Решение № 296 от 22.11.2022, Окръжен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. М., 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20221600500275 по описа за 2022 година

Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на А. С. Т. от гр. Л. и Ц. З. Й. от гр. Е., подадена чрез пълномощник адвокат Н. А. против решението на РС Л. от 28.04.2022г. , постановено по гр. дело № 1486/2020г. по описа му в частите, с които е отхвърлен като неоснователен предявения от тях инцидентен установителен иск , както и в частите, с които са определени правата на страните по отношение допуснатия до делба поземлен имот- дворно място, ведно със сгради.

Твърди се във въззивната жалба, че решението в обжалваните части е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства, установяващи придобиване по давност от страна на А. С. и съпругът й З. Й. делбения недвижим имот, осъществено в периода 1997г.-2020г., за което в жалбата излага подробни доводи. Иска се отмяна на решението, с което е отхвърлен инцидентния установителен иск и постановяване на ново, с което искът им се уважи изцяло със съответно изменение правата на страните относно делбения имот.

Въззиваемите страни Г. Й. Д., А. Д. П., М. Д. П., П. Д. П. и М. Й. Л. с подаден в срок писмен отговор чрез пълномощник адвокат Р. Б. оспорват жабата като неоснователна с конкретно изложени доводи относно правилността на решението в обжалваната част.

Останалите въззиваеми К. Б. Т., В. Л. Й. , К. Й. Б., М. Й. Л., и Л. З. Й. не вземат становище по жалбата.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен 1 акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежни страни в процеса при наличен правен интерес , поради което са допустими за разглеждане.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Г. Й. Д., А. Д.

П., М. Д. П. и П. Д. П., чрез пълномощника адвокат Р. Б. срещу К. Б. Т., В. Л. Й. , К. Й. Б., М. Й. Л., А. С. Т., Ц. З. Й. и Л. З. Й. твърдения за наличие на съсобственост между страните по отношение на недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Л. от 2009г., парцел II-4474, кв. 30 по предходен план –дворно място от 583 кв.м, ведно с построената в него еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 68 кв.м. Изложени са твърдения за придобито от Г. Й. по време на брака й с Д. Д. право на собственост върху 5/8 идеални части по сделка от 1995г. с Ф.Ф.П., като имотът е бил СИО на Ф.П. и Й.Т.П., закупен от последния по време на брака му с Ф. с НА № 139/1958г.. Поискано е извършване на съдебна делба по отношение процесния имот.

В срока за отговор на исковата молба е подаден такъв от А. С. Т. и Ц. З. Й., с който са признали наличие на съсобственост между страните, възникнала от наследяване, правото на собственост на наследодателите им Ф. и Й., както и сделката от 1995г., с която Г. Й. е придобила права. Оспорили са иска с доводи, че делбения имот е придобит по давност от А.

С. и съпругът й З. Й., починал 2020г. , като ищцата Г. Й., както и останалите наследници на Ф. и Й. не са владели имота, като след смъртта на Ф. през 1997г. до смъртта на З. Й. есента на 2020г. имотът е владян единствено от А. и З., а след неговата смърт владението е продължила да упражнява А. и наследниците на З.. За установяване правото им на собственост А. и Ц. са предявили срещу Г. Й. Д., А. Д. П., М. Д. П. и П. Д. П. , К. Б. Т., В. Л.

Й. , К. Й. Б., М. Й. Л. и Л. З. Й. в срок инцидентен установителен иск с твърдения, че Г. Й., въпреки сделката с Ф. не е упражнявала реално владение върху имота. След смъртта на Ф. през 1997г. в имота са останали З. Й. и съпругата му А. С., които в продължение на повече от 20 години от смъртта на Ф. са владели процесния имот непрекъснато, открито, явно и необезпокоявано, през което време никой не им е оспорвал правата на собственост и са придобили собствеността на имота по давност. След смъртта на З. през 2020г. неговите права са преминали върху наследниците му. При тези твърдения са поискали от съда да установи по отношение на ответниците, че А. С. Т. е собственик на 2/3 идеални части , а Ц.

З. Й. е собственик на 1/6 идеална част от делбения имот.

