Решение № 1896 от 12.10.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1896

Шумен, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - III състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

При секретар ВИЛИАНА РУСЕВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЦВЕТКОВА административно дело № 20267270700479 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), образувано по жалба на И. С. Х. от [населено място], [улица], чрез пълномощник адвокат И. Й. при ШАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №GPAM-1349975/13.07.2026 г. на мл. автоконтрольор към РУ Велики Преслав, ОД на МВР [населено място], издадена на основание чл.171 т.1, б.з/гг от ЗДвП.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед по смисъла на чл.146 т.4 и т.5 от АПК. Излагат се аргументи, че в процесната заповед не е посочена дата на извършване на нарушението, както и се твърди, че жалбоподателят не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрацията, тъй като не е бил надлежно уведомен, поради което съответно липсва и субективната страна на извършване на нарушение, като се позовава и на Тълкувателно постановление №2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022г., П. и Втора колегия на Върховния административен съд. Излагат се аргументи, че на същия ден, веднага след констатиране на нарушението, жалбоподателят сключил задължителна ГО на автомобила и е представил полицата в КАТ – Шумен. На сочените основания жалбоподателят отправя искане към съда процесната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна мл. автоконтрольор към РУ Велики Преслав, ОД на МВР [населено място], редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище по жалбата на 07.10.2026 г. от пълномощник гл. юрисконсулт И.. С., редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на жабата, като счита, че оспорената заповед е законосъобразна. С оглед на това отправя искане към съда жалбата да бъде отхвърлена, както и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

От приложената по делото Заповед №GPAM-1349975/13.07.2026 г. на мл. автоконтрольор към РУ Велики Преслав, ОД на МВР [населено място], се установи, че същата е издадена за това, че на 13.07.2026 г., на път II-73 км.27+650 в посока от [населено място] към [населено място], жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег.№[рег. номер], който автомобил бил със служебно прекратена регистрация на 09.06.2026 г. по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП. С тази ЗППАМ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171 б.з/гг от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, считано от 13.07.2026 г. Със заповедта също са отнети документи, а именно СУМПС [номер]. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 13.07.2026 г. За посоченото нарушение в заповедта е съставен и АУАН серия GA №4623265/13.07.2026 г. от мл. автоконтрольор при РУ Велики Преслав, ОД на МВР [населено място].

Представена е Справка от АИС „Регистрация“ по отношение на процесния автомобил, от която е видна датата на прекратяване на регистрацията на процесния автомобил по служебен път на 09.06.2026 г. поради уведомление от ГФ за липса на валидна застраховка за гражданска отговорност по чл.143 ал.10 от ЗДвП. Видно от същата справка на 13.07.2026 г. служебно е възстановена регистрацията на автомобила поради уведомление от ГФ за валидна застраховка ГО.

От представената от жалбоподателя заверен препис на полица Задължителна „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 13.07.2026 г. се установи, че по отношение на процесния автомобил е сключена валидна „Гражданска отговорност“ за застрахователен период и покритие от 11:24 ч. на 13.07.2026 г. до 23.59 ч. на 12.07.2027 г.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество и при спазване на разпоредбата на чл.168 от АПК жалбата е основателна, поради следните съображения:

На първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните.

Съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП административен орган, съобразно представената от ответната страна Заповед №372з-3276 от 04.09.2025 г. на Директор на ОД на МВР - Шумен, с която е оправомощил длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по чл.171 т.1 от ЗДвП, между които и мл. автоконтрольор към РУ Велики Преслав, ОД на МВР [населено място].

Съдът приема, че е спазена и формата по чл.59 ал.2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания за нейното издаване, т.е. заповедта е мотивирана. Действително в процесната заповед липсва посочена от органа дата на нарушението, но доколкото в нея има изрично позоваване на съставения АУАН и в него е посочено дата на нарушението, то не е налице съществен порок на формата на обжалвания акт и може да се направи извода, че нарушението е установено на 13.07.2026 г.

