ГО, 52 състав, са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, предявени от Д. С. Г. срещу “ПС Г.” ЕООД за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със Заповед № 1207/24.07.2018г. н а управителя на ответното дружество; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „охранител” в обект УМБАЛ “Св.
Анна” – София и за заплащане на обезщетение в размер на 3 078, 36 лв. за оставане без работа за шестмесечен период – от 24.07.2018г. до 24.01.2019г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба (18.05.2020г.) до окончателното изплащане на обезщетението. Със същото решение е уважен предявеният от “ПС Г.” ЕООД срещу Д. С. Г. насрещен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ за заплащане на сумата от 510 лева – обезщетение за неспазено предизвестие.
1
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца Д. С. Г., в която се поддържат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на постановеното решение, както и доводи за нарушение на материалния закон.
Конкретно се твърди, че съдът не е изследвал и съпоставил свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – В. Г.а и К.Н., както и не е изложил мотиви защо кредитира показанията на свид. Н.. Твърди, че посоченият свидетел и към настоящия момент е служител на ответното дружество и е в пряка зависимост от своя работодател, поради което се явява заинтересован от изхода на делото. Поддържа, че показанията на свид. Н. не следва да се кредитират при преценката им по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като са неправдоподобни. Другата свидетелка обаче е заявила, че нееднократно с личния си автомобил е транспортирала ищеца до работното му място, но служители на ответното дружество не са го допускали до работа.
В този смисъл оспорва да е извършил вмененото му нарушение на трудовата дисциплина. Релевира, че в процесния период работодателят принуждавал масово работниците да напускат по взаимно съгласие, а който откажел бил уволняван дисциплинарно. На следващо място сочи, че по делото не е установено да е спазена процедурата по налагане на наказание, тъй като липсва заповед за дисциплинарна проверка, както и не е назначена комисия, която да извърши проверка. Въззивникът поддържа и възражението си за нищожност на процесната заповед за уволнение по доводи, че същата не е подписана от управителя, а от лице, което не разполага с дисциплинарна власт. Счита, че по делото не е установено по какъв начин главният счетоводител на дружеството е констатирал твърдяното неявяване на работа от страна на ищеца. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените главни искове да се уважат, а насрещният – да се отхвърли.
Насрещната страна “ПС Г.” ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.
Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, поради което прави искане същото да бъде потвърдено. Поддържа, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” е издадена от управителя на ответното дружество, а не от главния счетоводител, което се установявало и от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза. Излага доводи, че 2 правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свид. Г.а, тъй като същите са изолирани и се опровергават от другите доказателства, както и от извънпроцесуалното поведение на ищеца.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че заповедта за уволнение е издадена от компетентен орган с оглед заключението на приетата съдебно-почеркова експертиза; че същата е мотивирана – посочен е нарушителят, нарушението на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в два последователни дни, както и кога е извършено нарушението – в периода от 11.06.2018г. до датата на издаване на процесната заповед. Съдът е приел още, че са спазени изискванията по чл. 193 от КТ – преди налагане на наказанието от ищеца са поискани писмени обяснения и той е представил такива. Направен е извод, че с оглед продължителността на неявяване на работа е налице съответствие между тежестта на извършеното нарушение и тежестта на наложеното наказание, като е приел за установено и твърдението на работодателя, че ищецът е имал и други нарушения на трудовата дисциплина. В мотивите е посочено, че извършеното нарушение е установено въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свид. Н.. По тези съображения предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са отхвърлени.
Насрещният иск с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ е уважен по съображения, че процесното уволнение е законно и ищецът дължи заплащане на обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни 3 материални норми. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:
Не е спорно между страните, че към 24.07.2018г. ищецът е заемал длъжността “охранител” в обект УМБАЛ “Св. Анна” - София при ответното дружество. Трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ с налагане на дисциплинарно наказание – уволнение съгласно Заповед № 1207 от 24.07.2018г. на управителя на ответното дружество.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че в периода от 01.06.2018г. до 10.06.2018г., включително, ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност, за което е издаден болничен лист.
Към 18.07.2018г. е било установено, че ищецът не се е явявал на работа в периода от 11.06.2018г. до посочената дата, поради което работодателят е изискал с писмо с рег. № 16/18.07.2018г. писмени обяснения относно това обстоятелство. По делото не е спорно обстоятелството, че ищецът е получил поканата за писмени обяснения, като на 23.07.2018г. е депозирал такива. В същите е посочено, че поради влошено здравословно състояние и нужда от допълнително лечение работникът е поискал да ползва неплатен отпуск.
