Решение № 1576 от 12.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1576 гр. Пловдив, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Е. З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20225300502388 по описа за 2022 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от В. Х. К. от гр.Пловдив, чрез адв.К. Д.Д. против Решение № 2381/ 27.06.2022г. постановено по гр.д.№ 781/22 г. по описа на ПРС – І гр.с., с което, са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „РЗ ТРАНС” ЕООД, с ЕИК:

206464493 обективно съединени искове за заплащане на следните суми: сумата от 1200 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за м. юли 2021г.; 4000 лева обезщетение при командировка за м. юли 2021г.; 3806 лева обезщетение при командировка за м. октомври 2021г.; 1200 лева обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие; 480 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск от осем дни за 2021г.; 249,89 лева мор. лихва върху неплатените трудово възнаграждение и командировъчни за периода 1.08.2021г.-20.01.2022г.; 85,64 лева мор. лихва върху дължимите командировъчни за м. октомври 021г. за периода 1.11.2021г. – 20.01..2022г., ведно със законна лихва върху трудовите възнаграждения и обезщетения, считано от 21.01.2022г. до окончателното им изплащане, като неоснователни. С въззивната жалба обжалваното решение се сочи като неправилно поради нарушение на материалния и процесуален закон с оплакване за неправилно приемане на следните обстоятелства: - че жалбоподателят е получил ТВ за м.юли 2021г. с преводно нареждане от 01.10.2021г.

Че по делото е спорно обстоятелството, че жалбоподателят е бил командирован в 1 чужбина през м.октомври 2021г.;

Че е налице техническа грешка в превода на 29.06.2021г. в основанието за плащане на заплата и командировъчни;

Че ответникът е приложил писмени доказателства към ОИМ - с оплакването за формиране на изводи въз основа на кредитиране на документи, ненадлежно приложени по делото. Съдът неправилно е отказал да приеме за установено наличието на уговорка между страните за плащане на командировъчни в размер на 4000 лева месечно

Изтъква се наличието на процесуално нарушение в доклада по смисъла на чл.146, ал.2 ГПК – неотделянето като безспорно обстоятелството жалбоподателят да е бил командирован през м.октомври 2021г., като с ИМ е било заявено от ищеца обстоятелството за работата му като *** изцяло и постоянно в чужбина и по-конкретно Нидерландия от м.май до м.октомври 2021г., което не било оспорено от ответника, а липсва указание от съда до ищеца , че не сочи доказателства за командироването му в чужбина за този месец, поради което се оспорва приетото с решението по делото, че ищецът не е доказал факта на това командироване през м.октомври 2021г. Сочат се доводи във връзка с производството по Глава ХХV ГПК и съдебна практика относно преклузията по чл.313 ГПК. Извежда се довод въз основа на приетия момент на прекратяване на ТПО на датата 11.01.2022г. – когато едностранното изявление на ищеца е достигнало до ответника, поради което следователно безспорно обстоятелството, че ищецът е работил в периода 10.05. – 30.10.2021г., както и съобразно разпредЕ.та доказателствена тежест с указания до ответника за доказване заплащане на заплата за м.юли 2021г. и командировъчни за м. юли и за м.октомври 2021г. Изтъква се, че неправилният извод за получено ТВ за м.юли 2021г. е довело до невъзможност за правилна преценка относно основателността на иска по чл.221, ал.1 КТ. Оспорва се като неправилен извода на съда и по отношение приложението на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като се намира, че работодателят може да определи по –голям размер на обезщетението, сочи се съдебна практика. Оспорва се приетото, че с банкови преводи от 02.11.2021г. и 01.12.2021г. е било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, тъй като с платежно нареждане от 02.11.2021г. е била изплатена заплатата за м.октомври 2021г. с изрично посочено основание. Оспорва се приетото, че прекратяването на ТД от страна на служителя представлява злоупотреба с право, както и приетата теза на ответника за допусната техническа грешка при преводите. По така изложените съображения се навежда следващото се, че доказателствената тежест на ответника не е реализирана по отношение заплащането на претендираните от ищеца ТВ, командировъчни и обезщетения. Иска се отмяна на обжалваното решение изцяло, уважаване на исковите претенции на ищеца.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемото дружество „РЗ Транс“ ЕООД- гр.София, представлявано от управителя Р. М.Б., чрез адв.С. Г.З., САК, в който се оспорва ВЖ като неоснователна, а обжалваното решение законосъобразно по съображенията: Във връзка с 2 приложението на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина правилно е прието от съда в обжалваното решение, че изплатените суми за командировка не са под определения от наредбата минимум, дори са в повече; по отношение на приложените доказателства в ОИМ е било поискано приемането на тези, приложени под опис към частната жалба в обезпечителното производство, независимо от което не е налице съществено нарушение на проц.правила, тъй като и при изрични указания на съда, същият е достигнал до същите изводи; оспорват се доводите относно нарушения на доклада по делото, доколкото в същия е налице разпределение на док.тежест в тежест на ищеца за установяване уговорката между страните за заплащане на 4000 лева на месец за командироване и че същият е бил в командировка в процесния период, който доклад е бил приет без възражения; извършва се позоваване на разпоредбата на чл.154 ГПК; оспорва се приложимостта на разпоредбите на Гл.ХХV; правят се доводи във връзка с характера на представените от ответника заповеди за командироване като частни удостоверителни документи и тяхната преценка от съда, независимо от оспорването им от ищеца, както се изтъква и доводът, че неполучаването от същия на своевременно оформените документи е по негова вина; представените от ответника фишове за заплати не са оспорени, вкл. размера на дължимото нетно възнаграждение.