За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е управлявал автомобил, на посочените в оспорената заповед дата и място, който не е бил регистриран по надлежния ред в Република България, като МПС е със служебно прекратена регистрация на 09.06.2026 г. по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, а именно предвид липса на сключена валидна застраховка за гражданска отговорност, въз основа на уведомление от ГФ.

Съдът намира, че процесната заповед е издадена в противоречие с материалния закон и при несъответствие целта на закона.

Съгласно чл.171 т.1 б. "з" (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025г.) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл.175 ал.3 и др.

Безспорно се установи от процесната заповед, а и от приложения АУАН, че ПАМ е наложена за констатирано нарушение на чл.140 ал.1 предл.1 от ЗДвП - управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, съставомерно по чл.175 ал.3 от ЗДвП. Установи се от събраните по делото доказателства, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е със служебно прекратена регистрация към момента на извършената проверка на водача, като прекратяването на регистрацията е на 09.06.2026 г.

Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП в настоящата редакция, в сила към момента на издаване на процесната Заповед за ПАМ, изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането. Съобразно чл.18б ал.1 т.8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /наричана за краткост Наредба №І – 45 от 24.03.2000 г./, служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл.143 ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл.18б ал. 2 от Наредба №І – 45 от 24.03.2000 г., при прекратяване регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3, 4 или т.8 - относимата за случая, се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. В случая регистрацията е прекратена по чл.18б ал.1 т.8 от Наредба №І – 45 от 24.03.2000 г., при която хипотеза посочената наредба и към момента предвижда задължение собственикът на автомобила, посочен в регистъра, да бъде уведомен при прекратяване на регистрацията. Съдът намира, че подзаконовият административен акт не противоречи на закона, а предвижда по-детайлна уредба на реда за прекратяване на регистрацията на автомобилите. В този смисъл доказателства за надлежно уведомяване, респективно за узнаване на този факт от собственика на процесното МПС, в случая жалбоподателят, не са представени. При установените обстоятелства категорично липсва основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и незаконосъобразно е било отнето с ПАМ свидетелството му за управление на МПС. В тази връзка неоснователно ответната страна твърди, че доколкото се касае за ПАМ, не може да се изследва субективният елемент по отношение на нарушението, тъй като ПАМ се налага за конкретно нарушение. Неоснователно е твърдението на сайта на МВР имало вече публикуван проект на изменение на Наредба №І – 45 от 24.03.2000 г., в което изменение е предвидено отпадане на уведомлението, тъй като към момента на издаване на процесната заповед и към настоящия момент посочената наредба не е изменена и не е отпаднало задължението да се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра.

С. Т. постановление /ТП/ №2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022г., П. и Втора колегия на Върховния административен съд, което не е загубило сила, противно на твърдението на ответната страна, с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика "се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл.175 ал.3 предл. първо от ЗДвП.", поради което такова не е извършено и деецът не се наказва. В случая не се установява собственикът на автомобила-жалбоподателят като водач на същия автомобил да е бил уведомен надлежно за прекратената регистрация. Не е налице и публично достъпен регистър, в който лицата да могат да извършват справка за служебно прекратената регистрация. Предвид горното и съобразно посоченото ТП, след като незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, липсва както умисъл, така и небрежност. В случая процесната ПАМ е наложена за нарушение на чл.175 ал.3 от ЗДвП, което деянието е несъставомерно. Предвид липсата на основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото нарушение, незаконосъобразна се явява наложената ПАМ. Отделно от изложеното, следва да се посочи, че видно от представената от жалбоподателя застрахователна полица, застраховката ГО е сключена на 13.07.2026 г., непосредствено след извършената проверка и на тази дата е възстановена служебно регистрацията на преводното средство.

Съдът намира, че оспорената заповед е несъответна на целта на закона. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171 т.1 буква з/гг от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл.6 ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. След като това е така, напълно безпредметно е отнемането на СУМПС на водача, в случая на жалбоподателя, на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати.