Решение № 5759 от 16.12.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5759/16.12.2019г.

Гр.Варна, 16.12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ

И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание проведено на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА

ХРИСТОВА,като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12 082 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. чл.422, ал. 1, вр. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Производството по делото е образувано по предявен иск, заведен във ВРС с вх.№ 55 959/31.07.2019г. с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, като исковата молба е допълнително уточнена с писмена молба с вх.№ 60 787 от 20.08.2019 г. /л. 13 от делото/.

Исковото производство е продължение на заповедното – частно гр.дело № 9200/2019 г. по описа на РС Варна, ХХI –ви състав, по което със Заповед № 4660/17.6.2019г.за изпълнение на парично задължение, издадена от РС Варна по ч.гр.д. № 9200/2019г., по описа на съда за 2019г., XXI състав, е било разпоредено: „длъжник „С.С.К.и Е.Х.“ АД, ЕИК *със седалище и адрес на управление ***, *, административна сграда, представлявано от Е. К. К. и И. К.

Ш., законни представител ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ш. Р. А. – управител и представляващ сумата от 3141,16 лева

/три хиляди сто четиридесет и един лева и шестнадесет стотинки/, представляваща главница по Договор от 02.04.2018г. за извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна система и растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на жилищен комплекс от затворен тип „*“, находящ се в *, за което са издадени данъчни фактури № 350/30.11.2018г. и № 351/30.11.2018г. и по Договор от 02.04.2019г. за извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна система и растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на жилищни комплекси от затворен тип „*“ и „*“, находящи се в *, за което са издадени данъчни фактури № 332/01.10.2018г. и № 333/01.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 13.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 62,83 лева /шестдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща заплатена държавна такса за заповедното производство, както и сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.В самата заповед заповедният съд е вписал, че Вземането произтича от следните обстоятелства: „Незаплатени парични задължения по Договор от 02.04.2018г. за извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна система и растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на жилищен комплекс от затворен тип „*“, находящ се в *, за което са издадени данъчни фактури №

350/30.11.2018г. и № 351/30.11.2018г. и по Договор от 02.04.2019г. за извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна система и растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на жилищни комплекси от затворен тип „*“ и „*“, находящи се в *, за което са издадени данъчни фактури № 332/01.10.2018г. и № 333/01.10.2018г.“, като е посочена и банкова сметка ***/кредитора в банка „*“ АД по сметка с IBAN: ***.

Отправеното до съда искане по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК от ищцовата страна е да бъде прието за установено със СПН между страните,че ответникът дължи на ищеца СУМАТА от 3141,16 лева

(три хиляди сто четиридесет и един лева и шестнадесет стотинки) представляваща главница по Договор от

02.04.2018г. за извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна система и растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на жилищен комплекс от затворен тип „*“, находящ се в *, за което са издадени данъчни фактури № 333/01.10.2018г. и № 351/30.11.2018г. и по

Договор от 02.04.2019г. за извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна система и растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на жилищни комплекси от затворен тип „*“ и

„*“, находящи се в *, за което са издадени данъчни фактури № 332/01.10.2018г. и № 350/30.11.2018г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 13.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

В уточнителната молба депозирана до РС Варна ищцовата страна изрично сочи, че желае исковият съд да приеме това прецизиране на петитума като уточнява, че по този начин отстранява допуснатата техническа грешка в т.14 от Заявлението, която не рефлектира върху общия сбор на главницата и по четирите фактури, но е свързана с точното посочване на две от четирите фактури отнесени към двата договора, като са разменени местата йм – фактури 333/1.10.18 г. и 350/30.11.18 г., които следва да се отнесат към двата договора, така както е посочено в прецизирания петитум.

От горното е видно, че настоящия исков процес има за предмет паричното вземане в общ размер на 3 141,16 лв., за което вече заповедният съд въз основа на заявление на ищцовата страна, по заповедното дело е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Ищцовата страна е основавала исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: сочи се, че на 2.4.2018 г. между ищцовата страна в качество на възложител и ответната страна в качество на изпълнител бил сключен Договор по силата на който възложителят възлагал а изпълнителят приемал да извърши работи по поддръжка на тревни площи, поливна система и растителност на територията на жилищен комплекс от затворен тип „*“, подадащ в поземлен имот с идентификатор * и жилищен комплекс * попадащ в поземлен имот с идентификатор *, находящи се в * за периода от 1-ви април 2018 година до 31 –ви октомври 2018 г.

Твърди се ,че на същата дата между страните бил сключен и втори договор като по него възложителят /ответната страна/ възлагал а изпълнителят /ищцовата страна/ приемал да извърши работи по поддръжка на тревни площи, поливна система и растителност на територията на жилищен комплекс от затворен тип „ *“, попадащ в поземлен имот с идентификатор */находящ се в *, за периода от 1-ви април 2018 година до 31 –ви октомври 2018 г.

