Решение № 17241 от 25.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17241 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110117411 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която *******************, ЕИК:

***********, със седалище и адрес на управление: *************************, е предявило срещу М. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: ********************, в условията на обективно кумулативно съединяване следните искове: установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, както следва: сумата в размер на 623,83 лв., представляваща остатък от изискуема главница по договор за потребителски кредит № 40008925553 от 08.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.08.2023 г. до окончателното плащане, сумата от 136,16 лв., представляваща договорно възнаграждение, за периода от 15.05.2022г. до 05.06.2023г., за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 48085/2023 г. по описа на СРС, 45 с-в; осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 186,64 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за допълнително закупена услуга „Фаст“, и сумата от 293,36 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за допълнително закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 27.03.2024г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила насрещна искова молба от М. Д. П., ЕГН:

**********, с адрес: ********************, срещу *******************, ЕИК:

***********, със седалище и адрес на управление: *************************, с която е предявен осъдителен иск с правно основание 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата, сумата от 150 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 40008925553, ведно със законната лихва, считано от датата на насрещната исковата молба – 23.10.2024г. до окончателното плащане.

Ищецът ******************* твърди, че на 08.04.2022г. сключил с М. Д. П. договор за потребителски кредит № 40008925553, по силата на който на последната бил отпуснат заем 1 на стойност от 800 лв., при ГПР – 48.23%, ГЛП – 41.00%. Сочи, че за ответната страна е възникнало задължение да погаси кредита в срок от 18 месеца съгласно определен погасителен план. Допълва, че по желание на ответника били закупени и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, изразяващи се в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, отлагане/намаляване на определен брой погасителни вноски или промяна на техния падеж, като ответникът се бил възползвал единствено от услугата „Фаст“. За тяхното предоставяне било уговорено възнаграждение от 280 лева за първата и съответно 440 лева за втората услуга, като възнагражденията ставали изискуеми с подписването на ДПК, но се разсрочвали на равни месечни вноски и се добавяли към месечните вноски за погасяване на кредита. Общият размер на ежемесечната погасителна вноска възлизал на 100,24 лева и същата ставала изискуема на 15-то число на съответния месец. Описва, че ответната страна усвоила кредита и извършила плащания, както следва: на 28.06.2022г. – 50 лв., на 06.07.2022г. – 50 лв., на 12.11.2023г. – 500 лв. и на 05.03.2024г. – 350 лв. Излага, че крайният срок за погасяване на кредита изтичал на 15.10.2023г., но поради неизпълнение на задълженията договорът за кредит бил обявен за предсрочно изискуем на 05.06.2023г., за което обстоятелство ответникът бил уведомен. Счита, че в негова полза са възникнали притезания за процесните суми, в това число и за неизползваната услуга „Флекси“, тъй като била закупена и ищецът разполагал с правна невъзможност да се възползва от нея. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, обективиран в насрещната искова молба, с която оспорва дължимостта на сумите, представляващи възнаграждения за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Счита, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не съдържал необходимото нормативноустановено съдържание и не му били предоставени приложимите към него общи условия. Инвокира доводи за нищожност на клаузите, регламентиращи допълнителни услуги, тъй като нарушават добрите нрави, неравноправни са и противоречат на чл. 10а ЗПК. Допълва, че процесните услуги не били предоставени от дружеството. Поради изложените съображения, счита, че заплатените суми, които надхвърлят размера на главницата по договора за кредит, са получени от ******************* при начална липса на основание и в негова полза е възникнало притезание за възстановяване на сумата от 150 лв. Моли за уважаване на насрещния осъдителен иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на насрещната искова молба, с който излага становище за недопустимост и неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва твърденията, че клаузите за възнаградителна лихва и уговорения ГПР са нищожни с аргументи, че максималният размер на годишния лихвен процент не можел да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва за забава. Поддържа, че при подписването на договора за кредит ответникът се е запознал с общите условия относно допълнителните услуги и сам е направил избор за тяхното закупуване. Допълва, че предоставянето на тези допълнителни услуги не е условие за отпускане на кредита, поради което същите не следва да се включват в размера на ГПР. Оспорва твърденията за недължимост на възнагражденията за допълнителните услуги, тъй като ответникът се е възползвал от първата и е разполагал с възможност по всяко време да се възползва и от втората. Възразява срещу твърденията, че процесните уговорки на договора са неравноправни. Моли за отхвърляне на насрещния иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ищецът ******************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 210506/16.06.2025г. ищецът поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.

