Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 6649 от 19.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 11876/2022
Вид
Протокол № 6649
Подписан
19.04.2023
В сила
19.04.2023
Състав
СТАНИМИР БОРИСОВ МИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.119-121 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.119-121 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.119-121 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.277, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 6649 гр. София, 12.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА

Сложи за разглеждане докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20221110211876 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИТЕ:

А. С. С. – уведомена от предходното съдебно заседание, се явява.

За нея се явява адв. Г., уведомена от предходното съдебно заседание, упълномощен защитник.

Р. С. П. – уведомен от предходното съдебно заседание, се явява.

За него се явява адв. Ц., уведомен от предходното съдебно заседание, упълномощен защитник.

СВИДЕТЕЛ Н. З. П. – редовно призован чрез директор на център за настаняване от семеен тип, се явява.

СРП редовно уведомени, не изпращат представител.

По ход на делото:

АДВ. Ц.: Да се даде ход.

АДВ. Г.: Да се даде ход.

ОБВИНЯЕМА С.: Да се даде ход.

ОБВИНЯЕМ П.: Да се даде ход.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ОБВИНЯЕМИТЕ са със снета по делото самоличност.

СНЕМА самоличност на явилия се свидетел:

Н. З. П. – 18 г., неосъждан, дете на обвиняемите А. С. и Р. П..

1

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на свидетел по реда на чл.119-121 НПК.

СВИДЕТЕЛ: Разяснени са ми правата.

СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 НК. Извежда свидетеля от съдебна зала.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по реда на чл.275 от НПК.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОДЪЛЖАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетел Н. П.:

СВИДЕТЕЛЯТ разпитан каза: Ще дам показания. Сега съм 12-ти клас, уча в „М. В. Ломоносов“, гимназия за прецизна техника и оптика. Тази година съм абитуриент, имам тройки, четворки, тук там и двойки, петици и шестици не стигам.

Сега живея ЦНСТ-Раковски, в кв. Бенковски, център за деца със специални потребности. Там съм, защото там ме настаниха социалните служби от кв.

Лозенец. С мое съгласие съм настанен там. Желая да продължа да живея там.

Все още не съм напълно сигурен докога, сега завършвам, ще започна някаква работа и от там е видим какво ще стане. В тези центрове е до завършване на образование, или до определена възраст, така е, но може да се разсрочат договорите за по-дълго време. Аз например имам договор до 23-тата си година. Дават ми пари тук-таме, но издръжка официална не ми дават. По едно време идваха и майка ми, и баща ми, сега повече ходя аз при тях, просто повече ме пускат от ЦНСТ-то.

Ходех си на училище като цяло през 2019-2021 година, да съм пропуснал сигурно има някакви дни, не съм напълно сигурен за този период. Като години и дати нямам много добри спомени. Когато се разделиха моите родители аз останах при баща ми, на два пъти се разделяха моите родители.

На 12-13 години съм бил като се разделиха. Останах при баща ми. После майка ми се върна обратно за период горе долу от 7 месеца и пак напусна. Аз пак останах при баща ми. Имаше един период, в който бях взет от майка ми да живея при нея за един ден или два дни. Това беше, когато ме беше взела.

Трябваше да е за постоянно, но не беше за постоянно. Обвързано е с един случай, едно дело за някакво мятане на яйца, не мога да обясня. Всъщност не знам, аз не съм видял да се мятат яйца, това бяха по твърдения.

Баба ми се казва И.Г., но тя почина през 2016 г. От нея идваха парите, които бяха в семейството. Майка ми работеше, но това беше коя година 2013-2014 г. доколкото знам баща ми се е занимавал с някакви сайтове, не такава работа като при майка ми. Бягал съм от дома на баща си, няколко пъти, като всичките пъти имах една и съща причина. Да помислят някакси да се разберат, целта ми беше те двамата да се разберат, колкото и безсмислено да звучи това в момента. Имаше период, в който отсъствах за два месеца и нещо.

За месец живеех в блока на майка ми, във входа в една стаичка, тя не знаеше, 2 че съм там. Взимах пари от нея и баща ми аз се виждах с тях. Аз казах на него, че живея при майка ми, а на майка ми, че съм при баща ми. Когато бях навън нямах лична хигиена, ако ида при някой приятел да се изкъпя, да се преоблека да изглеждам по във вид. През повечето време бях мърляв. Питал ме е защо изглеждам така и защо майка ми не се грижи за мен, той искаше да й звънне дори, но тя не вдигна. И тя ме е питала, но не съм давал конкретно обяснение.

