Решение № 580 от 03.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330206433 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. С. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Д. Л.-Й. срещу Предупреждение по чл. 28 от ЗАНН от 26.10.2022 г., издадено от З.Д.Д. – ***, изпратено за връчване с № 22 П-10149/27.10.2022 г., с което на основание чл. 28, ал. 1 във вр. с § 1, ал. 1, т. 4г от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) жалбоподателят е предупреден писмено, че при извършване на друго административно нарушение по чл. 173, т. 1 от Наредба за осигуряване на обществения ред на територията на Община Пловдив, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на Предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното предупреждение. Жалбоподателката оспорва авторството на извършеното деяние, като твърди при издаването на обжалвания акт да е допусната грешка в самоличността на дееца. Поддържа да не й е връчван препис от съставения акт за установяване на административно нарушение, което счита, че съществено е ограничило правото й на защита. Моли обжалваното предупреждение да бъде отменено.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна в писмено становище с вх. № 10265/01.02.2023 г. от *** В. П., с пълномощно по делото, оспорва жалбата, като я намира за неоснователна и предлага на съда да я остави без уважение, а обжалваното 1 предупреждение да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Р. С. И., спрямо която е издадено обжалваното предупреждение по чл. 58д, т. 2 от ЗАНН, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от предупреждението е връчен на жалбоподателката на 28.10.2022 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена на 09.11.2022 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното предупреждение следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 10.10.2022 г. около 09:20 часа в гр. Пловдив, жалбоподателката Р. С.

И. извела куче от порода „пудел“ в парк „Красива България“, без да носи със себе си ветеринарномедицинския паспорт на животното. По същото време свидетелите Н. Я. Д. – ***, и Е. Ц. А. – ***, съвместно със служители от „Общинска полиция“ изпълнявали служебните си задължения, като извършвали проверки за спазване на изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВмД) при извеждането на кучета за разходка в парка. Свидетелят Д. поискал от жалбоподателката И. да представи за проверка ветеринарномедицинския паспорт на кучето от порода „пудел“, което тя извела. Жалбоподателката не представила паспорта, като заявила, че не го носи със себе си, както и че кучето не било нейно. И. не представила и документ за самоличност на контролните органи, но съобщила свои данни на служителите от „Общинска полиция“, които след дистанционна справка с ОДЧ установили самоличността й. След това жалбоподателката си тръгнала.

Тогава свид. Д. пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу жалбоподателката И., въпреки че към този момент тя вече не присъствала на мястото на извършване на нарушението. Актът бил оформен като съставен при отказ на жалбоподателката да го подпише, въпреки че всъщност той въобще не й бил предявен за подпис, тъй като тя не присъствала по време на съставянето му.

Така свид. Д. съставил АУАН с бл. № 001005 от 10.10.2022 г. в присъствието на свид. А., но в отсъствието на жалбоподателката. Препис от този акт така и не бил връчен на жалбоподателката И..

Въз основа на съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство предупреждение по чл. 28 от ЗАНН.

2

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Н. Я. Д. и Е. Ц. А.. От тях се установяват вида на извършената проверка, обстоятелството, че жалбоподателката е разхождала куче, когато е спряна от контролните органи, както и поведението й при поканата от страна на свид. Д. да представи ветеринарномедицинския паспорт на разхожданото от нея животно. От показанията и на двамата свидетели се установява, че до края на проверката жалбоподателката не е представила поискания от контролните органи ветеринарномедицински паспорт, като е заявила, че не носи със себе си такъв документ. Свидетелката А. изяснява още, че жалбоподателката е оспорила да е собственик на разхожданото куче. На следващо място свидетелските показания са източник на доказателствена информация за начина на установяване на самоличността на дееца. И двамата свидетели последователно изясняват, че жалбоподателката не е представила документ за самоличност, но индивидуализиращите данни за личността й са установени от участвалите при проверката служители на „Общинска полиция“, на които тя е съобщила името и единния си граждански номер. В показанията си свидетелите Д. и А. описват външния вид на дееца, след което разпознават жалбоподателката Р. С. И. на приетата по делото справка за самоличност от сектор „БДС“ като извършител на деянието, тоест като лицето, което не е представило при поискване ветеринарномедицински паспорт на кучето, което е извела. От показанията на свид. А. се установява и мястото, на което е извършена проверката – в парк „Красива България“, находящ се в град Пловдив, бул. „Дунав“ № 186. Следващата група значими за делото обстоятелства, които се установяват от показанията на двамата свидетели, са тези по съставянето на АУАН. В тази връзка изяснява се, че до края на проверката актът не е предявяван на жалбоподателката за запознаване със съдържанието му, нито й е връчван препис. Установява се още, че по време на съставянето на АУАН, включително и при техническата дейност по попълване на съдържанието му, жалбоподателката не е присъствала, тъй като вече си е била тръгнала. Показанията на свидетелите Д. и А. се ползват изцяло с доверие от съда. Разгледани поотделно, те се ценят за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. Преценени в своята съвкупност, показанията са взаимно кореспондиращи си. По този начин те служат за взаимната си проверка. В показанията си всеки от свидетелите възпроизвежда свои непосредствени възприятия като очевидец.

