Решение № 1232 от 24.09.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 2234/2024
- Вид
- Решение № 1232
- Подписан
- 24.09.2024
- В сила
- 04.03.2025
- Състав
- Тихомира Георгиева Казасова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55 - чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 - чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 - чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 - чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 - чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1232 гр. Русе, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20244520102234 по описа за 2024 година
Г. И. В. заявява, че с „Катана Стоун“ ЕООД постигнали договореност, дружеството да изработи, достави и монтира кухненски плот, мивка и остров от технически камък по избрана мостра и предоставена оферта.
Първата оферта с дата 02.05.2023г. била с цена 8829.33 лева, но не включвала изработка на мивка от технически камък. Изпълнителят издал фактура №452/03.05.2023г. за авансово плащане в размер на 6180.54 лева и на същата дата ищцата заплатила на ответника сумата 3160 евро с левова равностойност 6180.42 лева.
Впоследствие контрагентите постигнали съгласие изпълнителят да включи в офертата изработването, доставката и монтажа на мивка, като общата цена на офертата с ДДС била 10 833.33 лева. На 09.08.2023г. възложителят превел по договорената оферта 2335 евро с левова равностойност 4566.86 лева.
На 10.08.2023г. представители на „Катана Стоун“ ЕООД посетили адреса на Г. В. в гр.Амстердам, за да извършат монтажа, но страните констатирали несъответствия и дефекти, изразяващи се в следното: объркани кантове на ръбовете на камъка и мивката при невъзможност за корекция на място; наранявания по камъка при транспортиране; дълбоко проникнали петна по камъка, предназначен за острова, които не можели да бъдат оправени, полирани или преправени; негодна за използване мивка; липса на отвор за индукционните котлони.
Предвид съществените недостатъци на изработеното, което било негодно за предназначението си, още същия ден – 10.08.2023г. ищцата развалила договора.
Представителят на изпълнителя приел да възстанови заплатената до момента сума – 5495 евро (10 747.28 лева), както следва: 2335 евро – веднага, а остатъка – в срок до 30 дни.
1
Молителката твърди, че освен цената на възложеното заплатила на работника и управителя на „Катана Стоян“ ЕООД всички пътни разноски (двупосочни самолетни билети), нощувки в хотел и специализиран транспорт за изделието на обща стойност 3000 евро, за които своевременно уведомила ответника.
На 10.08.2023г. последният възстановил сумата 2335 евро. Остатъкът от 3160 евро, следвало да заплати до 10.09.2023г. и да преведе сумата 3000 евро – пътни разходи, нощувки в хотел и специализиран транспорт за изделието.
Предвид неизпълнение на поетото задължение, Г. И. В. моли съда да постанови решение, с което да осъди „Катана Стоун“ ЕООД, ЕИК 201018319 със седалище и адрес на управление: гр.София, район Студентски, ул.“Йордан Йосифов“№8Б, офис 16, представлявано от управителя В.В.М. сумите: 3160 евро, дължима на отпаднало основание – развален договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.04.2024г. до окончателното й изплащане; 520.36 лева – мораторна лихва върху сумата 3160 евро за периода 10.09.2023г. – 22.04.2024г.; 3000 евро – претърпени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2023г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК „Катана Стоун“ ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства. В о.с.з. процесуалният представител на ответното дружество оспорва основателността на претенцията.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са били обвързани от облигационна връзка, основана на договор за изработка, по силата на който Г. И. В. възложила, а „Катана Стоун“ ЕООД приело да изработи, достави и монтира кухненски плот, мивка и остров от технически камък по избрана от възложителя мостра срещу възнаграждение в размер на 10 833.33 евро. Съгласно оферти от 02.05.2023г. и 17.05.2023г. ответникът се задължил да изработи изделието до 15 дни след авансовото плащане.
Изпълнителят издал фактура №452/03.05.2023г. за 6180.54 лева – авансово плащане по оферта 02.05.2023г.
Ищцата извършила следните преводи:
3160 евро на 03.05.2023г., по сметка на „Катана Стоун“ ЕООД – авансово плащане;
288.05 евро на 15.05.2023г. по сметка на WizzAirHungaryKFT;
252.12 евро на 16.05.2023г. по сметка на Bulgaria Air;
176.71 евро на 16.05.2023г. по сметка на BKG Hotel AT Booking.c;
96.25 евро на 07.07.2023г. по сметка на City ID BV Amsterdam;
370.62 евро на 26.07.2023г. по сметка на Bulgaria Air;
244.60 евро на 26.07.2023г. по сметка на BKG Hotel AT Booking.c;
752 евро на 02.08.2023г. по сметка на WizzAirHungaryKFT;
2335 евро на 09.08.2023г. по сметка на „Катана Стоун“ ЕООД – по фактура 477;
1113.20 евро на 12.08.2023г. по сметка на „Греда“ – фактура №75463.
В кореспонденция, проведена между страните по Gmail се съдържат данни, относно:
2 параметрите на договора за изработка; начина на разплащане; информация свързана с разваляне на договора и възстановяване на платеното по него.
На 10.08.2023г. ответникът е изпратил до ищцата съобщение със следното съдържание: „Здравей Г., за наше разочарование, днес не си свършихме точно работата според офертата и нужното качество. Договорихме се да възстановим заплатената от вас сума до момента, а вие да изпратите обратно в България, оставените плотове и инструментът ни. Сумата, която вчера беше преведена, ще върнем веднага щом бъде получена по наша смета, а сумата за авансовото плащане ще върне в 30 дневен срок от датата на връщане на първата сума.“. Десет минути по-късно изпратил следното съобщение: „Здравей пак! В предният имейл допуснах грешка. С оставените детайли за плот и остров, правете каквото смятате за най-добро. Според нас плотът и кракът за острова могат да се ползват ако закарате на машина, която да отреже на герунг двата детайла и да ползвате. …“.
