Решение № 230 от 11.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. София, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Тони Гетов

Мирослав Стоянов при участието на секретаря Цветанка Б. Делова в присъствието на прокурора Благовест Илиев Байраков (СГП-София) като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603055 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 19.04.2021 г. по НОХД № 9905 /2019 г. Софийски районен съд, НО, 129ти състав е признал подсъдимия Д. С. ОГН. за виновен за това, че 07.12.2017 г. около 03.00 часа в гр. София, кв. „Модерно предградие“, в двор на имот, находящ се на ул. „3020“ № 11, причинил средна телесна повреда на С.С.Х. /като я ударил с камък в областта на носа /, изразяваща се в счупване на носа – открито /с наличие на външна рана, наложило провеждане на оперативна интервенция/, което реализирало медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК, предвид което на основание чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца. Изпълнението на наказанието ЛОС е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Със същата присъда районният съд е признал за невиновен подсъдимия О. в това да е причинил на Г.А.С. средна телесна повреда /чрез нанасяне на удар с дървен кол в областта на дясната ръка/, изразяваща се в счупвания на проксималните диафизи /тръбести части на костите близки до дланта/ на 5-та фаланга с плантарна ангулация /ъглово изкривяване, изместване/ на костните фрагменти на 4-та фаланга, което реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движението на горния десен крайник, както и за това, че е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице с правна квалификация по чл. 131, ал.1, т. 4 от НК.

Подсъдимият О. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати по сметка на СДВР направените по делото разноски в хода на досъдебното производство размер на 556.75 и сумата от 295 лв., направени разноски в хода на съдебно следствие в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.

1

С постановената присъда съдът се е произнесъл и относно веществените доказателства.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия е образувано ВНОХД 3055/2021 г. по описа на СГС – НО, V въззивен състав, с което е атакувана постановената присъда на СРС в осъдителната й част с доводи за неправилност, незаконосъобразност. В жалбата защитникът изтъква, че осъществяването на престъплението от страна на подсъдимия не е доказано по безспорен начин. Намира преценката на съда относно кредитируемостта на показанията на свидетелите Х. и Х. за неправилна. Постановеният съдебен акт се обжалва и в частта на наказанието, като се изтъкват доводи, че същото е прекомерно тежко. С жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.

В проведеното разпоредително заседание на 09.08.2021 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

По време на съдебните прения пред съда защитника на Д.О. поддържа жалбата.

Приема като безспорно, че подсъдимото лице е предприел действия, с които е нарушил частната собственост, като същият е бил на посоченото време и място и е влязъл в конфликт с присъстващите хора, които се явяват пострадали в настоящето производство. Посочва пред този съдебен състав, че районният съд не е отчел нанесеният физически побой от страна на свидетелите Х. и С., както и че подсъдимият е бил в нетрезво състояние, които състояния са довели подсъдимото лице до безпомощност и невъзможност да се задържи на краката си.

Прави изводи, че предвид състоянието на Д.О. и това, че на инкриминираното място са присъствали и други неустановени по делото лица, съдът не може по безспорен начин да установи, че именно подсъдимият е лицето, което е причинило телесната повреда на свидетелката Х.. Защитникът оспорва присъдата и относно определеното наказание, като го намира за прекалено тежко.

Представителят на СГП пред въззивния състав на съда намира жалбата за неоснователна.

Излага твърдения, че приобщената доказателствена съвкупност е установила по безспорен начин съпричастността на подсъдимия към престъплението, както и че наложеното наказание е адекватно съобразно обстоятелствата по делото. В заключение моли съда да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите към присъдата. С оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.

При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за доказване, в това число: показанията на свидетелите 2

Г. А . С . /показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 4 вр. ал.1, т.1 и т.2 пр.2 от НПК /, А.С.А., С.С.Х., Г.С. Х., А.Г.А., И.К.Н. /показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 4 вр. ал.1, т.2 пр.2 от НПК /, В.Е.П./показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 4 вр. ал.1, т.1 от НПК/, С.П.М., С.З. О., Г.А.Д. /показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 5 вр. ал.1, т.2 от НПК/, обясненията на подсъдимия О., протокол за оглед /л. 5-7 от ДП/, протоколи за освидетелстване /л. 8 -9 от ДП/, протоколи за разпознаване на лица и предмети /л. 24 – 29 от ДП/, протокол № 334/2017 г. за извършена балистична експертиза /л. 43 – 45 от ДП/, съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 56 – 64 от ДП/, съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 66 – 76 от ДП/, съдебномедицински експертизи на живо лице № 334 и 335/2017 г. /л. 85 – 88 от ДП/, медицинска документация /л. 89 – 97, 121 - 167 от ДП/, протокол № 177/2018 за извършена видеотехническа експертиза /л. 99 – 110 от ДП/, комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза /л. 112 – 118 от ДП /, справка съдимост /л. 129 – 132 от съдебно производство/, съдебномедицинска експертиза /л.

