Решение № 6002 от 06.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6002 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100509144 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 10645/04.06.2024 г. по гр. д. № 4683/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, съдът е осъдил ЗАД "Армеец" АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Стефан Караджа № 2, да заплати на Р. И. В., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.****, сумата от 1797.66 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо въз основа на сключен между страните договор за имуществено застраховане „Каско“ № 10323030102344, във връзка с настъпил 14.11.2023 г. застрахователен риск по МПС „Субару Аутбек“, с peг. № ****, за който е образувана претенция № 10323030102344, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2024 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3 500.00 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение съдът е отхвърлил иска на Р. И. В., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.****, за осъждане на ЗАД "Армеец" АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Стефан Караджа № 2, да заплати на ищеца сумата от 81.33 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на застрахователното обезщетение по претенция № 10323030102344, за периода от 14.11.2023 г. до 24.01.2024 г.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба срещу решението от ответника ЗАД „Армеец“ АД в частта му, с която е уважен предявеният от Р. И. В. иск за сумата от 1797,66 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС, ведно със законната лихва, считано от 1

25.01.2024 г. до окончателното й изплащане.

Въззивникът излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, както и че същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че първата инстанция неправилно е приела Общите условия за застраховка „Каско“ за неприложими, въпреки че същите били част от договора и не били оспорени от ищеца. От доказателствата било видно, че Общите условия са подписани и приети за неразделна част от застрахователната полица. Липсвали твърдения от страна на ищеца за тяхната неприложимост или липса на съгласие. Сочи, че неправилно била възложена тежест на застрахователя да доказва съгласието на застрахования с Общите условия. Съгласно правилата на ГПК и практиката на ВКС, ищецът следвало да докаже покрит застрахователен риск. В случая съдът неправилно бил приел, че липсата на представени доказателства от страна на ответника относно връчването на Общите условия водело до тяхната неприложимост. Поддържа, че настъпилата повреда (отворен капак в движение, довел до увреждане на автомобила) не представлявал покрит застрахователен риск, а попадал в изключенията по т. 10.32 от Общите условия.

Това възражение било подкрепено от писмените доказателства – самите Общи условия, където изрично било предвидено, че щети от отваряне на врата или капак по време на движение са изключен риск. Сочи също неправилно позоваване от СРС на несъществуваща разпоредба на КЗ („чл. 147а“). Освен това акцентира, че Кодексът за застраховането е специален закон спрямо ЗЗП, поради което следвало да намери приложение именно той. Предвид изложеното иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Р. И. В. в срока по чл. 263 от ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение и оспорва въззивната жалба, като неоснователна. С оглед изложеното моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.

405, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие 2 застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Съобразно правилата, предвидени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищцовото дружество е да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните, настъпването на застрахователното събитие и наличието на покрит застрахователен риск, който съответно да обезпечава вредите от застрахователното събитие, претърпените вреди, техният размер, както и причинно – следствената връзка между самото застрахователно събитие и претърпените вреди. В тежест на застрахователя е да установи в производството правоизключващите и правонамаляващите си възражения, в това число и че е налице изключен риск, с оглед което обстоятелство не дължи на правоимащото лице застрахователно обезщетение.

В конкретния случай страните не спорят, че между тях е възникнало валидно застрахователно правоотношение въз основа на сключения помежду им договор за имуществена застраховка „Каско“, че на 15.11.2023 г. е заявено настъпване на застрахователно събитие, както и че е постановен отказ по щета № 10323030102344/15.11.2023 г.

По делото спорни са обстоятелствата дали в периода на застрахователно покритие по договора е настъпило застрахователно събитие, което да представлява покрит риск по имуществената застраховка, тъй като с отговора на исковата молба ответникът се е позовал, че е налице изключен риск съгласно т. 10.32 от ОУ, а именно, че застрахователят не обезщетява вреди, причинени при, от или вследствие на отваряне на врата или капак по време на покой или движение на МПС. Позовава се и на други клаузи от ОУ, освобождаващи го от отговорност пред насрещната страна, а именно на т. 10.21, съставляващо изключение от предоставяното застрахователно покритие по договора, съгласно което застрахователят не дължи обезщетение за вреди, настъпили в резултат на експлоатация или управление на МПС, когато същото е било технически неизправно и на т. 76, касаеща грижата на добрия стопанин, като твърди неизпълнение от страна на застрахованото лице.