В подкрепа на твърденията относно допълнителните разходи направени от ищцовата страна са представени: фактури, бордни карти и резервации за хотел.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предмет на разглеждане са осъдителни претенции с правно основание чл.55, ал.1, пр.3; чл.82 и чл.86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД:
Ищцата претендира 3160 евро, дадени на отпаднало основание – развален договор за изработка, доставка и монтаж на кухненски плот, мивка и остров от технически камък.
Облигационноправната уредба на неоснователното обогатяване са съдържа в разпоредбите на чл.55 – чл.59 ЗЗД. В посочените правни норми е залегнат принципа на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на признато от закона основание.
Съгласно чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне. Основание по смисъла на цитираната разпоредба е юридически факт, източник на права и задължения, какъвто в случая е сключеният между страните договор за изработка. Правото по цитираната норма се поражда от фактически състав, включващ престиране на претендираното на съществуващо валидно основание към момента на извършване на престацията и последващо отпадане на основанието. По силата на ретроактивното действие на развалянето, даденото по договора подлежи на връщане, като дадено на отпаднало основание. Предвид характера на иска, ищецът следва да докаже факта на плащане, а ответникът – наличието на основание за получаване, респективно за задържане на полученото.
Съдът намира за установено, че по договор за изработка, сключен между Г. В. в качеството й на възложител и „Катана Стоун“ ЕООД, в качеството на изпълнител, не е налице изпълнение от страна на ответника, обстоятелство, послужило като основание на ищцата да развали едностранно контракта. От релевираните в хода на производството доказателства е видно, че молителката е заплатила авансово на дружеството, претендираната в настоящото производство сума.
Приложената към исковата молба кореспонденция, в нейната поредност, не се 3 оспорва от ответника. Съдържанието й обуславя извод, че „Катана Стоун“ ЕООД е надлежно уведомено за развалянето на договора. Дружеството недвусмислено признава некачественото изпълнение и е изразило съгласие да възстанови авансово заплатените суми, като е определило срок за плащането – до 11.09.2023г. (кореспонденция, проведена чрез Gmail – лист 28).
Неоснователни са и наведените от ответника доводи (изложени едва в устните състезания), че ищцата не е върнала доставеното изделие, тъй като изпълнителят е предложил: „С оставените детайли за плот и остров, правете каквото смятате за най-добро.“.
(съобщение от 10.08.2023г. – лист 28).
Въз основа изложеното, съдът намира иска за основателен и доказан.
По иска с правно основание чл.82 ЗЗД:
При виновно неизпълнение на договорните си задължения, длъжникът носи отговорност за претърпените от кредитора вреди. Съобразно разпоредбата на чл.82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
По въпросите: кои вреди са преки и непосредствени; кои са предвидими по смисъла на правната норма и към кой момент се извършва тази преценка е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, която настоящият състав споделя (решение №296/05.11.2013г. по ГД №48/2013г. на ВКС, ІV г.о.; решение №240/07.05.2015г. по ТД №317/2014г. на ВКС, І т.о.; решение №245/31.07.2017г. по ТД №3625/2015г. на ВКС, І т.о. и др.). ВКС приема, че преки и непосредствени са вредите, които са нормален, безусловен и закономерен резултат от неизпълнението. Когато вредите се дължат и на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника, те са косвени. Вредата е пряка е непосредствена последица от неизпълнението, когато то е необходимо (без него вредата не би настъпила) и достатъчно (само то би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелствата) условие за настъпването й в обичайна среда.
Предмет на иска е сумата 3000 евро – обезщетение за вреди (претърпяна загуба) от неизпълнен договор за изработка, съставляващи: пътни разноски и нощувки в хотел на работника и управителя на ответното дружество; разноски за повдигане изделието със специализиран работен лифт и транспортни разходи.
Ищцата се явява изправна страна, доколкото е изпълнила задълженията си по договора. На нейното правомерно поведение не кореспондира това на ответника, който не е изработил детайлите според уговореното. Некачественото изпълнение е довело до едностранно разваляне на контракта.
Налице са предпоставките за уважаване на иска – неизпълнение по вина на ответника; причинна връзка между противоправното поведение на ответника и вредата; установяване размера на претърпяната загуба. Претърпените от ищцата вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответника по договора за изработка.
Същите се изразяват в намаляване имуществото на възложителя, който е направил разходи, свързани с транспорта и престоя на работниците в гр.Амстердам и специализиран лифт и 4 транспорт за изделието.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви.
В случая падежът на задълженията е определен от ответника –11.09.2023г. и от този момент той изпада в забава.
Предвид основателността на претенциите по чл.55, ал.1, пр.3 и чл.82 ЗЗД, основателна се явява акцесорната претенция за присъждане мораторна лихва.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в общ размер 3561.29 лева. Съдът намира за неоснователно възражението по чл.78, ал.5 ГПК. В случая са предявени три иска: първият с цена 3160 евро; вторият с цена 3000 евро и третият с цена 520.36 лева. Съобразявайки този факт, фактическата и правна сложност на спора и извършените от ищцовата страна процесуални действия, съдът счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Разпечатката съдържа 59 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5466c5f1-5b3c-4e11-9a86-3238a3c0af47