Решение № 4300 от 29.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4300 гр. В., 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 39 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20243110106373 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от Ф. Б. Д., ЕГН ********** срещу ЕОС М.ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., кв."М.Д.а", ул."Р.П.К. № 6, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи претендираните от ответника суми: главница в размер 422.94 лева, ведно със законната лихва за периода от 11.07.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и 25 лева присъдени разноски по ч.гр.д. 10376/2013г. на ВРС, за които вземания в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 10376/2013 г. по описа на ВРС и е образувано изпълнително дело № 612/2024 г. по описа на ЧСИ Д.П.Я., с район на действие ОС-В..

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: по ч.гр.д. № 10376/2013 г. на ВРС, в полза на ответника на 21.08.2013г. срещу ищеца е издаден изпълнителен лист за сумите предмет на настоящото производство. Въз основа на изпълнителния лист, е образувал изпълнително производство № 612/2024 г. по описа на ЧСИ Д.П.Я., район на действие ОС - гр. В.. Сочи, че от датата на издаване на изпълнителния лист – 21.08.2013г. до образуване на изпълнителното производство през 2024г., вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. От ответника не са извършвани валидни действия, обуславящи прекъсване на давността. Навежда доводи, че възможността на ответника да събере принудително вземанията си е погасена по давност. Ето защо обективира искане за постановяване на положително решение по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Твърди, че на 25.11.2009 г. е сключен Рамков договор за издаване и ползване на международна кредитна карта AVON MasterCard № **************** между Ф. Б. Д. /картодържател/, от една страна и "Р.Б.ия" ЕАД /кредитор с универсален правоприемник „ОББ" АД/, от друга страна. Въз основа на сключения договор за кредит, между страните е възникнало валидно облигационно отношение. Посоченото вземане е прехвърлено в полза на ответника съгласно сключен Договор за цесия от 26.06.2012 г. между "Р.Б.ия" ЕАД/цедент/ и „ЕОС М." ЕООД/цесионер/.

Поради неизпълнение на договора, в полза на „ЕОС М." ЕООД по ч. гр. д. № 10376/2013 г. по опис на PC В. са издадени Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано първоначално изпълнително дело № 3127/2013 г. по описа на ЧСИ К.А.в, с peг. номер 766 при КЧСИ и район на действие ОС-С.З.. Същото е прекратено поради настъпила перемпция и е преобразувано в ново изпълнително дело № 612/2024 г. по описа на ЧСИ Д.З.П.Я., с peг. номер711 при КЧСИ и район на действие ОС-В., което е висящо към датата на депозиране на исковата молба. В хода на изпълнителното производство по изпълнително дело № 3127/2013 г. по описа на 1

ЧСИ К.А.в, с peг. номер 766 при КЧСИ са извършени редица изпълнителни действия, като на ищцата е връчена и Покана за доброволно изпълнение, поради което съгласно чл. 428, ал.

1 ГПК, втора покана не се изпраща. Ищцата е била надлежно уведомена за цесията с връчване на заповедта за изпълнение. Сочи се, че извършените действия по изпълнително дело № 3127/2013 г. по описа на ЧСИ К.А.в са прекъснали погасителната давност. По делото са разпределени постъпили суми на 20.09.2013 г. и 07.10.2013 г. Навежда доводи, че в съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, давността за вземанията не е текла по време на изпълнителния процес, като е започнала да тече от 26.06.2015 г. - постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Молбата за образуване на второто изпълнително производство е подадена на 22.04.2024 г., като с това давността е прекъсната. В хода на образуваното изпълнително дело погасителната давност е прекъсната последователно, на 02.05.2024 г. чрез налагане на запор на банкова сметка и на получаваното трудово възнаграждение на длъжника и на 08.07.2024 г. чрез налагането на възбрана. Сочи се, наличие на удължаване на давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичването на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Сългасно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичване на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Моли поради изложените съображения за отхвърляне на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оглед съвпадащите насрещни твърдения, съдът приема за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че по заявление подадено от ЕОС М. ООД, е инициирано ч.гр.д. № 10376/2013г. по описа на ВРС за издаване на заповед по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя. Издадена е Заповед по чл.410 ГПК № 6074/15.07.2013 год., а след влизането й в сила е разпоредено издаване на изпълнителен лист срещу Ф. Б. Д.. На 21.08.2023г. по ч.гр.д. № 10376/2013г. по описа на ВРС е издаден изпълнителен лист, който обективира задължение на Ф. Б. Д. в полза на ЕОС М. ООД за сумата в размер на 422.94лв.

/четиристотин двадесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща задължение по Рамков договор за издаване и ползване на международна кредитна карта AVON MasterCard №**************** от 25.11.2009г., вземането по който е цедирано по договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.07.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25лв.

/двадесет и пет лева/ – разноски по делото за д.т.

По процесния изпълнителен лист е образувано първоначално изпълнително дело № 3127/2013 г. по описа на ЧСИ К.А.в, с peг. номер 766 при КЧСИ и район на действие ОСС.З.. По делото са разпределени постъпили суми на 20.09.2013 г. и 07.10.2013 г. След 07.10.2013 г. не са извършвани изпълнителни действия, като видно от постъпилия отговор от ЧСИ, изпълнителното дело е прекратено на 26.01.2018г, оригиналът на изпълнителния лист е върнат на взискателя по молба вх. 1870/26.01.2018г.. Делото е предадено в архив на 22.03.2018г. и унищожено съгл. чл.13, ал.2 от Наредба № 4 за служебния архив на ЧСИ във вр. чл.5, ал.4 ЗЧСИ.

Посредством молба от кредитора, по описаните задължения на 22.04.2024г. е образувано изпълнително дело № 612/2024г. по описа на ЧСИ Д.З.П.Я., рег. номер 711 при КЧСИ и район на действие ОС-В., по което са извършени изпълнителни действия.

Постъпилото писмо вх. № 73595/16.09.2024г. от ЧСИ К.А.в, с рег.№ 766 при КЧСИ и район на действие ОС С.З., ведно със съдържащата се в него информация е неотносимо към настоящото дело. Касае гр.д. № 7652/2024г. на ВРС.

С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност, с оглед на което евентуално настъпилата перемпция е относима при преценка валидността на последващите изпълнителни действия.

По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да 2 се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство.

Материалноправните изисквания за законност представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради това тя се реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл.439 ГПК условия.

Съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., „за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Взискателят е този, който чрез своите действия и активност следва да поддържа висящността на изпълнителния процес като заявява извършване на конкретни изпълнителни действия, внася съответните такси и разноски за извършването им и иска прилагане на нови изпълнителни способи“.

За да се извърши преценка дали процесните вземания са погасени по давност, следва да се съобрази дали и кога е била прекъсната давността по отношение на тях.

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който е предвидена възможност за предявяване на искове – чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254 ГПК (отм.), чл. 255 ГПК отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Въпреки съществуващите сходства между уредбата на несъдебните изпълнителни основания по ГПК (отм.) и на заповедното производство, уредено в Глава XXXVII на действащия ГПК, последното има съществени специфики, които правят недопустимо поставянето на знак за равенство помежду им. Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по 3 описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от страна на длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.