Инцидентния установителен иск е оспорен от ищците по иска за делба с твърдения, че не е показано намерение за своене на имота по отношение на тях.

Страната М. Й. Л. чрез пълномощник адв. Р. Б. е признал предявения иск за делба.

Страната К. Й. Б. е заявила съгласие с подадения от М. Й. отговор. Останалите страни не са изразили становище по иска за делба, както и по инцидентния установителен иск.

С постановеното по делото решение съдът е приел за доказано наличието на 2 съсобственост между страните, отхвърлил е като неоснователен установителния иск, като е допуснал извършване на делба по отношение процесния имот между страните по делото при права 6/8 идеални части за за Г. Й. Д., А. Д. П., М. Д. П. и П. Д. П., по 1/48 идеални части за М. Й. Л. и К. Й. Б. и по 1/24 идеална част за останалите страни – К. Б. Т., В. Л. Й., А. С.

Т., Л. З. Й. и Ц. З. Й..

Така постановеното решение е валидно и допустимо.

Предмет на въззивен контрол с оглед подадената въззивна жалба е решението на РС Л. в частите, с които е отхвърлен като неоснователен инцидентния установителен иск и следващите от това права на страните по отношение делбения имот.

При преценка правилността на решението в обжалваните части , въззивният съд приема следното :

От фактическа страна безспорно е установено, че по време на брака си с Ф.Ф.П. , Й.Т.П. е закупил през 1958г. чрез сделка в нотариална форма дворно място от 600 кв.метра, незастроено, върху което впоследствие са построили едноетажна еднофамилна жилищна сграда от 68 кв.метра застроена площ. След смъртта на Й. Т. през 1991г., Ф. Т. е прехвърлила на дъщеря си Г. Й. Д., по време на брака й с Д. П. Д. с договор от 19.10.1995г. , сключен в нотариална форма, срещу задължение за издръжка и гледане правото на собственост върху 5/8 идеални части от дворното място, урегулирано в парцел II-4474, кв.

30 по плана на гр. Л., кв. М., ведно със същите идеални части от построената в него сграда.

Наследници на Й.Т.П., починал на 28.02.1991г. са съпруга Ф.Ф.П. и тримата му низходящи Г. Й., Л. Й. и З. Й., като Ф.П. е придобила 5/8 идеални части от имота, а низходящите по 1/8 идеална част. Преди смъртта си Ф. се е разпоредила чрез сделка в полза на дъщеря си Г. Й. с притежаваните от нея 5/8 идеални части от имота, поради което и след смъртта на Ф. през 1997г. низходящите й не са получили по наследство от нея права върху процесния имот, съответно и към 1997г. Г. Й. е с права 5/8 идеални част в СИО със съпруг Д. Д., З. Й., Л. Й. Т. и Г. Й. са с права по 1/8 идеална част по наследство от баща си Й. П.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.С., П.П.П. и Ж.А.А., допуснати по искане на ищците по ИУИ се установява следното:

Св. С. живее в съседен на процесния имот, като в показанията си установява, че З. е живял в имота с една жена може би повече от 40 години, като след смъртта му през 2020г. в имота останала сама А.. Други хора не е виждал в имота. Познава Г. и знае, че работи в Гърция, но до смъртта на З. не е идвала в имота, не е чувал да имат скандали и някой да претендира за него. Св. Ж.А. живее в гр. Л., често минавала край имота на път за магазина.

Познавала А. и З. още от детството си, но започнала да общува с тях по повод ремонти, които З. й правил. А. и З. поддържали имота от 30 години, но не знае точно. В имота не е виждала други хора. По конкретни са показанията на св. П.П., приятел на З.. Същият установява, че имота е на З., на баща му и майка му. Бащата починал 1991г., а след 7- 8 години и майката. В имота останал да живее З.. Споделя, че те/ вероятно има предвид наследниците на Ф. и Й./ се съдили, като в къщата имали стаи и брата на З. Л., както и Г..

