Решение № 99 от 20.03.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Пазарджик, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20255220200184 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. В. В., с ЕГН- **********, с адрес гр.

Пазарджик, ул. „***“ №2, ет.2, против Електронен фиш Серия К № 10239852 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева.

В бланкетната жалба се сочи, че ЕФ е незаконосъобразен поради допуснати СПН, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редно призован и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище по същество от надлежно упълномощен от него пълномощник, в което се излагат подробни аргументи в подкрепа на искането за отмяна на ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Направено е и искане за присъждане на разноски и възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

За въззиваемата страна- ОД на МВР- Пазарджик не се явява в съдебно заседание представител. По делото е депозирано писмено становище по 1 същество от процесуалния представител, в което са изложени доводи за законосъобразност и правилност на ЕФ, поради което се иска неговото потвърждаване и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Със становището е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.

Районният съд провери основателността на жалбата и взе предвид изложеното в същата и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 12.10.2024 г., в 17:01 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Стефан Стамболов“ №19, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, като се е движил с 65 км/час, при максимално допустима за движение в населено място скорост от 50 км/час. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 120сd11. Системата отчела движение със скорост именно от 65 км/час, т.е. превишение на скоростта от 15 км/час, но от това превишение били извадени 3 км, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост под 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 12 км/час или установена стойност на скоростта 62 км/час.

По този начин бил нарушен чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на така констатираното бил издаден атакуваният ЕФ.

Последният е връчен на жалбоподателя чрез ССЕВ на 15.01.2025 г., видно от отразеното в справка от АИС- АНД (л.13). Жалбата против ЕФ е депозирана чрез ОДМВР- Пазарджик до съда лично от наказаното лице и входирана в деловодството на ОД на 28.01.2025 г. (виж отразеното на печат от регистратура върху жалбата на л.3). Затова и съдът я намира за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от лице активнолегитимирано да обжалва санкционния акт пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средстваснимки от АТСС и снимка на АТСС към Протокол за използване на АТСС, 2 които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

На първо място, съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице, нито визираните в становището на пълномощника на въззивника, нито други такива при извършената от съда служебна проверка.

ЕФ е издаден в законоустановения срок, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Съдът не споделя направеното в жалбата и становището на пълномощника на въззивника възражение за допуснати СПН свързани обобщено с неспазване на процедурата по издаване на ЕФ, неговите реквизити и субект на нарушението.

На първо място съдът намира, че съдържанието на ЕФ съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, разписваща задължителните реквизити, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Или иначе казано атакуваният ЕФ съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, данни за управляваното МПС- вид, марка, модел и регистрационен номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство в случая ползвател на ПС, описание на нарушението, в това число е посочена разрешената стойност на скоростта, както и установената стойност на скоростта и превишението, като изрично е отбелязано, че същите са образувани след отчетен толеранс от минус 3 км/час от измерената скорост. В ЕФ е са отразени и нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Не може да бъде споделено и възражението за неяснота в описанието на нарушението, изразяваща се в това, че не ставало ясно кое е точното място на извършване на нарушението. Видно от ЕФ е, че е засечено движение на цитираното МПС, управлявано от жалбоподателя с превишена скорост в гр.

Пазарджик, на бул. „Ст. Стамболов“ №19, от което посочено обстоятелство е несъмнено кое е мястото на нарушението.

3

На следващо място, не се споделя от съда и възражението, че липсвало в ЕФ пълно описание на използваното АТСС. Напротив в санкционния акт е посочен модел и номер на АТСС, а към АНП са приложени и надлежни доказателства относно неговата техническа изправност и преминат метрологичен контрол. Освен това данни за АТСС в ЕФ, съответстват напълно и с посочените в Протокола за използването му, а също така в противовес на направените възражения в становището относно неяснота от кое АТСС за направени снимките на засеченото движение на процесното МПС, видно от същите в долния десен ъгъл автоматично освен номер на снимката се отразява и номера на АТСС, с което тя е направена. За това и съдът не споделя и това възражение на пълномощника на въззивника.

Следва да се посочи и това, че въпреки че в описанието на нарушението не е посочено изрично, че е засечено движение на цитираното МПС, то отбелязаните факти, че е установено нарушение с АТСС, че е измервана скорост на МПС, с което е извършено нарушение за скорост, както и посочените установени стойности на скоростта и на превишението на скоростта, водят до несъмнения извод, че посоченото МПС е било управлявано и че се е движело, след като е била засичана скорост на същото с АТСС.