133 – 136 от СП/.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му. Като безспорно установено и неоспорено от страните са обстоятелствата, свързани с това, че подсъдимият Д.О. е бил на инкриминираното място в посоченото време, както и че същият е влязъл без разрешение в охраняема частна собственост с намерение за саморазправа. Тези обстоятелства се установяват включително и от обясненията на подсъдимия. Доказани по категоричен начин са и обстоятелствата, че именно подсъдимият О. по собствена инициатива в тъмната част на денонощието, придружен от жена му свидетелката А., е отишъл пред цеха.

Ключови за процесния случай се явяват показанията на свидетелите – Г. С., С. Х. и Г. Х.. Посо чените свидетели дават информация относно деня, часа на инкриминираното деяние, къде се е случило, както и данни относно механизма на причиняване на травматичните увреждания. Тримата свидетели са категорични, че следствие на силно блъскане по входната врата около 3.00 часа през нощта са се събудили, като и тримата решили да излязат и да проверят какво се случва.

Излизайки навън посочените лица излагат еднопосочни твърдения, че са видели подсъдимия О. да крещи и да тропа по портата, след което е опитал да влезе против тяхната воля.

Пострадалата Х. излага подробна информация за действията, предприети от Д.О., разказва че подсъдимият в опитите си да влезе при тях е ударил с ръка по тялото Г. С., след което пострадалият и свидетеля Х. са успели да избутат подсъдимия извън пределите на имота и да затворят портала с резе. Показанията на пострадалата се подкрепят и от сведенията, дадени от другите двама свидетели. Този състав на съда се присъединява към приетото от проверявания съд относно броя на неустановените лица, появили се пред портала от страна на подсъдимия, намира че е доказано по безспорен начин, че същите са помогнали на подсъдимия О. при опита му да влезе по насилствен начин в частния имот, като са успели с дружни усилия да отворят порталната врата. В тази връзка присъствието на други лица се установи и от свидетелските показания на А.А., както и от заключението на назначената и изготвена видеотехническа експертиза.

Нанасянето на удар с камък в областта на носа на С. Х. се установява от свидетелските показания на пострадалата, както и от тези на Г. Х. и Г. С.. За настъпилото травматично увреждане съдът черпи информация и от свидетелката А., която макар да не е присъствала в момента на получаването на травматичното увреждане дава информация пред съда, че е видяла С. Х. с кръв по лицето, както и от медицинската документация и изготвените съдебно медицински експертизи, установяващи механизма и вида на травмата.

3

Пострадалата е категорична, че е възприела именно подсъдимият О. да хвърля камък по нея.

Тази нейна констатация намира потвърждение и в показанията на свидетеля Г. Х., който е присъствал и е възприел от близко разстояние как подсъдимият О. е ударил свидетелката в областта на главата с камък. За това, че именно подсъдимият е лицето, ударило с камък С.

Х. съдът може да черпи информация и от свидетелските показания на Г. С.. Макар същият да излага твърдения пред районния съд, че не е възприел лично как Д.О. удря неговата съпруга, свидетелят дава информация, че е видял как подсъдимият държи тухла в ръцете си, а впоследствие е разбрал от пострадалата и Г. Х., че Д.О. е ударил съпругата му. В тази част свидетелските показания на разпитаните лица са логически последователни и непротиворечащи си, същите намират своята доказателствена подкрепа в резултата от процесуално следствените действия по разпознаване, обективирани в съставените протоколи. В хода на досъдебното производство свидетелите са посочили именно подсъдимият като лицето, причинило телесната повреда на пострадалата. Този съд намира, че следва да се довери на твърденията досежно самоличността на извършителя на престъпното посегателство спрямо С. Х., тъй като същите намират опора в голяма част от приобщената доказателствена съвкупност.

По отношение на удара с дървен кол в областта на дясната ръка на Г. С., настоящата инстанция намира, че от показанията на свидетелите не може с необходимата категоричност и безспорност да се заключи, че същият е причинен от подсъдимото лице. Показанията на тримата свидетели са разнопосочни по отношение на този факт. От една страна пострадалият С. пред предходната инстанция твърди, че не е сигурен кой точно му е нанесъл удара с кол по дясната ръка, като посочва, че удари спрямо него са отправяли и неизвестните лица, които са го нападнали. В хода на съдебното следствие Г. С. излага непоследователни твърдения относно подсъдимият ли е лицето, нанесло му удар по дясната ръка, които както предходната инстанция е констатирала се различават от депозираните пред компетентните органи в хода на досъдебното производство. Предвид установените противоречия районният съд е приобщил свидетелските показания от досъдебната фаза.