Решение № 4592 от 22.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4592 гр. София, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Калина В. Станчева при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело № 20221100505268 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1698 от 04.03.2022 г. на СРС, 43 с - в, по гр. д. № 48512/2021 г. е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, че Н. С. Т., ЕГН ********** и Д. И. Т., ЕГН **********, дължат солидарно на „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК ******* сумата от 3 166, 92 л в . главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к.

„*******, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2021 г. - подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Със същото решение са отхвърлени изцяло исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 373, 87 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., сумата от 35, 32 лв., представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2021 г. (подаване на заявлението) до окончателното изплащане, както и сумата от 6, 87 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.05.2021 г.

Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски в исковото и заповедното производства.

Срещу решението в частта, в която са уважени исковете, е депозирана въззивна жалба от ответниците Н. С. Т. и Д. И. Т., чрез представителя им. В нея се поддържа, че 1 решението е незаконосъобразно и неправилно в оспорената част, постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства по делото.

Неоснователно съдът е приел, че ответниците са потребители на ТЕ и клиенти на ищеца, по смисъла на чл. 153 ЗЕ, който изисква потребителят да е собственик на имота. Считат за неправилен извода на СРС, че ответниците са в облигационно правоотношение с ищеца и са потребители на ТЕ в процесния период, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства в посочения смисъл. Поддържат, че не се установява ОУ на ищеца да са приложими спрямо тях, както и не е доказано реалното количество ТЕ като обем и стойност, доставено в имота, като не се установява и доставеното количество вода в имота. Излагат доводи за необоснованост на извода на СТЕ, че доставеното в имота количество ТЕ е отчетено съобразно нормативните изисквания.

Неоснователно съдът е направил изводи за дължимост на сумите само въз основа документите представени от ищеца. Излагат множество аргументи за характера на извлечението от сметки, като документ, който няма авторство и не обвързва съда.

Сочат, че не са представени и доказателства за отчитане на сумите за ТЕ за сградна инсталация, както и за реалното количество ТЕ доставено в имота. По тези и допълнителни съображения молят да се отмени решението и исковете да се отхвърлят като им се присъдят разноските по делото.

Въззиваемата страна - ищецът „Топлофикация София” ЕАД е оспорил жалбата като неоснователна, в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението в оспорената част е съобразено с материалния закон и с всички доказателства в тяхната съвкупност, и е законосъобразно постановено. Моли да се остави жалбата без уважение и да са потвърди решението в оспорените части.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на ищеца ТАЕС „Н.И.“ ООД, редовно призовано, не взема становище по жалбата.

Като съобрази изложеното в жалбата и доводите на страните по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е валидно и допустимо постановено в оспорените от ответниците части, в които е признато за установено, че ответниците Н. С. Т. и Д. И. Т. дължат солидарно на „Топлофикация София" ЕАД сумата от 3 166, 92 лв., стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, ап. 132, находящ се в гр.София, ж.к. „Младост 1“, бл. 1 В, вх. 1, ет.

21, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2021 г. - подаване на заявлението до окончателното изплащане. Производството се развива след подадени от ответниците възражения по чл. 414 ГПК.

В частите, в които са отхвърлени изцяло исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 373, 87 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., сумата от 35, 32 лв., представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2021 г. (подаване на заявлението) до окончателното изплащане, както и сумата от 6, 87 лв., представляваща обезщетение за 2 забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.05.2021 г., решението не се оспорва от ищеца, поради което е влязло в сила.

Делото е решено след обсъждане на доказателствата и при изяснена фактическа обстановка, към която настоящият състав препраща, на основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да я преповтаря.

Относно възраженията на ответниците поддържани във въззивната жалба, че не се установява да имат договорни отношения с „Топлофикация София“ ЕАД през процесния период, настоящият състав намира следното :

В съответствие със събраните в производството доказателства и практиката на съдилищата, вкл. тълкувателна такава, СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) , „клиенти“ на Т Е са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) . Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Като се съобрази посочената уредба следва, че по смисъла на ЗЕ по договора за доставка на топлинна енергия потребител (клиент) на топлинна енергия е собственика, респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и лицето, което купува ТЕ за битови нужди. Такова е и становището възприето в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

СРС е съобразил, че съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 159, том III, рег. № 8892, дело № 656/2001 г. по описа на Р.Д., нотариус с район на действие СРС е, съпрузите Д. И. Т. и Н. С. Т., настоящи ответници по делото, са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот, до който ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия.

Следва да се посочи, че след като по делото се установява безспорно, че процесният имот е придобит по време на брака, той принадлежи на ответниците при условията на съпружеска имуществена общност. Това обстоятелство не е опровергано в рамките на процеса. Следователно между ответниците е възникнала бездялова съсобственост - по арг. чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), чл. 21, ал. 1 СК от 2009 г. върху процесния имот. Те не твърдят и не установяват брака да е прекратен през исковия период, нито да са налице различни квоти в собствеността. При това следва, че съпрузите са страна по процесния договор за доставка на топлинна енергия и на основание чл. 32, ал. 2 СК за дължимата сума отговарят солидарно за задълженията, които единият или двамата съпрузи поемат за задоволяване нуждите на семейството.

Съгласно ЗЕ, ползването на топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца по смисъла на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ пораждат между страните облигационно отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на Общи условия на ищцовото дружество за чиято валидност не е необходима писмена форма. ОУ са представени по делото и са обнародвани по изискуемия от закона ред. Приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, 3 след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия. Няма данни ответниците да са отправяли искане до ищеца за прилагане на индивидуални условия спрямо тях. Възраженията на ответниците в жалбата, че ОУ на ищеца не са приложими спрямо тях, са неоснователни.

Имотът, до който е доставяна топлинна енергия от ищеца се намира в сграда в режим на ЕС и съгласно разпоредбите ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран както в чл. 139 - чл. 148 ЗЕ, така и в действалата през процесния период Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на ФДР - ТАЕС „Н.И.“ ООД.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сградата се разделя на такава отдадена от сградната инсталация и за общите части, за отопление на имотите и за БГВ. Според нормата на чл. 145, ал. 1 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Въззивният съд споделя крайния извод на СРС, че по положителния установителен иск за стойност на доставена топлинна енергия е доказано, че през процесния период ответниците, като потребители на ТЕ за битови нужди, дължат заплащане на цената й.

Основателно при определяне реалния размер на използваната ТЕ СРС е съобразил заключението на СТЕ, което настоящият състав също кредитира като обективно изготвено. Според вещото лице общият топломер в АС се отчита по електронен път, в началото на месеца, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи, които са за сметка на доставчика. При определяне на дължимите суми вещото лице е съобразило, че през процесния период за процесния период м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г. в имота на ответниците са начислени суми за топлоенергия съобразно изискванията на действащата към процесния период нормативна уредба.

Според експертизата, през периода м. 05.2018 – м. 04.2019 г. не е осигурен достъп и ТЕ е начислявана служебно. За следващият периода до 04.2020 г. ТЕ е начислявана по показанията на ИРРО и щранг – лира. ТЕ за БГВ е начислявана на брой потребители в имота, поради неосигурен достъп за отчет на уреди. Вещото лице е посочило, че за процесния период не са начислявани суми за отопление на общи части.

Съдът намира за неоснователно възражението, че СРС не е следвало да възприема заключението на СТЕ, което не е обективно изготвено. Установяването обема на реалното потребление на ТЕ и изчисляването на стойността й в съответствие с действащите нормативи е технически въпрос, който е от компетентността на вещото лице, поради което заключението следва да бъде ценено.