Обстоятелственият разказ на двамата свидетели е допълнителна гаранция, че те имат ясен и конкретен спомен за събитията, които възпроизвеждат.

От Заповед № 22ОА-1494/05.07.2022 г. на кмета на Община Пловдив се установява, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, действало 3 в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

С обжалваното предупреждение на жалбоподателката И. е указано, че при повторно извършване на нарушение по чл. 173, т. 1 от Наредба за осигуряване на обществения ред на територията на Община Пловдив ще й бъде наложено административно наказание. Съгласно чл. 58д, т. 2 от ЗАНН предупреждението подлежи на съдебен контрол. От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на посочените в предупреждението дата и място жалбоподателката И. е извела куче от порода „пудел“, което е разхождала на 10.10.2022 г. около 09:20 часа в парк „Красива България“, район „Северен“ в град Пловдив. Доказано е и че тя не е носила със себе си ветеринарномедицинския паспорт на кучето и не го е представила за проверка на контролните органи, като от показанията на свидетелите Д. и А. се установява, че паспортът е изрично изискан, но въпреки това не е предоставен. Възраженията срещу авторството на деянието са неоснователни, тъй като по делото се изяснява, че самоличността на жалбоподателката е установена от органите на МВР в рамките на техните правомощия по служба съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗМВР. Същевременно в съдебно заседание всеки от двамата свидетели Д. и А. също разпознава именно жалбоподателката И. на справката от сектор „БДС“ при ОДМВР – Пловдив като извършител на деянието.

Правната уредба на задължението за носене и представяне за проверка на ветеринарномедицинския паспорт на разхожданите кучета, отглеждани като домашни любимци или за служебни, ловни и други цели, се съдържа в разпоредбата на чл. 173, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Това нарушение е формално и от обективна страна е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпване на определен вредоносен резултат. Също така нарушението е и с особен субект – собственик на кучето, който е носителят на правното задължение за носене и представяне на ветеринарномедицинския паспорт. В обжалваното предупреждение никъде не се твърди жалбоподателката И. да е собственик на кучето от порода „пудел“, което е била извела. Налице е дефицит при описанието на съставомерните обстоятелства, формиращи фактическото обвинение, срещу което жалбоподателката се брани в процеса.

В този смисъл дори и в хода на съдебното производство, имащо характер на въззивно, съдът за пръв път да установи, че И. притежава необходимото специално качество, за да отговаря за нарушението по чл. 173, т. 1 от ЗВмД, тоест да е собственик на кучето, то това би представлявало съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, ограничаващо правото на защита.

При проверката за законосъобразност на производството съдът намира, че са допуснати още 2 съществени процесуални нарушения, всяко от които на самостоятелно основание налага отмяна на обжалваното предупреждение по 4 чл. 28 от ЗАНН:

1) актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствието на жалбоподателката И., без след това препис от акта да й бъде изпратен за предявяване и подписване, с което е нарушено правилото по чл.

43, ал. 4 от ЗАНН;

2) липсва правна квалификация на вмененото на жалбоподателката административно нарушение, с което не е изпълнено процесуалното изискване по чл. 28, ал. 2, т. 6 от ЗАНН.

На първо място съдът намира, че процесният АУАН е съставен в отсъствието на жалбоподателката И., макар и да е оформен като изготвен при отказ за неговото подписване от страна на нарушителя съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. От доказателствата по делото обаче се установява, че такъв отказ в действителност липсва. В случая е допуснато смесване на хипотезите на съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя и при отказ за неговото подписване. Аналогичен на процесния казус е разгледан в Решение № 1672 от 19.07.2018 г. по к.а.н.д. № 1668/2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, в което изрично е изяснено, че отказът от подписване на АУАН по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва да бъде предшестван от предявяване на акта на нарушителя, тоест необходимо е последният да формира съзнание за това, че има съставен акт и му се предоставя възможност да се запознае със съдържанието му, както и да получи препис. В случаите на отказ лицето, съзнавайки тези обстоятелства, взема информирано решение да не се ползва от правата си по ЗАНН. За да бъде този отказ противопоставим на лицето и то да не може да черпи права от него, следва да бъдат спазени установените от процесуалния закон гаранции. В процесната хипотеза съдът приема, че това изискване не е изпълнено.