На основание раздел

Втори, чл. 4 от Двата договора, сочи ищцовото дружество, че същото издавало всеки месец данъчни фактури, които своевременно били предавани на възложителя. Съгласно същата клауза от договорите – плащането на сумите следва да става на месечни вноски , до 10- то число на месеца, следващ месеца през който била извършена поддръжката на и съобразно издадената фактура. Пояснено е, че са били издадени фактурите с номера 332/1.10.2018 г., № 333/1.10.2018 г., № 350/30.11.2018 г. и 351/30.11.2018 г. Ищцовата страна твърди, че на 18.12.2018г., на посочения във всеки от двата договора електронен адрес на възложителя от ищцовата страна било изплатено уведомително писмо с което възложителя бил уведомен за промяна на банковата сметка на изпълнителя и било отправено напомняне за неизплатените суми по издадените фактури. Въпреки това, твърди ищцовата страна – плащане на сумите не последвало.

Във връзка с гореизложеното ищцовата страна сочи, че на дата 13.06.2019 г. ищцовото дружество подало по чл.410 ГПК заявление пред РС Варна за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК като било образувано ч.гр.д.№ 9200/2019 г. по описа на ВРС, ХХI-ви състав издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4660/17.06.2019 г., оспорена от ответното дружество в срока и по реда на чл.

414 ГПК. Предвид тези твърдения и с оглед и указанията на заповедния съд, в преклузивния срок ищцовата страна е предявила специалния установителен иск против ответната страна, като желае със СПН да бъде установено съществуването на паричното вземане за което заповедния съд е издал Заповедта по чл.410 ГПК.

Обективирано е искане за присъждане и на разноските по делото .В подкрепа на исканията си ищцовата страна е направила доказателствени искания Изрично е посочен и съдебния адрес, на който се желае да бъдат връчвани книжата до ищцовото дружество – чрез адвокат К.С.К.

***, съдебен адрес:***.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна не депозирала отговор,чрез адвокат К.Ж. със съдебен адрес ***.Видно от отговора на искова молба ответното дружество оспорва иска и по основание и по размер.

Ответникът счита, че твърденията на ищеца не са доказани, дори договорите и фактурите, на които ищецът основавал вземането си не били приложени, като доказателство към исковата молба, като по този начин ищецът се домогвал да осъди ответното дружество да заплати услуги, които не било поръчвали и получавало.

Фактурирането, подчертава ответникът, не означавало, че точно тези услуги били поръчани от ответника, или че същите били поръчани въз основа на сочените договори.

Гореизложените обстоятелства,обобщава адв. Ж. водели до извода, че услуга не била предоставяна на ответното дружество, фактури ответното дружество не било получавало, поради което за ответното дружество не възниквало и задължение за плащане на търсената сума.

Оспорени са в срока по чл. 131 ГПК всички представени с исковата молба документи, като е заявено, че се оспорва: „тяхното съдържание, истинност, дата“.Твърди се, че същите били съставени за целите на процеса и не можели да бъдат противопоставени на ответника.От приложеното уведомително писмо изпратено до мейл до лицето И.А., ведно с разпечатка на уведомление за промяна на банкова сметка ***, по никакъв начин, според ответното дружество, не можело да се изведе обоснован извод, че същото било получено от ответника или, че изобщо било автентично. Както било видно от Търговски регистър, представляващите на ответното дружество „С.С.К.И Е.Х.“ АД са изпълнителните директори Е. К.и И. К. Ш., а не И. А.

В условията на евентуалност ответната страна твърди , по делото не са представени доказателства за надлежно изпълнение на задълженията на ищеца по договорите, поради което за ответника не възниквало и задължение за заплащане на суми по договорите.Липсвало изрично приемане на работите, извършени от изпълнителя, не били представени каквито и да били документи в тази насока. Изпълнение на задълженията на изпълнителя по договорите липсвало.Оспорена е изцяло исковата молба, като се желае ВРС да остави същата без уважение, като неоснователна и недоказана.Изрично е заявено и от ответната страна, че желае с оглед на становището на ищеца ВРС за предостави и на ответника възможност да представи нови доказателства и направи нови доказателствени искания.Ответната страна моли ВРС да остави без уважение искането на ищеца за допускане на ССЕ,като сочи, че процесните фактури не били представени по делото, не били представени с препис за ответника, като по този начин се нарушавало правото на ответника на защита.Обективирано е искане за събиране на гласни доказателства, като се желае ВРС да допусне до разпит двама свидетели при условията на водене, чрез които ответникът да установи обстоятелства във връзка с неизпълнение на договорите от страна на ищеца.

В проведеното първо и единствено открито съдебно заседание от 15.11.2019 г. адв.К., в качеството му на надлежно упълномощен процесуален представител на ищовото дружество желае ВРС да уважи изцяло предявения иск, като желае предоставяне на срок за писмена защита,представяйки списък по чл.80 ГПК.

В същото съдебно заседание ответното дружество не е изпратило представител, но в писмена молба е изразило преди заседанието становището си по същество, като чрез адв.Ж. също е обективирало искане за предоставяне на срок за писмена защита.

Двете страни по спора,чрез процесуалните си представители в срок са депозирали писмени защити .

СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

От изисканото и приобщено по настоящото исково производство частно гражданско дело № 9200/2019 год. по описа на ВРС ХХI –ви състав безспорно се установяват релевираните от ищцовата страна фактически твърдения за наличието на правен интерес от водената установителна искова защита.Установява се безспорно ,че на дата 13-ти юни 2019 г. ищцовото дружество „ Е.К.” ЕООД е завело във ВРС Заявление по чл.410 ГПК против длъжника * АД с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.