Жалбата изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Ищецът В. Х. К. от гр.П. , чрез адв.К.Д.Д. , АК-Пловдив с ответник „РЗ Транс“ ЕООД, е предявил обективно съединени искове , съобразно указания на съда с три поредни уточнителни молби / вх.№ 7351/ 28.01.2022г. , вх.№8250/ 01.02.2022г. и №8977/03.02.2022г./ за сумата от 1200 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за м. юли 2021г.; 4000 лева обезщетение при командировка за м. юли 2021г.; 3806 лева обезщетение при командировка за м. октомври 2021г.; 1200 лева обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие; 480 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск от осем дни за 2021г.; 249,89 лева мор. лихва върху неплатеното трудово възнаграждение и командировъчни за периода 1.08.2021г.-20.01.2022г.; 85,64 лева мор. лихва върху дължимите командировъчни за м. октомври 2021г. за периода 1.11.2021г. – 20.01.2022г., ведно със законна лихва върху трудовите възнаграждения и обезщетения, считано от 21.01.2022г. до окончателното им изплащане.

С ОИМ ответникът е оспорил предявените искове с възражение за липса на договорка между страните за изплащане на командировъчни в точно определен месечен размер, за изплащането им по банков път; оспорено е твърдението на ищеца, че всички възнаграждения и командировъчни са некоректни; изразени са обстоятелствата , че ищецът е назначен по трудов договор с уговорено месечно възнаграждение в размер на 1 200 лева с нетен 3 размер от 931,18 лева; признава се обстоятелството с позоваване на Прил. №3 към чл.31, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за дължимост на командировъчни за 27 /евро/ на ден, поради което се оспорва претендираната сума от 5 200 лева за тази претенция; оспорва се като дължимо претендираното ТВ за м.юли 2021г поради изплащането му от работодателя ,съгласно фиш за заплата за м.юли 2021г., след удържани вноски за сметка на работника, с дължимо нетно възнаграждение в размер на 931,18 лева; представено е банково извлечение , видно от което на 01.10.2021г. дружеството е превело на В. К. сумата 5085 лв , което включва ТВ за м.юли – 931,18 лева, ТВ за м.септември – 931,18 лева и командировъчни за м.септември 2021г., в размер на 3222, 64 лева заявява се , че командировъчните за м.юли 2021г., са били изплатени от работодателя като допълнително обезщетение към БТВ; посочено е, че по Заповед за командировка в чужбина № 009/ 01.07.2021г. командировъчните за м.юли 2021г. са в размер на 2 773 лева, която сума била изплатена на лицето, както следва : на 01.07.2021г. – 1813 лева и на 05.07.2021г. – 960 лева, като се прави уточнение, че посоченото в основанието плащане „ komandirovacni Juni“ са техническа грешка, като следва да се има предвид „юли“ ; от банковите извлечение видно, че на 29.06.2021г. на лицето е преведена сумата от 2 500 лева, която включва заплата за м.юни – 913,18 лева и командировъчни за м.