Решение № 5053 от 03.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5053 гр. София, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100506032 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 7660/06.07.2022г. по гр.д.№ 55631 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 40-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 200 и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Ю. А. К., ЕГН ********** и Д. Т., гражданин на Република Македония, родена на ****г. дължат на З. П. А., ЕГН ********** разделно заплащане на сумата от 5000 евро с левова равностойност от 9779,15лв., ведно със законната лихва от 18.05.2021г. до изплащането й, представляващи остатък от продажна цена по договор за продажба на право на строеж , обективиран в нотариален акт № 33, том 2, рег. № 10670, дело № 207 от 02.08.2018г. Издаден от нотариус М.Ш., рег. № 042 на Нот.К., ; сумата от 1197 евро с левова равностойност от 2341,12лв. , представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 02.01.2019г. до 12.05.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 27621 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, като Ю. А. К., ЕГН ********** и Д. Т., гражданин на Република Македония, родена на ****г. са осъдени да заплатят на З. П. А., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1142,50лв. , 1 представляващи съдебни разноски в исковото производство и сумата от 472,50лв. , представляващи съдебни разноски по заповедното дело, както и сумата от 15лв., представляващи съдебни разноски по ч.гр.д. № 1048/2022г. по описа на СГС.

С Определение № 24878/26.09.2022г. по гр.д.№ 55631 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 40-ти състав е оставена без уважение молба по чл.

248 от ГПК на Ю. А. К., ЕГН ********** и Д. Т., гражданин на Република Македония, родена на ****г. за изменение на решението в частта за разноските, като поставените в тяхна тежест бъдат намалени поради прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат.

Срещу така постановено Решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 180348/30.08.2022г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 25.08.2023г. от ответника по исковете Ю. А. К., ЕГН ********** и въззивна жалба вх. № 190334/13.09.2022г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 25.08.2022г. от ответника по исковете Д. Т., гражданин на Република Македония, родена на ****г., в частта, в която исковете са уважени. Изложили са съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочили са, че исковете били предявени срещу тях при условията на солидарна отговорност , но без да е сезиран с такъв иск СРС постановил решение с което уважил искове при условията на разделна отговорност. СРС се бил произнесъл по непредявен иск. Неправилно СРС приел, че твърденията им, че са погасили задълженията чрез плащане са недоказани, неправилно не били допуснати исканите свидетели за същото, ищецът не бил възразил на това им доказателствено искане, и такива следвало да бъдат допуснати. Посочили са в публичното заседание от 16.05.2024г., че не претендират разноски за производство пред СГС. Оспорили са поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.

Срещу така постановеното Определение е депозирана частна жалба вх. № 230772/27.10.2022г. по регистъра на СРС от Ю. А. К., ЕГН ********** и Д. Т., гражданин на Република Македония, родена на ****г. Навели са твърдения, че независимо от сумата, с която била надвишен минималния размер на адвокатските възнаграждения по наредба № 1/2004г., нямало основание да не се редуцира същия до минималния такъв.

2

Въззиваемият – ищец З. П. А., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорила въззивните жалби и частната жалба. Навела е твърдения, че решението и определението са допустими и правилни, не били допуснати нарушения от СРС при постановяването им. При искане за солидарно осъждане съдът следва да се произнесе по твърдението за наличието на такава и ако приеме, че не съществува, то е длъжен да посочи всеки ответник за каква сума отговаря. Солидарните длъжници отговаряли за цялата сума по твърдения на ищеца, няма пречка за всеки ответник иск да бъде уважен за помалка сума при условията на разделна отговорност. Плащане на сумата по договора не било получено, основателността на главния иск обосновала основателно и на акцесорния иск за лихва. Недопустимо било събирането на гласни доказателства за установяване на плащанията по договора и правилно СРС отхвърлил това искане на ответниците. Частната жалба била неоснователна. Претендирала е разноски.

Съдът като обсъди исканията на страните и събраните доказателства, приема следното от фактическа страна:

Първоинстанционнитя съд е сезиран с искова молба вх. № 60441/28.09.2021г. и искова молба вх. № 64223/31.03.2022г. /производството по които е съединено за общо разглеждане по дело № 556312021г. На СРС съгласно определение по л. 213 от ГПК от 07.04.2022г. на СРС/ на З. П. А., ЕГН ********** срещу Ю. А. К., ЕГН ********** и Д. Т., гражданин на Република Македония, родена на ****г., с която е поискала от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл.

200 и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Ю. А. К., ЕГН ********** и Д. Т., гражданин на Република Македония, родена на ****г. дължат на З. П. А., ЕГН ********** солидарно заплащане на сумата от 5000 евро с левова равностойност от 9779,15лв., ведно със законната лихва от 18.05.2021г. до изплащането й, представляващи остатък от продажна цена по договор за продажба на право на строеж , обективиран в нотариален акт № 33, том 2, рег.

№ 10670, дело № 207 от 02.08.2018г. Издаден от нотариус М.Ш., рег. № 042 на Нот.К., ; сумата от 1197 евро с левова равностойност от 2341,12лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 02.01.2019г. до 12.05.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 27621 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, като й се присъдят разноски. Навела е твърдения, че с 3 ответниците сключили договора за продажба на правото на строеж за апартамент № 15, който ще се изгради в пететажна сграда в гр. София на ул.

