Решение № 3213 от 26.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3213 гр. *****, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.А като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20241110112101 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Н. И. Г. и П. И. Г., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, в качеството им на собственици на имот с адрес: гр. *****, бул.

„************“ № 95Б, вх. А, ап. 22, аб. № ****, произтичащо от качеството им на наследници на И. Н. Г., възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял до имота за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Сочи, че отговорността на ответниците за периода следва от притежаваното от тях право на собственост върху процесния имот, придобито по наследство от И. Г.. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди всеки от двамата ответници поотделно да му заплати следните суми: ответникът Н. И. Г. – сумата от 820,92 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 05.03.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 195,04 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода 15.09.2021 г. до 31.01.2024 г., сума в размер на 9,29 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 05.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 2,09 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за главница за дялово разпределение, начислена за периода 15.09.2021 г. – 31.01.2024 г.; ответникът П. И. Г. – сумата от 820,92 лева, 1 представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 05.03.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 195,04 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода 15.09.2021 г. до 31.01.2024 г., сума в размер на 9,28 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 05.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 2,09 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за главница за дялово разпределение, начислена за периода 15.09.2021 г. – 31.01.2024 г.

Претендира разноски.

Ответникът Н. Г. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Навежда твърдение, че брат му П. Г. е направил отказ от наследството на баща си И. Г.. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Ответникът П. Г. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца въз основа на качеството собственик на процесния имот.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна 2 енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

3

Видно от Договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (л.118) на 09.07.1991 г. наследодателите на ответниците – И. Н. Г. и А. П. Г.а са придобили правото на собственост върху недвижими имот с адрес: гр. *****, бул. „*******“ № 37, вх. Б, ет. 2, ап. 22.

От писмо от Столична община, Район Оборище (л.117) се установява, че административен адрес: гр. *****, бул. „*******“ № 37 съответства на сегашния административен адрес: гр. *****, бул. „************“ № 95.

От представеното удостоверение за наследници, изх. № РОБ24-УГ511590/02.04.2024 г., издадено от Столична община, Оборище (л.37) се установява, че И.

Н. Г. е починал на 28.06.2012 г. и е оставил за свои наследници по закон А. П. Г.а (съпруга), починала на 09.03.2022 г., Н. И. Г. (син) и П. И. Г. (син).

От представеното съдебно удостоверение, вх. № 7892/2012 г. (л.76) се установява, че П. И. Г. се е отказал от наследството на покойния си баща И. Н. Г..

При съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че процесния недвижим имот е придобит от И. Н. Г. и А. П. Г.а по време на брака им и на основание чл. 19, ал. 1 СК (1985 г. отм.) е притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, която е прекратена със смъртта на И. Н. Г. на 28.06.2012 г., поради което на основание чл. 27, ал. 1 СК във връзка с чл. 28 СК бездяловата съсобственост се трансформира в обикновена дялова такава при равни квоти. Предвид отказа от наследство, направен от П. Г. и на основание чл. 9, ал. 1 ЗН Анка Г.а е придобила правото на собственост върху ¾ идеални части от процесния недвижим имот, а на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 53 ЗН Н. Г. е придобил правото на собственост върху ¼ идеални части от имота. Със смъртта на Анка Г.а на 09.03.2022 г. към притежаваната от Н. Г. ¼ идеална част е прибавена и придобитите по наследство от майка му 3/8 идеални части, поради което той е станал собственик на 5/8 идеални части от апартамента, а П. Г. е придобил 3/8 идеални части от апартамента.

Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от ответниците недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната собственост и „Б. България“ ООД. По делото е приложен и договор между ищцовото дружество и „Б.“ ООД, като наличието на договорно правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се намира процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от третото лице писмени доказателства – протоколи и изравнителни сметки.