НА ВЪПРОСИ НА ОБВИНЯЕМАТА С.: Имаше пъти, в които не съм ходил на училище, ходил съм в офиса на майка ми да опитам да говорим, не съм се чувствал добре и не ми се е ходело на училище. Имаше и от двете по малко и по собствено желание съм ходил да говоря с нея, и от баща ми някаква подбуда. Пред полицията съм давал достоверни показания. Имах банкова сметка, в момента нямам. Имаше пъти, в които превеждаше пари майка ми, имаше период, в който тя не превеждаше пари. Към 200лв. превеждаше месечно. Имам ТЕЛК решение. Приемам си лекарството редовно вече, доколкото знам е живото поддържащо. Не виждам голяма разлика, когато го пия или не, но предполагам, че има такава вътрешна. Мисля, че два пъти на всеки шест месеца трябва да се явявам на преглед. По-голямата част от случаите майка ми ме е водила на тези прегледи, имало е 2-3 пъти, когато ме е водил баща ми, защото майка ми не е можела.

НА ВЪПРОСИ НА ОБВИНЯЕМИЯТ П.: Първата нова година след раздялата майка ми трябваше да ме вземе, но не дойде в последния момент ми го съобщи и баща ми дойде да ме вземе от улицата. Трябваше да ида при майка ми на нова година от дома на баща си, тя беше говорила с него, че ще ме вземе обади се и каза, че няма да ме вземе, защото баща ми направил нещо, което не й харесало. Не помня точно и просто не ме взе. Тогава с баща ми отидохме при чичо ми на гости. На следващата нова година говорих с майка ми пак да ме вземе, тя не ме взе. Не знам, не можеше ли, точно какво.

Технически малко по-рано отколкото трябваше ми съобщи, 1-2-3 дни порано. Често се случва майка ми да каже, че ще ме вземе и да се откаже в последния момент. Нея я е страх, че аз под влиянието на баща ми ще й направя нещо. При положение, че аз сто пъти съм й обяснявал, че ако ме вземе аз няма да правя нищо.

АДВ. Г.: Нямам въпроси.

НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Не знам дали майка ми има друго семейство сега. Баща ми, доколкото знам няма друго семейство. Не си приемах медикаментите, когато бях избягал. Имах в мен, но не ги приемах, три пъти на ден, всеки ден се взимат.

НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ц.: Пенсията ми от ТЕЛК ми я намалиха на 320лв., доколкото знам преди е трябвало да бъде 450лв., сега я получавам аз. Преди това се водеше на сметка на майка ми. Имаше период, в който трябваше да се оправят документите за това, но тя не ги оправяше. Казваше баща ми да ги 3 оправи, но всичко се водеше на нейно име и той нямаше как да го направи.

Вече аз ги получавам. През почти целия период, в който съм живял вкъщи са отивали при майка ми парите, не знам дали ги е слагала към семейния бюджет или не. Аз съм едно дете. Днес съм почивен ден, от днес ни започва ваканцията.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме повече въпроси към свидетеля, не възразяваме да бъде освободен.

Поради изчерпване въпросите към свидетеля,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА свидетеля от съдебна зала.

На основание чл.277, ал.2 от НПК,

СЪДЪТ дава възможност на обвиняемите да вземат отношение по обвинението.

ОБВИНЯЕМАТА А. С.: След като се разделих със Здравко исках да взема детето с мен. Той отказа, затова Н. остана при баща си. Ние се виждахме всеки ден след работа. Избягвах да ходя у тях, защото посещението ми беше свързано с разправии с баща му, виждахме се навън в парка, на заведение или е идвал в офиса след училище. Почти всеки ден сме се виждали и общувахме нормално. Взимала съм го вкъщи при родителите ми, където живеех през уикендите, бях на село, на басейн, на планина, напълно нормални отношения сме имали до един момента, в който баща му разбра, че аз си пиша с други хора и един ден детето дойде, февруари 2019 г. и каза, че идва да живее с мен.

С една раница беше само, в която нямаше нищо. Опитах се да се свържа с баща му, но му беше изключен телефона и нямаше как да се свържа с него.

Намерих апартамент, в който да се нанесем почти веднага, нанесох се с детето там и още на първите дни освен, че детето се свърза с баща си и започна да говори с баща си непрестанно, след което ми вдигаше на мен страшни скандали и ми крещеше как аз няма да се виждам с приятелки и с никой, открих в хастара на якето му ключ, който беше предвидил да занесе на баща си, намерих снимки от всяко кътче от апартамента, които бяха изпратени на баща му.

В следствие на това се притесних малко и поканих приятелки вечерта на гости. Цялата вечер Н. говореше с баща си в тоалетната, едната ми приятелка си тръгна, а другата я помолих да остане при мен вечерта, Н. спеше в хола, а приятелката ми в моята стая. Изведнъж се започна да се хвърлят камъни, яйца, снежни топки по прозореца Н. започна да си оправя багажа и каза, че отива при баща си. Опитах се да го задържа. В полицията се обадих да кажа, че нещо се случва и казах, че няма да го пусна да излезе, то беше 23:30 часа.