Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1093 от 20.09.2017, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2290/2017
Вид
Решение № 1093
Подписан
20.09.2017
Състав
БОРИС ДИМИТРОВ ИЛИЕВ, ИРЕНА АСЕНОВА ПИСОВА, ПОЛИНА ПЕТРОВА БЕШКОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 1093 гр.

Пловдив,20.09.2017г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРЕНА ПИСОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ПОЛИНА

БЕШКОВА разгледа докладваното от съдията Илиев гр.д. №2290 по описа за 2017г., като за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба на Етажната собственост с административен адрес гр. ****, представлявана от управителя Н. И. К. и адв. З.

З., в качеството на длъжник по изпълнително дело №92/2017г. по описа на ЧСИ А. А., рег.

№757, против постановление на съдебния изпълнител за разноските от 03.08.2017г., с което е оставил без уважение възражението за прекомерност на приетите за събиране по делото разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното постановление, като се иска отмяната му и уважаване на подадената молба за намаляване поради прекомерност на претендираните от взискателя по изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна по жалбата- „Фундамент“ ООД, ЕИК *****, чрез пълномощника си по делото адв.П. Б., в писмен отговор изразява становище, че същата е неоснователна.

В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният изпълнител изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Процесното изпълнително дело №92/2017г. по описа на ЧСИ А. А., рег. №757, е образувано по искане и въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „Фундамент“ ООД, за събиране на вземане на дружеството против етажните собственици на жилищна кооперация с административен адрес гр. ****, за сумата от 450 лв., представляващи съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е представил договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. П.

Б., видно от който е било уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Посоченото вземане за разноски по изпълнителното дело е било прието за събиране от съдебния изпълнител и посочено в изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение. С писмена молба длъжникът, чрез пълномощника си адв. З. З., е поискал намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение. С обжалваното в настоящото производство постановление от 03.08.2017г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането.

Обжалваното постановление е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания- ½ от възнаграждението по чл.7, ал.2, което в случая с оглед материалния интерес по делото възлиза на 150 лв. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адв. П. Б. е извършил действия не само по образуване на изпълнително дело, но и такива с цел удовлетворяване на паричното вземане, като в писмено заявление от 29.06.2017г. е посочил изпълнителен способ. Предвид горното минимално дължимото адвокатско възнаграждение по процесното изпълнително дело би възлизало на 350 лв. В случая е уговорено и заплатено такова в размер на 450 лв., т.е. със 100 лв. над минимума по посочената наредба, което не би могло да се приеме за прекомерно.

По делото липсват доказателства в срока за доброволно изпълнение длъжникът да е погасил задълженията си, поради което и не би могъл да се направи извод, че няма да се налага предприемането на каквито и да са други действия от процесуалния представител за удовлетворяване на вземането на взискателя. Доколкото все още няма яснота какви и колко процесуални действия ще бъдат предприети и каква би била продължителността на изпълнителното дело, то съдът намира, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение не може да се приеме за прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което и не следва да бъде намалявано.

Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че представеният договор за правна защита и съдействие, сключен между „Фундамент“ ООД и адв. П. Б., бил нередовен, тъй като не бил на бланка от кочан.

Нито в Закона за адвокатурата, нито в друг нормативен акт е предвидено изискване за използване на конкретна бланка или образец, по който да се сключва договора за правна защита. Доколкото такива бланки съществуват и се използват в практиката, то те са създадени само за улеснение на адвокатите и нямат задължителен характер.

В случая представеният по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие е сключен в писмена форма и има необходимото съдържание, поради което не може да се приеме за нередовен. Неоснователни са и доводите в жалбата, че тъй като упълномощеният адвокат бил баща на управителя на дружеството- взискател, то той следвало съгласно разпоредбата на чл.5, т.3 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет да му оказва безплатна правна помощ. В посочената разпоредба е предвидена възможност, а не задължение за адвоката да оказва безплатна правна помощ на близки и роднини, поради което уговарянето на заплащане на адвокатско възнаграждение не е в противоречие със същата. Отделно от това в случая са налице договорни отношения между адвокат и търговско дружество, а не между физически лица, поради което разпоредбата на чл.5, т.3 от наредбата е поначало неприложима.

Предвид горното жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото и направеното изрично искане от ответната страна жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната страна по жалбата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

По изложените съображение Пловдивският окръжен съд Р Е Ш И :

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Етажната собственост на жилищна кооперация с административен адрес гр. ****, представлявана от управителя Н. И. К. и адв. З. З., в качеството на длъжник по изпълнително дело №92/2017г. по описа на

ЧСИ А. А., рег.

№757, против постановление на съдебния изпълнител за разноските от 03.08.2017г., с което е оставил без уважение възражението за прекомерност на приетите за събиране по делото разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело.

ОСЪЖДА

Етажната собственост на жилищна кооперация с административен адрес гр. ****, представлявана от управителя Н. И. К., да заплати на „Фундамент“ ООД, ЕИК ****, сумата от 200 лв.- разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.