Решение № 3381 от 30.09.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3381 гр. Варна, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20243110100193 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявени от В. к.- В. ООД, ЕИК *******, срещу И.

Д. И., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, вр. Чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, вр.чл.

327, ал. 1 ТЗ и чл. 422 ГПК, вр.чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК, вр. чл 86 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че И. Д. И. дължи на В.и к.- В. ООД сума в размер на 307.59 лева, представляваща ½ от общата стойност от 615.18 лева на ползвани и незаплатени******* за периода от 04.03.2022 г. до 07.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 17.3 8 лева, представляваща ½ част от общото обезщетение за забава от 34.76 лева върху главницата за периода от 06.05.2022 г. до 02.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11495/2023 г. по описа на РС-Варна.

В исковата си молба ищецът твърди, че е предоставил ***** на ответника, който ги получавал и ползвал за имот с адрес: гр. В., ж.к. М., блок *****, вх. ***, ап. ****.

Ползваните услуги се отчитали по партида с № ***** като подробно описва същите. Твърди се, че доставените ***** за периода от 04.03.2022 г. до 07.08.2023 г. били служебно начислени, но не били оспорени с писмено възражение по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г. на МРРБ. Твърди, че И. като ползвател и***** услуги не заплатил начислените суми в 30 дневен срок след датата на фактурирането и след изтичането на този срок изпаднал в забава. Излага, че по депозирано от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК било образувано ч.гр.д. № 11495/2023 г. по описа на РСВарна. Срещу издадената заповед за изпълнение О. В. подала възражение по чл. 414 ГПК.

1

По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

На ответника е връчен редовно препис от исковата молба с приложенията на 15.02.2024 год. лично по местоживеене, като в законовия срок отговор не е постъпил. На 29.07.2024 год. ответникът е призован по същия начин за съдебно заседание. В проведеното на 05.09.2024 год. съдебно заседание ответникът не се яви и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, а ищецът желае да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните съображения:

Ответникът не представя в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, като не прави искане то да се гледа в негово отсъствие.

На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание с разпореждането по чл. 131 от ГПК. Предявеният иск е вероятно основателен, тъй като е подкрепен с писмени доказателства- общи условия за предоставяне на ***** услуги на потребителите от ***** оператор, решение № БП-Ц13/29.06.2022 г. на КЕВР, ведно с обява, решение № БПЦ-32/30.12.2022 г. на КЕВР, ведно с обява, справка за недобора на частен абонат № ***** от 02.09.2023 г., както и съдържащите се в приложеното ч.гр.д. 11495/2023 год. по описа на ВРС писмени доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички, предвидени в закона предпоставки, за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 от ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед изхода от делото на ищеца следва да се присъдят и направените в настоящото производство разноски в размер 75.00 лева за държавна такса и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Ищецът претендира разноски и в заповедното производство, които са в размер на 25.00 лева за държавна такса и 50.00 левавъзнаграждение за юрисконсулт. Предвид предявяване на иск само срещу единия от длъжниците, дължимите разноски се редуцират наполовина.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на В. и к.- В. ООД, ЕИК ****** законен представител: В. Р.- управител, представлявано по пълномощие от юрисконсулт П. В. по отношение на И. Д. И., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. В., ж.к.

М., бл. *****, вх. ****, ап. **** за сума в размер на 307.59 лева, представляваща ½ от 2 общата стойност от 615.18 лева на ползвани и незаплатени ***** услуги в собствено на ответника жилище в гр. В., ж.к. М., блок ****, вх. ****, ап. **** за периода от 04.03.2022 г. до 07.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 17.3 8 лева, представляваща ½ част от общото обезщетение за забава от 34.76 лева върху главницата за периода от 06.05.2022 г. до 02.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11495/2023 г. по описа на РС-Варна.

ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН ********** да заплати на В. и к.- В. ООД сумата 175.00 лева, представляваща разноски в исковото производство и 37.50 лева- разноски в заповедното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3