Решение № 14653 от 29.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14653 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20251110105195 по описа за 2025 година

Производството по делото е исково, след издадена и влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 57598/2024г. и влязло в сила разпореждане, с което заявлението е отхвърлено частично. Заповедта за изпълнение и влязла в сила.

Ищецът ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД предявява осъдителни искове против С. К. з а : 176,52лева (сто седемдесет и шест лева и 52 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 10.02.2023 г. до 05.02.2024 г., 244,40лева (двеста четиридесет и четири лева и 40 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст , 342,24лева (триста четиридесет и два лева и 24 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси, за които, с влязло в сила разпореждане по гр.д.№ 57598/2024г., необжалвано от настоящия ищец, заявлението по чл.410 ГПК е отхвърлено.

Ответникът, получила препис от исковата молба, не е подала писмен отговор.

По заповедното производство, след връчване на заповедта, възражение не е подадено.

Предявени са осъдителни искове , на основание чл.415,ал.1,т.3 ГПК във връзка с чл. 240, ал.

1 ЗЗД и чл.240,ал.2 ЗЗД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от представения договор за кредит № **/19.9.2022г., ищецът е предоставил в заем на ответника сумата 800 лева, при задължението да я върне за срок 18 месеца,, заедно с възнаградителна лихва

41 % и ГПР, посочен в договора 48,76 %, съгласно договора, ответницата следва да заплати на ищцовото дружество сумата от 320лева за допълнително 1 закупена услуга „Фаст“ и сумата 440лева за допълнително закупена услуга „Флекси“, като плащането на тези суми е разсрочено заедно с главница и лихва, на вноски.

В нарочна молба по делото, ищецът сочи, че ищецът е ответницата му е платила сумата 462,06 лева по този договор, с плащания, извършени на 10.10.2022г., 8.11.2022г., 10.1.2023г., 10.2.2023г. и 29.3.2023г. като сочи, че погасена е сумата 410,60 лева по погасителен план, сумата 11,46 лева от обезщетението за забава, както и 40 лева такса, начислена по Тарифата.

Съгласно разпоредбата на договора „параметри” по поискана и закупена допълнителна услуга: при кандидатстването си за потребителски кредит, потребителят изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в т.V”поискани от клиента допълнителни възможности” на този ДПК. Допълнителната услуга „Фаст” е предоставена на клиента към сключване на договора, редът за използването на услугата „Флекси” е описан в ОУ. За услугите „Фаст” и „Флекси” се дължи възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на § 13, т.1 ЗЗП, "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Сключеният между договор за кредит е договор за заем, сключен от потребител, поради което и е договор за потребителски кредит, който не попада под изключенията на чл.4 ЗПК, поради което ЗПК се прилага в правоотношението.

Относно претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждения услуги. за допълнителни

Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът, размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно определени в договора. При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното, кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението на кредита. Таксата за услугата „Фаст“ Е свързана с управлението на кредита, следователно, не се дължи, и на двете основания. Относно такса „флекси“, разпоредбата е нищожна, защото противоречи на чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП -налага изпълнение на задължение от страна на потребителя да заплати таксата, дори и кредиторът да не изпълни своите задължения, както и защото не предвижда насрещно задължение за кредитора, освен да разгледа искането на потребителя. Следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, разпоредбата на договора, предвиждаща възнаграждение за допълнителни услуги , е нищожна.

2

Ето защо, искът за двете възнаграждения следва да се отхвърли.