3

Когато З. дошъл да наследи имота и започнал да живее там, къщата била в руини, с изпотрошени керемиди, паднал таван, всичко ограбено, като свидетелят помагал на З. да поправи всичко, направили баня, ограда. След като приключил ремонта З. и А. живеели там може би над 15 години, като всичко си поддържали. Сестрата на З. ГА. последните 15-20 години живее и работи в Гърция, като не я е виждал да идва в имота, както и други наследници не са идвали не е виждал да идват, но те /вероятно наследниците/ винаги имали спорове за този имот. Двамата със З. били близки, „много си живеели“ . Познава сина на З.

Ц., но го е виждал само на погребението на З., тъй като той живее в С.. Отдавна са се развели майката на Ц. и З., като докато са били заедно са живеели в Л..

Установено е по делото, че за процесния имот с административен адрес гр. Л., ул. М.

№ 9 , във ВиК М. до 2013г. е имало открита партида на името на Ф.Ф.П. Т., а от 2014г. партидата се води на името на З. Й.. Според данните от ЧЕЗ Електро България АД към декември 2020г. за този имот имат сключен договор с А. С., наследник на регистрираното преди това лице / З. Й./ , като по партидата има неплатени задължения за периода 20102012г. . От кога е открита партидата на името на З. Й. за електроснабдяване на имота не е установено. Налице е и справка / л. 72 от делото/, че А. С. Т. е с регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр. Л., *** от 20.01.2014г.. От същата справка е видно, че синовете на З. Й. – Ц. и Л. от 2001г. са с регистрирани постоянни адреси в гр. С., ж.к. Л., което е в подкрепа на показанията на св. П., че преди да се установи в гр. Л. З. е живял в гр.С., съответно низходящите му Ц. и Л. са деца от негов предишен брак.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

По отношение предявения от А. С. и Ц. З. инцидентен установителен иск за установяване правото им на собственост върху процесния недвижим имот при посочените в исковата молба права – 2/3 ид.ч. за А. и 1/6 и.д. за Ц. с основание упражнявана от А. С. и З.

Й., починал на 04.09.2020г. , като съпрузи придобивна давност, съдът приема следното:

Придобиването на недвижим имот при предпоставките на чл. 79,ал. 1 от Закона за собствеността / ЗС/ предполага установяване от страна на ищците при условията на главно и пълно доказване наличието на владение от страна на З. Й. и съпругата му А. С. върху процесния имот в продължение на най-малко 10 години. Съгласно чл. 68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За наличието на владение следва да са налице обективният критерий за упражнявана фактическа власт и субективният такъв – намерението за своене на вещта , което намерение съгласно чл. 69 от ЗС се предполага до доказване на противното.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства не може да се направи категоричен извод кога З. Й. и А. С. са се установили да живеят в процесния имот.

Показанията на свидетелите С. и А., че са живели там от 40-30 години са общи, без конкретно посочване на времето откогато З. и А. живеят в имота, като и двамата споделят, че не са виждали други лица в имота. Ако е вярно споделеното от св. С., че З. и А. живеят там от 40 години, то би следвало това да е било приживе на бащата на З. – Й. П. починал 4

1991г. , съответно и на неговата майка Ф., починала 1997г. , но свидетелят не установява такива факти, а заявява, че други лица освен З. и А. не е виждал в имота, въпреки че живее в съседство с него. Същото важи и за показанията на св. А.. Показанията на тези двама свидетели не се подкрепят и от останалите по делото доказателства. Св. П. установява, че имотът е бил на Й. и Ф., родители на З., посочва и кога са починали, като след смъртта им техните наследници са имали спорове за имота, даже са се съдили, като брата на З. и сестра му Г. са имали свои стаи в къщата. От показанията му, че когато З. се установил да живее в него къщата била в руини, със счупени керемиди, паднал таван, всичко разграбено, следва извод, че З. се е установил да живее в имота години след 1997г., когато е починала майка му Ф.. Конкретна година и този свидетел не посочва, но данни за това може да се изведат от промяната на ВиК партидата за имота, според които до края на 2013г. тя се е водела на Ф. , а от 2014г. титуляр е З. Й., както и от регистрираните на А. С. постоянен и настоящ адрес в гр. Л., *** на 20.01.2014г. , поради което и съдът приема, че З. Й. и съпругата му А.