Решение № 3318 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3318 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110212306 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на К. И. К. , ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 9386 от 06.06.2025 г., издадено от Агенция пътна инфраструктура (АПИ) при Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложена глоба в размер на сумата от 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).

Според жалбоподателя, атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да се отмени. В подкрепа се изтъква, че в НП не е посочено конкретно правно основание за налагане на глобата. Твърди се, че НП е съставено в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като не са посочени дата и място на извършване, ясно и точно описание на самото нарушение, както и посочване на доказателствата, които го подкрепят.

Изразява становище за това, че нарушение като процесното може да се вмени на превозвач или собственик на извънгабаритно пътно превозно средство, а водача няма отговорност за издаване, ползване и изпълнение на необходимото разрешително, защото не той е този, който подава заявление за издаване на разрешително. Твърди се, че в чл. 53 от ЗП под физическо лице се има предвид физическото лице – собственик на превозното средство или физическото лице – законен представител на дружеството, което е собственик на превозното средство. В случай, че съдът приеме, че административното нарушение е 1 извършване, сочи се маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В открито съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна не се представлява, но от пълномощник на същата е депозирано писмено становище, обективирано в писмени бележки.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.05.2025 г., около 15:20 часа на Автомагистрала „Хемус“, км 21+600, на 50 м преди разклона за с. Жерково, в посока гр. Ботевград – гр.

София, К. И. К., ЕГН: **********, е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено пътно превозно средство с пет оси, а именно моторно превозно средство с две оси, марка „***“, модел „***“, с рег. № ********, собственост на „*****“ ЕООД и полуремарке с 3 оси, с рег. № **********, собственост на „*****“ ЕООД. За извършения превоз от К. И. К., ЕГН:

********** е издаден пътен лист с № ******* от 09.05.2025 г., видно от който превозът е с маршрут с. Равно поле – гр. Плевен – с. Равно поле. На посочените време и място К. И. К., ЕГН: ********** е спрян за извършване на проверка от А. А. и Р. Г. – инспектори при АРОК към АПИ, при което било установено, че се извършва превоз на натрошено стъкло. За целите на проверката е направено измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на превозното средство, модел DFW-KR № 118845 и ролетка № 1302/18/5 м, при което е установено, че измереното натоварване на задвижваща – втора единична ос на пътното превозно средство е 15.335 т, при максимално допустимо натоварване на оста от 11.500 т, респ. превишаването е с 3.835 т. Измерено е разстояние между осите 1.32 м, както и че сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 25.590 т, при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, като превишаването е с 1.590 т. Издадена е кантарна бележка. При направените измервания, служителите на АПИ приели, че са превишени максимално допустимите норми, респ. че пътното превозно средство е тежко. На място е съставен Акт за установяване на админситративно нарушение (АУАН) № 0010695 от 09.05.2025 г. от А. А. – главен инспектор при АРОК АПИ, който е връчен на К.

И. К., ЕГН: **********. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното понастоящем НП № 9386 от 06.06.2025 г., издадено от директор на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което на К. И. К., ЕГН:

**********, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложена глоба в размер на сумата от 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр.

2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б.

„б“, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата). НП е връчено на К. И. К., ЕГН: ********** на 01.08.2025 г., а жалбата срещу НП е подадена на 15.08.2025 г.

Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа на следните доказателства по делото:

2

Писмени доказателства – известие за доставяне; кантарна бележка;

АУАН № 0010695 от 09.05.2025 г.; свидетелство за регистрация на влекач и свидетелство за регистрация на полуремарке; пътен лист серия Е с № *******; кантарна бележка; заповед № РД-11-97 от 29.01.2025 г., издадена от председателя на управителния съвет на АПИ; заповед № РД-11-560 от 02.05.2025 г. на председателя на Управителния съставен на АПИ; АУАН № 0010624;

Приобщените писмени доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма се прилага в настоящото производство съгласно чл. 84 ЗАНН.

Гласни доказателствени средства – показания на свидетеля А. М. А. – главен инспектор към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“.

Показанията на свидетеля А. се оценяват като достоверни, тъй като не съдържат вътрешни противоречия или неясноти и не се намират в противоречие с други доказателства по делото. От показанията на този свидетел става ясно, че именно той е извършил проверката и е съставил конкретния АУАН, като в показанията си свидетелят накратко пресъздава случаят и извършената проверка, като първоначално сочи друга дата, но впоследствие разяснява, че тя се отнася до друг АУАН съставен от него по отношение на същия водач. Този АУ*АН е приобщен като писмено доказателство по делото и потвърждава заявеното от свидетеля, че спрямо жалбоподателя от него са били издадени общо два АУАН.

При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, макар на оснвоание, което не е посочено от жалбоподателя, а именно относно размера на наказанието, поради което атакуваното с нея НП следва да се измени относно размера на наложената глоба.

На жалбоподателя К. И. К. , ЕГН: ********** е предявено обвинение за това, че на 09.05.2025 г. е извършил нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр.

2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б.

„б“, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредбата.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства;“, т. е. движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).

3

Установено е, че процесното МПС представлява съчленено пътно превозно средство с пет оси, а именно моторно превозно средство с две оси, марка „***“, модел „***“, с рег. № ********, собственост на „*****“ ЕООД и полуремарке с 3 оси, с рег. № **********, собственост на „*****“ ЕООД, при което на 09.05.2025 г. е измерено натоварване на задвижваща – втора единична ос на пътното превозно средство от 15.335 т, при максимално допустимо натоварване на оста от 11.500 т, съответно установено е превишаване с 3.835 т., като е измерен разстояние между осите 1.32 м, както и че сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 25.590 т, при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, като превишаването е с 1.590 т.

Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата „ Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.

6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за:… сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е:…над 1,3 m - 24 т“.

Съгласно чл. 3 от Наредбата „Тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6; 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.“.

От доказателствата по делото се установява, че към момента на проверката именно жалбоподателят К. И. К. ,

ЕГН: ********** е осъществявал движение с процесното тежко пътно превозно средство без разрешително по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Процесното МПС е било измерено с надлежни технически средства (електронна везна и ролетка), съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредбата, като допълнителното приложените на съдебното следствие писмени доказателства изрично сочат, че използваните измервателни уреди към момента на проверката са били технически изправни. При извършеното на място измерване е установено, че измереното натоварване на задвижваща – втора единична ос на пътното превозно средство е 15.335 т, при максимално допустимо натоварване на оста от 11.500 т, респ. превишаването е с 3.835 т., като е измерено е разстояние между осите 1.32 м, както и че сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 25.590 т, при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, като превишаването е с 1.590 т. С оглед на това и предвид дадената дефиниция в чл. 3 от Наредбата, следва, че в процесния случай жалбоподателят е управлявал тежко ППС.

Предвид така установените стойности и доколкото проверката е осъществена на основание разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата, както и доколкото водачът К. К. не е подал заявление съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредбата и не е представил Разрешително по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, съгласно който текст „Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за 4 обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя“, в случая същият е осъществил формално нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „a“, пр. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредбата.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства;“. При установените по делото факти следва извода, че поведението на жалбоподателя, обективирано в АУАН и в НП и подкрепено от доказателствата по делото, попада в обхвата на забраната за движение на тежки пътни превозни средства без разрешение.