Със заповед № 1207 от 24.07.2018г. на управителя на „ПС Г.” ЕООД – Т.Г.М., на ищеца било наложено считано от датата на връчване на заповедта на лицето, дисциплинарно наказание уволнение и било прекратено трудовото правоотношение, тъй като е извършил следното твърдяно от работодателя нарушение на трудовата дисциплина: не се е явил на работа повече от два последователни дни и не е представил документ за отсъствието си. В мотивите на заповедта се съдържа доклад от главния счетоводител на ответното дружество, в който е посочен, че неявяването на работа на лицето е в периода от 11.06.2018г. до 24.07.2018г., както и че при телефонни разговори ищецът е твърдял, че има издаден болничен лист за лечение в санаториум, но такъв не бил представен. Отразено е още, че на 22.06.2018г. работникът е подал молба за ползване на неплатен отпуск, която не била уважена.
Работодателят при индивидуализация на дисциплинарното деяние по правилата на чл. 189, ал. 1 от КТ е приел, че най-тежкото наказание е съответно на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина, като релевираните нарушения на трудовите задължения са квалифицирани по чл.
4 чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ /неявяване на работа в течение на два последователни дни/.
По делото е представена молба от Д. С. Г. с посочена дата на изготвяне – 08.06.2018г., с която е направено искане да му бъде разрешено да ползва считано от 11.06.2018г. едномесечен неплатен отпуск. Върху молбата е поставена резолюция от 22.06.2018г. с текст “не”.
Ищецът е оспорил валидността на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” при заявени фактически твърдения, че същата не е подписана от управителя на ответното дружество, а от главния счетоводител. Във връзка с релевираното оспорване е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК и в първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза. Настоящият съдебен състав счита, че експертното заключение е пълно, обосновано и компетентно и следва да се кредитира. От същото се установява, че подписът в графа “работодател” на оспорената заповед от 24.07.2018г. е положен от Т.Г.М..
Този извод е обоснован с извършените изследвания на оспорения подпис и на използвания сравнителен материал – свободни образци от подписи на Т.Г.М. в документи, представени по делото, и експериментални образци от подписа на същото лице. Вещото лице е приложил методиката на аналитикосравнителното графическо изследване, която включва разделно и сравнително изследване на почерка отразен в подписите-обекти на експертизата и по отношение на подписите – сравнителен материал; сравнително изследване между графическите признаци в почерка, отразен в подписите – обект на експертизата и в подписите, представляващи сравнителен материал. При извършеното изследване с помощта на стерео микроспоп вещото лице не е установило признаци за техническа подготовка и подправяне на подписитеобект на експертизата. Констатирани са съвкупност от съвпадения в степента на почерковата обработеност, както и по отношение на частните признаци – строеж на транскрипция, елементен състав, разтегнатост и свързаност, графична форма и месторазположение на съставните елементи в началния елемент от подписите, както и в съставните щрихови елементи в средната част от подписите и завършващия парафен елемент; относителното разположение на движенията при изписването на съставните щрихови елементи в средната част на подписите, както и по форма, направление и размер на движенията в съставните елементи. Вещото лице е посочило, че 5 установените съвпадения във вариантите на графическите признаци в подписите-обект на изследване с подписите – сравнителни образци, образуват индивидуална съвкупност от идентификационни признаци, която е достатъчна за категоричния извод, че оспореният подпис в процесната заповед за уволнение е положен от лицето, сочено за негов автор – Т.Г.М..
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свид. В. Г.а – сестра на ищеца и свид. К.Н. – служител при ответника.
Показанията и на двамата свидетели следва да бъдат преценявани при условията на чл. 172 от ГПК предвид роднинската връзка между единия свидетел и ищеца, и с оглед наличието на трудово правоотношение между другия свидетел и ответното дружество.
Настоящият съдъбен състав счита, че не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък приятел или роднина, но съдът е свободен и следва при преценката им да се ръководи от вътрешното си убеждение, като ги анализира наред с останалите доказателства самостоятелно и в съвкупност и по правилата на логиката. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите доказателства по делото.
Разпечатката съдържа 35 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/546ae2cb-eb7e-4ba6-a8e7-7c6781728400