В съдебно заседание, ответникът М. Д. П., редовно призован, не се явява, не се 2 представлява. С молба с вх. № 227666 от 27.06.2025г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете са допустими, като депозирани от лице в полза на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 48085/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено от ответника в срок възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Предявените осъдителни искове с ъ щ о са процесуално допустими, предявени при наличие на правен интерес от предявяването им. Съгласно трайната съдебна практика, в хипотезата на предявени установителни искове по чл. 422 ГПК, кредиторът ще получи защита чрез снабдяване с изпълнителен лист в случай на уважаването им, като идентична защита и по осъдителните искове е недопустима. В случая съдът с разпореждане от 26.10.2023г., постановено по ч.гр.д.

№– 48085/2023г. е отхвърлил заявлението в частта по така предявените претенции за заплащане на суми за предоставени услуги Факс и Флекси. В случая е налице хипотезата на т. 11б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като основанието на предявените осъдителни искове не е идентично с основанието на което са предявени исковете по чл. 422 от ГПК. Според чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК съдът следва да укаже на заявителя да предяви иск когато е отхвърлил заявлението в конкретната част. Съдът е дал такива указания и ищецът е предявил за отхвърлената част осъдителни искове, съединени с исковете по чл. 422 от ГПК при условията на обективно кумулативно съединяване на искове, поради което тези искове са допустими.

По делото се установява, че между ищеца като кредитодател и М. Д. П., като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 40008925553 от 08.04.2022г., съгласно който на М. П. е предоставен кредит в размер на 800 лева със срок на кредита 18 месеца и размер на месечната вноска от 100,24 лева, и последна вноска в размер на 100,11 лева, при ГЛП от 41% и ГПР от 48,23%. При подписването на договора е закупен и пакет от допълнителни услуги в размер на 720,00 лева с размер на вноската по закупения пакет допълнителни услуги от 40,00 лева, като горепосоченият размер включва и дължимите суми за допълнителните услуги. Общото задължение по кредита възлиза на сумата от 1084,19 лева. Не е спорно по делото, че задължението се претендира като предсрочно изискуемо от дата 05.06.2023г., при краен падеж на погасяване на задължението на 15.10.2023г., като ответникът не оспорва че е уведомен за обявената предсрочна изискуемост, преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 28.08.2023г.

По делото е подаден отговор на исковата молба, с релевирани с него възражения срещу исковете. Доколкото задължението се претендира като предсрочно изискуемо, следва да се посочи, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен фактор- обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на цитираната по- горе норма предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост обаче има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент 3 са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, а предпоставките за постановяване на изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника е реално и предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В настоящият случай в исковата молба, се твърди, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем е било направено от страна на ищеца чрез изпращане на уведомление до длъжника, като тези твърдения не се оспорват от ответника. По делото е прието и уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост /л.42 по делото/, като няма данни изявлението да е достигнало до адресата. Следва да се посочи, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК всички процесни суми все още не са падежирали и не са с настъпил краен срок за плащане. Ето защо, съдът счита, че волеизявлението на кредитора е достигнало до длъжника и съответно е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит, с връчването на исковата молба и уведомлението приложено към него, което според константната съдебна практика е допустимо. По изложеното съдът намира, че е настъпила предсрочната изискуемост на вземането и вземането се претендира като изискуемо.

По гореустановеното и с оглед предмета на доказване, съдът намира, че по делото се установи безспорно, че между М. П. и ищеца е било налице сключено правоотношение по договор за потребителски кредит, като към процесния договор, към датата на сключването му е бил приложим ЗПК /в редакцията му с ДВ, бр. 104 от 08.12.2020г., в сила от 01.01.2021г.

Нямо спор по делото, че заемната сума е предадена на ответника, предвид реалния характер на договора, както и че ответникът е заплатил по договора сума в размер на 950,00 лева, последното обстоятелство е обявено за безспорно с протоколно определение на съда от 01.07.2025г.

Разпечатката съдържа 23 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5465542d-3eef-4352-94bd-d61bf2593ed3