****, жилищен 4-ти етаж на кота „+11,40м“ за сумата от 11 000 евро, от която ответниците платили 6000 евро, остатъкът от 5000 евро следвало да заплатят до 31.12.2018г., но не го направили Поетото от ответниците задължение за плащане било да го направят заедно, не било посочено кой каква сума следва да плати, което обосновавало извод, че са отговорни солидарно за заплащане на сумата.

Ответниците Ю. А. К., ЕГН ********** и Д. Т., гражданин на Република Македония, родена на ****г. са оспорили исковете. Навели са е твърдения, че по заповедно дело претенцията била за солидарното им осъждане, предявяване на иск срещу всеки от тях било недопустимо. Всеки от тях придобил по договора равни права с другия, така всеки ответник не отговарял за заплащане на цялата сума, не била уговорена солидарна отговорност на купувачите, а че я дължат при равни квоти. Платил бил половината от процесната сума-2500 евро, само тази сума дължал и така иск бил неоснователен. Не дължал лихва за забава. Поискали са от съда да им допусне свидетели за установяване на обстоятелството, че са платили сумата от 2500 евро всеки от тях Претендирали са разноски. Оспорили са поради прекомерност претенцията на ищеца за разноски, процесуалният им представител е претендирал адвокатско възнаграждение.

С Определението по насрочване на делото районният съд е отхвърлил искането на ответниците за събиране на гласни доказателства за установяване на плащане на сумите по договора като е посочил, че същите са недопустими на основание на чл. 164, ал.1, т. 4 от ГПК.

В проведено на 30.06.2022г. о.с.з. пред СРС ищецът е посочил, че не следва да се уважават исканията на ответниците, правилно не били допуснати исканите от тях свидетели.

По делото е приложено заповедно дело № 27621/2021г. на СРС ъгласно което по заявление вх. № 4120/18.05.2021г. е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено Ю. А. К., ЕГН ********** и Д. Т., гражданин на Република Македония, родена на ****г. да заплатят на З. П. А., ЕГН ********** солидарно заплащане на сумата от 5000 евро с левова равностойност от 9779,15лв., ведно със законната лихва от 18.05.2021г. до 4 изплащането й, представляващи остатък от продажна цена по договор за продажба на право на строеж , обективиран в нотариален акт № 33, том 2, рег.

№ 10670, дело № 207 от 02.08.2018г. , издаден от нотариус М.Ш., рег. № 042 на Нот.К., ; сумата от 1197 евро с левова равностойност от 2341,12лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 02.01.2019г. до 12.05.2021г., както и съдебни разноски от 242,50лв.

За държавна такса и 230лв. За възнаграждение за адвокат, за така издадената заповед длъжникът Ю. К. е уведомен на 24.06.2021г., подали са възражение съответно на 16.07.2021г. без същото да е обосновано с конкретни твърдения и възражения, на 08.09.2021г. Заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта , иск е предявен на 28.09.2021г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 33, том2, рег.

№ 207/02.08.20218г. По описа на нотариус М.Ш., рег. № 042 на Нот.К., съгласно който на 02.08.2018г. З. П. А. е продала на Ю. А. К., ЕГН ********** и Д. Т., гражданин на Република Македония, родена на ****г. с персонален № 0704962475016 при равни права правото на строеж за апартамент № 15, който ще се изгради в пететажна сграда в гр. София на ул. ****, жилищен 4-ти етаж на кота „+11,40м“ описан подробно по площ и съседи за сумата от 11 000 евро, от която 6000 евро, платима в деня на сделката след подписването на нотариалния акт и вписването му в АВп., а остатъкът от 5000 евро платима в срок до 31.12.2018г.

Прието е извлечение от сметки на ищеца, съгласно което по сметката на ищеца на 03.08.2018г. Е постъпила сумата от 5867,50лв. По превод от Т. Б. с основание „плащане за покупка на апартамент на ул. **** в гр. София, а на 14.09.2018г. е получено плащане от 5870лв. от Ю. К. с основание „захранване на сметка“.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

5

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Предявените искове са за признаване за установено, че всеки ответниците дължат на ищеца солидарно заплащане на главница от 5000 евро с левова равностойност от 9779,15лв., ведно със законната лихва от 18.05.2021г. до изплащането й, представляващи остатък от продажна цена по договор за продажба на право на строеж , обективиран в нотариален акт № 33, том 2, рег. № 10670, дело № 207 от 02.08.2018г. , издаден от нотариус М.Ш., рег. № 042 на Нот.К., ; сумата от 1197 евро с левова равностойност от 2341,12лв. , представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 02.01.2019г. до 12.05.2021г. Това означава, че срещу всеки ответник са предявени искове за всички суми, предмет на делото с твърдения, че всеки ответник отговаря за заплащането им изцяло солидарно с другия ответник.

При така предявените искове районният съд може да уважи иск срещу всеки ответник за главница до размер от 5000 евро и за лихва до размер от 1197 евро. Приемайки за установено, че всеки от ответниците дължи част от сумите, за които са предявени исковете, защото отговорността им не е солидарна, районният съд се е произнесъл по предявените искове в рамките на търсената защита и постановеното решение е допустимо. Районният съд е пропуснал да се произнесе с диспозитива на решението по исковете срещу всеки ответник за по ½ от сумите, за които е предявен иска, макар че е формирана воля че отговорността на всеки от тях може да се ангажира само за по ½ от сумите .

Разпечатката съдържа 35 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54664917-bf2e-4a5d-abbc-dc9221f75022