От своя страна, разпоредбата, предвиждаща размер на ГПР е нищожна, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.19,ал.2 ЗПК, защото неясно е какво се включва, според договора, в нея. И това основание е достатъчно да се посочи, че на основание чл.22 ЗПК, договорът е нищожен, поради непосочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

По изричното разпореждане на ЗПК, прави договора недействителен. Абсолютно неотносимо е обстоятелството, че ответницата се е възползвала от „правото” да предоговори по – нисък размер на вноските – както се посочи по – горе, изложеното, предоговаряне на размер на вноските, съставлява услуга по управление на кредита, поради което и за такава услуга на ищеца не се дължи такса. Изложените обстоятелства за много по – големия риск, който ответното дружество поема при сключване на договора от банкова институция, отново е неотносим – към датата на сключването, такъв риск не е поет от него – в договора е посочено, че двете такси се дължат без значение дали услугата е използвана от клиента, без значение дали вземането е погасено предсрочно, а двете услуги не предвиждат насрещно задължение на кредитора да предостави на длъжника приоритетно разглеждане на кредита и изплащане на кредита/ „фаст”/, нито задължение кредиторът да се съгласи с исканата промяна на погасителния план / „Флекси” /, а единствено правото на длъжника да поиска извършването на тези услуги. Следователно, както се посочи по – горе, за допълнителните услуги длъжникът е задължен да заплати такса, без за таксата да се следва насрещно задължение на кредитора, което противоречи на чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП. Съдът намира, че договорът е нищожен, и на друго основание. Когато към претендираната възнаградителна лихва се прибави и възнагражденията за допълнителни услуги, ГПР възлиза на над 50 %.

Договорът е нищожен, поради заобикаляне на закона, поради следното. Легалната дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва да се включи и това възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата „възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност за управление на кредита. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да се избегне да се превиши ГПР, в размера, посочен в чл.19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че ответникът няма да дължи възнаградителна лихва, а възнаграждение за допълнителни услуги, за които кредиторът няма право да получава такова.

Уговорените възнаграждения следва да се включат в ГПР, тъй като отговаря на определението „общи разходи по кредита“, по даденото от СЕС тълкуване на чл.3 от Директива 2008/48, както следва:

„общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за 3 получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

„[ГПР]“ означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.“

Както се посочи по – горе, посоченият в договора ГПР е по – нисък от действително предвидения по договора, което се получава чрез заобикаляне на закона – предвижда се, чрез въвеждане на института на неустойката – позволено от закона правно средство, да се постигне забранен от закона резултат – нарушаване на разпоредбата на чл.19,ал.4ЗПК, който забранява ГПР над 5 пъти законната лихва. Ето защо, поради заобикаляне на закона, на основание чл.21 ЗПК. По същество, доколкото разпоредбата на договора, предвиждаща ГПР, не може да се замести по право с разпоредба на закона, нито волята на страните да може да се замести от съда с тълкуване на останалите разпоредби на договора, то и нищожната разпоредба на договора, посочваща ГПР, влече нищожност на целия договор, защото същият не би бил сключен от ответното дружество както без разпоредбата, предвиждаща възнаграждение, така и без ГПР. Ето защо, искът и за заплащане на възнаграждение от 176,52 лева е неоснователен, защото при нищоген договор, на основание чл.23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на задължението, което вече е присъдено по заповедното производство. /В този смисъл съображение 56 от Решение на СЕС по дело С – 714/2022 / “ С оглед на изложените съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“/ .

Ето защо, исковете следва да се отхвърлят изцяло.

При тези мотиви, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД с ЕИК: 175074752 и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.35Е, вх.В против С. П. К. с ЕГН: ********** и адрес: **, осъдителни искове, на основание чл.415,ал.1,т.3 ГПК / във връзка със заявление №304683/30.9.2024г., отхвърлено частично по гр.д.№ 57598/2024г. с разпореждане № 141137/3.10.2024г./ във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.240,ал.2 ЗЗД за вземания по договор за потребителски кредит № 40012169424/19.9.2022г., за сумата 176,52лева (сто седемдесет и шест лева и 52 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 10.02.2023 г. до 05.02.2024 г., 244,40лева (двеста четиридесет и четири лева и 40 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст , 342,24лева (триста четиридесет и два лева и 24 стотинки), представляваща неплатено 4 възнаграждение за закупена услуга флекси .

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5