Решение № 1 от 03.01.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Д., 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. М.а при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. М.а Административно наказателно дело № 20233230200808 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. А. М. ЕГН ********** от с. О., обл. Д. срещу Наказателно постановление № 23-1717-000560/30.05.2023 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР Д., Първо РУ гр. Д., с което на жалбоподателя за нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 137д, ал. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания, съответно, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП – „глоба” в размер на 50 лв. и на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП – „глоба” в размер на 50 лв. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 22 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като се представлява от процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата. Сочи доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на атакуваното НП, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Д.кият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на 1 цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира за установени следните факти:

На 18.05.2023 г. свидетелите И. А. М. и К. М. М. – п. сл. от Първо РУ Д., осъществявА. контрол по спазване разпоредбите на Закона за движение по пътищата по бул. „...” в близост до кръстовището с бул. „...“ до паметника на „...“ в гр. Д.

Около 17,30 ч. свидетелите спрели за проверка л. а. „...” с рег. ..., собственост на водача Р. А. М..

В хода на проверката било установено, че водачът и част от пътниците (повече от трима) нямА. колани, с които бил оборудван автомобилът.

Предвид констатираното, св. М. на място и в присъствието на св. М. образувал административнонаказателно производство, като съставил АУАН серия АД, бл. № 263703, с който вменил на жалбоподателя административни нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 137д от ЗДвП.

Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя предвид констатираните по-горе нарушения, на 30.05.2023 г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № 23-1717-000560 от Началник Сектор в ОД на МВР Д., Първо РУ гр. Д., в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка, като обаче не посочил данните на пътниците, установени без обезопасителен колан в автомобила. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за вменените административни нарушения на жалбоподателя били наложени следните наказания: за нарушението по чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП – „глоба” в размер на 50 лв., а за нарушението по чл. 137д, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП – „глоба” в размер на 50 лв. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР били отнети 22 контролни точки. Посочено било също, че към 30.06.2023 г. на водача са останА. 21 контролни точки.

В хода на съдебното производство били проведени разпити на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които по същество описА. онази фактическа обстановка, установена в деня на извършената от тях проверка, дала повод за образуване на административно-наказателно производство и съставяне на АУАН. Двамата свидетели заявили категорично, че лично са установили, че по време на движение водачът и част от пътниците не са използвА. обезопасителни колани.

При гореописаната фактическа обстановка, подкрепена от приобщените по надлежния ред доказателства като НП № 23-1717-000560/30.05.2023 г., ведно с платежно нареждане от 19.06.2023 г.; АУАН № НП 560/18.05.2023 г.;

Докладна записка от 27.06.2023 г., съдът направи следните правни изводи:

Видно от приобщените доказателства по делото, НП е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ 2 орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/30.05.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят фишове за налагани на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която е служебно известна на съда.

От своя страна, АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на нарушителя и в присъствие на един свидетел /свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта/, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата вА.дност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дА. нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дА. наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дА. са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Относно вменените с НП нарушения:

Чл. 137а, ал. 1, пр. 1-во от ЗДвП императивно регламентира задължението на водачите на МПС, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Съдът намира това вменено нарушение за доказано от събраните в хода на производството доказателства. Св. – п. сл., са единодушни, че водачът – жалбоподателят И., е бил без поставен обезопасителен колан, докато е управлявал описаното в АУАН МПС. Смият И. в жалбата си не отрича това обстоятелство и в т. см. съдът приема, че правилно с НП наказващият орган е санкционирал нарушителя с административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП.

При определяне на административните наказания административнонаказващият орган не е излязъл извън предвидените в съответната норма рамки и е наложил определеното в закона наказание за съответното нарушение, поради което същото не подлежи на преразглеждане от съда, тъй като с него се постигат целите, определени в чл. 12 от ЗАНН.

3

Конкретното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП не би могло да бъде квА.фицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения. Касае се за неглижиране на правната уредба на правилата за движение по пътищата, спазването на които е гаранция както за здравето и живота на водача и на пътниците в управлявания от него автомобил, така и за здравето и живота на останА.те участници в движението. В тази връзка не би било редно този вид нарушения да се омаловажават.

Ето защо съдът намира съставеното НП в тази част за правилно, законосъобразно и обосновано.

От своя страна чл. 137д, ал. 1 от ЗДвП регламентира задължението на всички седящи пътници в моторните превозни средства от категории М2 и М3, когато са в движение, да използват системите за обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани. Системите за обезопасяване на деца под 12 години и с ръст под 150 см се одобряват в съответствие с чл.

137г, ал. 1.

Съдът обаче констатира нередовности по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1, пр. 3 и пр. 4 от ЗАНН при описание на това нарушение от административно-наказващия орган. НА.чието на задължителни реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН е основание за законосъобразност на наказателното постановление от формална страна. Липсата, неточността, неправилността, непълнотата по отношение на задължителните реквизити е основание за отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно с оглед на строго формалния му характер.

В разглеждания случай са допуснати пороци по чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1, пр. 3 и пр. 4 от ЗАНН, визиращи съответно описание на нарушението и на неговите фактически обстоятелства, както и на доказателствата, потвърждаващи обвинителната теза. Ако контролният орган лаконично е изложил фактическата обстановка и е посочил данните на три лица, които са били установени да са без колан, то наказващият орган също толкова лаконично е описал обстоятелствата, като дори е съкратил текста и в НП липсват обстоятелствата около самоличността и възрастта на пътниците.

Нещо повече, в НП е посочено, че водачът е допуснал пътник (ед. ч.) в управлявания от него автомобил да не използва колан.

На следващо място, липсва каквото и да е конкретно и по-подробно описание на евентуалната система за обезопасяване, като не става ясно претендираната последна такава дА. е на автомобила или допълнителна, касаеща обезопасяване на деца, доколкото с НП на водача е наложена санкция за това, че превозва деца в нарушение на изискванията на ЗДвП. Макар и процесното МПС да е индивидуА.зирано като марка и с регистрационен номер, същото не е достатъчно с оглед изискването на чл. 137д от ЗДвП за определена категория МПС, а именно – М1, М2 и МЗ, като за това липсват каквото и да е описание и каквито и да е доказателства.

4

Действително, в АУАН са посочени данните на три лица, които са били пътници и са пътувА. без колани и от вписаните ЕГН се установява, че те не са деца. Въпреки че АУАН е неразделна част от административнонаказателната преписка, то е недопустимо от приложенията да се извеждат съставомерни признаци на вмененото административно нарушение.

Необходимо е в НП да са описани същите обстоятелства относно обективните признаци на вмененото нарушение, както в АУАН. Доколкото в НП административно-наказващият орган си е спестил описание на трите лица, посочени в АУАН и дори отговорността спрямо водача е била ограничена до допускане само на един пътник без колан, като не е посочено обаче за кое лице (пътник), описано в АУАН, се отнася вмененото с НП нарушение на чл.

137д от ЗДвП, наказващият орган е допуснал нарушение на процесуалните правила.

Посочените пороци са ограничили правото на защита на жалбоподателя да научи в какво е обвинен, срещу какво следва да се защитава и евентуално какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си позиция.

Ето защо наказателното постановление в тази част относно вмененото нарушение по чл. 137д от ЗДвП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и недоказано.

Относно отнетите контролни точки:

Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от нА.чните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г./.