По-нататък в становището на пълномощника на жалбоподателя се сочат и други допуснати според него СПН в производството, които опорочавали издадения ЕФ, а именно не била спазена процедурата относно използване на АТСС изготвения протокол за това, който бил ненадлежно съставен, които според настоящия съдебен състав са неоснователни.

Използването на АТСС става по определен ред и условия, съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2014 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл.165 ал.3 от ЗДвП. В настоящия случай при използването на АТСС са били спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Изготвен е Протокол за използване на АТСС съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата (л.10). Видно от същия е, че съдържа всички необходими реквизити по Наредбата, а именно посочено е мястото на контрол- гр. Пазарджик, бул. „Стефан Стамболов“ №19 и посока на движение на контролираните МПС- насочено към кръгово кръстовище с ул.

4

„Пловдивска“. Посочено е какво е ограничението на скоростта, а именнообщо за населено място- 50 км/час, режим на измерване- стационарен, посока на задействане- в двете посоки, начало и край на работния работа на АТСС15:00 ч.- 18:30 часа, броя на регистрираните нарушения- 53, като протоколът е изготвен и подписан от служителя при Сектор ПП- оператор на системата, проверен от съответния ПИ и регистриран. Затова и съдът счита, че възражението за непопълване на протокола с нужните реквизити и липсата на посочване на данни за полицейският служител- оперирал със системата и поставил начало и край на работния процес са неоснователни. Неоснователно е и възражението, че не били представени надлежни доказателства за този полицейски служител за това, че е компетентен да борави със системата.

Според съда това не е необходимо. Служебно известно на съда е, че само преминалите обучение и квалифицирани полицейски служители могат да боравят с АТСС, още повече, че служителят вписан в протокола е от състава на Сектор ПП, извършващ пътен контрол.

Следва да се каже и това, че при заснемането с мобилна радарна система, какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира, т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато става дума за стационарна система, участието на контролния орган е изключено изцяло. В този смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно поставянето на началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в работата на същото. В този смисъл, съгласно промените в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш. Поради тази причина в случая е неприложима забраната на чл.39 ал.4 от ЗАНН.

Вярно е, че в Протокола от оператора на системата не е попълнено полето относно разположението и настройката на АТСС съгласно изискванията за обслужване на производителя, както и че не е посочил номер на първото и номер на последното изображение ( в какъвто смисъл са направени възражения в писменото становище), но този пропуск не може да бъде приет за процесуално нарушение, което съществено да опорочава 5 съставения протокол и да нарушава правото на защита на санкционираното лице. Видно е, че в по-долната графа са посочени име и фамилия на полицейския служител и същият се е подписал. Освен това всички съществени реквизити на протокола, касаещи процесното нарушение са били отразени правилно, тъй като съответстват на данните от снимките от АТСС, а по отношение и на разположението на АТСС и на посочените GPS-координати на всяка една от снимките, е налице съответствие.

Непосочването на номера на първото и номера на последното заснето нарушение, също не опорочава съставения протокол, тъй като времето на заснемане на нарушението (отразено върху снимките от АТСС) съвпада с отразения времеви период на работен режим на АТСС отразен в протокола, като всички останали данни в него съответстват на изготвените снимки и снимката на разположение на АТСС (л.11).

При експлоатацията на АТСС е спазено и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2014 г., като към Протокола за използване на АТСС е приложена снимка на разположението на уреда за контрол (л.11), като видно от отразените данни на същата, тя е изготвена на 12.10.2024 г. в 15:27 часа, т.е. в началото на работния режим на АТСС и преди да бъде заснето процесното нарушение. От тази снимка и изготвените от АТСС снимки на заснетия автомобил, става ясно, че на процесната дата, място и време е заснето именно управляваното от жалбоподателя МПС.

По-нататък, нарушението, както се посочи и по-горе е установено и заснето с мобилна радарна система ARH САМ S1 № 120сd11q вписана под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г., видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване издадено от Български институт по метрология (л.14). От същото, както и от Протокол за проверка на АТСС (л.15) се установява, че използваната мобилна система, с която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка. С оглед на това посочената мобилна автоматизирана система представлява стационарно АТСС по смисъла на §6 т.65 бук. „б“ от ЗДвП.

Разпечатката съдържа 36 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5466f4f9-fbfd-4b01-ae14-cc22352a6667