Спорът е концентриран върху обхвата на покритието при протИ.поставимост на т. 10.32 ОУ, както и върху размера (в рамките на уважения от СРС размер), както и по основанието на отговорността.

По делото е представено заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, щета № 10323030102344/15.11.2023 г., в което е отбелязано, че при движение Белград-София, капакът на мотора се отворил и след това не е могъл да бъде затворен, като е напукал предното стъкло и е изкривил калниците на л.а. „Субару Аутбек“ с рег.

№ ****. В приложения опис на щетата по претенция № 10323030102344 са описани пртендираните уврежданията на лекия автомобил, а именно: преден капак; преден ляв калник; преден десен калник и предно стъкло. Приложен е и постановения от застрахователя отказ от 23.11.2023 г., в който е отбелязано, че на основание т. 10.32 от ОУ на застрахователния договор са налице условия, които освобождават ЗАД „Армеец“ АД от задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.

Изготвената САТЕ установява, че от техническа гледна точка, констатираните щети по л.а. „Субару Аутбек“, с рег. № ****, е възможно да са получени при заявения механизъм на ПТП, като е изчислено по средни пазарни цени към датата на ПТП, че размерът на щетите на процесното МПС, възлиза на 2601,85 лв. При изслушване на вещото лице в съдебното заседание, същото заявява, че поддържа заключението си, не са му задавани допълнителни въпроси от страните и съдът е приел без възражение от 3 страна на ищеца и ответника представеното заключение.

По отношение на правилността на решението в обжалваната част, във връзка с наведените във въззивните жалби оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

В допълнение и по наведените с въззивните жалби доводи за неправилност на решението, съдът намира следното:

Основателно е възражението на въззивника, че изготвения от СРС доклад по чл. 146, ал. 1 и 2 от ГПК е непълен, тъй като в същият липсвала разпределена доказателствена тежест относно своевременно въведеното от страната на ответника възражение за наличие на изключение от предоставеното по застрахователния договор застрахователно покритие. С оглед на това, констатираното процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, е отстранено с определение от 18.02.2025 г. на настоящата въззивна инстанция и е допълнен доклада по делото, като е указано на ответника ЗАД „Армеец“ АД, че в негова доказателствена тежест е да докаже наличието на съгласие от страна на ищеца с приложените ОУ за застраховка „Каско“ и по-конкретно, че клаузата на т. 10.32 от същите е предмет на индивидуално договаряне с ищеца.

С молба от 01.04.2025 г. въззивника е представил по настоящото производство заверен препис от попълнен въпросник-предложение за сключване на застраховка „Каско“ на МПС с данни за застраховащ-Р. И. В., собственик на л.а. „Субару Легаси“ с рег. № ****.

Неоснователно е твърдението на въззивника, че застрахователя не дължи изплащане на застрахователно обезщетение за процесното ПТП. При договор при ОУ с потребител общите условия го обвързват, ако са му предоставени и той се е съгласил с тях. При спор за индивидуално договаряне на конкретна клауза (каквато е т. 10.32), доказателствената тежест лежи върху търговеца–застраховател. Приложеният въпросник не е подписан от застраховащия, а само от застрахователя. Представеният „въпросник–предложение“ би удостоверил общо приемане на ОУ, ако беше подписан, но не би доказал факти на индивидуално преговаряне и съглашение по т. 10.32 (нито нейна прозрачност чрез конкретизиране на риск/ограничения, нито предоставяне на ясни критерии, които да са индивидуално обсъдени). В този смисъл презумпцията за неиндивидуалност не би била оборена. При това положение съдът дължи служебен контрол за евентуална неравноправност (чл. 143–146 ЗЗП във вр. с чл. 7, ал. 3 ГПК), какъвто правилно е проведен от първоинстанционния съд. Текстът на т. 10.32 („отваряне на врата/капак по време на покой или движение“) е бланкетен, без разграничение между виновно поведение на водача и внезапна техническа неизправност (дефект/отказ на заключващ механизъм). Такава формулировка значително редуцира покритието на типични за движението рискове, за покриването на които се сключва имуществена застраховка „Каско“, и поставя потребителя в значително неравновесие. При липса на доказано индивидуално договаряне, клауза с подобно общо изключване е непротИ.поставима на потребителя и като неравноправна не поражда действие. Не се установяват предпоставки за отказ по чл. 408 КЗ, а доводите за „липса на външно въздействие“ са ирелевантни при непротИ.поставимост на изключението.