юни 1568,82 лева; на следващо място оспорва се исковата претенция за заплащане на обезщетение при прекратяване на ТПО без предизвестие в размер на 1 200 лева, като се счита, че ТПО е прекратено от работодателя на основание чл.71, ал.1 КТ; счита се, че ищецът не е прекратил договора си едностранно поради това, че соченото от него основание – неизплатено ТВ за м.юли 2021г. не е налице, поради което се счита, че предявената претенция по чл.221 КТ представлява злоупотреба с право; заявява се становището, че при ТД, сключен на основание чл.68, ал.1, т.1КТ дължимото обезщетение не е за един месец, а в размер на действителните вреди, каквито не са заявени от ищеца, тъй като същият не е оставал без работа; оспорена е претенцията по основание размер относно претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021г. в размер на 480 лева, вкл. който възлиза на 9 дни в размер на 514,29 лв, а не на 8 в размер на 480 лв, както посочил ищеца; посочва се, че според представен по делото фиш за заплата за м.октомври 2021г. към дължимото ТВ за същия месец е добавено и обезщетението по 4 чл.224 КТ, в размер на 514, 29 лева, което е било наредено със заповед №8/ 01.11.2021г. на управителя на отв.дружество и изплатено както следва : на 02.11.2021г. е преведена сумата от 1 200 лева, а на 01.12.2021г. сумата 194,04 лева, съответно общо 1394, 04 лева - дължими по фиш за м.октомври : заплата + обезщетение за неизползван отпуск; оспорени са по основание и размер и претенциите за мораторните лихви.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил така предявените обективно съединени искове при установените безспорни обстоятелства наличие но трудов договор между страните със срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя, при уговорено ОМВ в размер на 1 200 лева, както и въз основа на представените заповеди за командировка , както следва : №12/ 01.09.2021г. за срок от 30 дни, считано от 01.09.2021г. с право на пътни, дневни, квартирни и паспортна такса от 3 222,64 лв; № 9/ 01.07.2021г. за срок от 26 дни, считано от 01.07.2021г. с право на пътни, дневни, квартирни и паспортна такса от 2 773 лева; №5 / 01.06.2021г. за срок от 15 дни, считано от 1.06.2021г. с право на пътни, дневни, квартирни и паспортна такса от 2 425,66 лв; отчетено е представеното банково извлечение за превод на датата 01.10.2021г. на ищеца сумата от 5 085 лв, включваща ТВ за м.юли и септември 2021г., както и командировъчни за м.септември в размер на 3 222,64 лева, прието е , че командировъчните за м.юли 2021г. в размер на 2 773 лв са изплатени по следния начин: на 1.07.2021г. сумата от 1813 лв и на 5.07.2021г. сумата 960 лева, както и приета е тезата на ответника за допусната техническа грешка, като вместо юли е записано м.юни, като подкрепящо се от представеното банково извлечение от ответника, с установяване, че на 29.06.2021г. е преведена сумата от 2 500 лева – заплата за м.юни от 913, 18 лева и командировъчни за м.юни 1568,28 лева. Поради непредставяне на командировъчна заповед за м.октомври 2021г. е прието неустановяването на това обстоятелство от ищеца, в чиято тежест е установяването на този факт.