Решение № 445 от 09.07.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 172/2024
- Вид
- Решение № 445
- Подписан
- 09.07.2024
- В сила
- 09.07.2024
- Състав
- Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Снежана Бакалова
Цитирани разпоредби
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 387, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 395 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 445 гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Светлин Михайлов
Снежана Бакалова при участието на секретаря Д. Ик. Давидова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20241001000172 по описа за 2024 година
Образувано е по жалба от ЗАД „Армеец“, ЕИК 121076907 срещу решение № 51 от 10.01.2024 г. по т.д. № 927/ 2023 г. на Софийски градски съд, ТО, 23-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на „Балкан Агрикалчарал“ ООД, ЕИК 175436952 сумата от 110 004, 58 лв. представляваща застрахователно обезщетение за вреди, причинени от кражба на л. а. „Тойота Ланд краузер“ извършена в периода от 11.4.2022 г. – 12.04.2022г ., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.05.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 8 434, 54 лв., представляваща лихва за забава върху присъдената главница за периода от 31.08.2022 г. до 14.05.2023 г.
Въззивникът моли решението да бъде отменено, тъй като е необосновано и неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон.
Поддържа, че с извършеното от ЗАД „Армеец“ към собственика на застрахованото МПС, „ОТП Лизинг“ ЕООД, плащане на сумата от 126 565, 66 лв., вземането на ищеца е погасено изцяло, поради което и сключения впоследствие договор за цесия между „ОТП Лизинг“ ЕООД и „Балкан 1
Агрикалчарал“ ООТ е недействителен поради липса на предмет.
Оспорва мотивите на съда, че уговорката в т. 94.1 от ОУ на застраховка „Каско“ на МПС е нищожна поради противоречие с чл. 395, ал.4 от КЗ.
Твърди, че уговорката в т. 94.1 ОУ за заплащане в случай на събитие по клауза „Кражба на МПС“, когато не е представено свидетелство за регистрация на МПС – част II, на 50 % от действителната стойност на МПС представлява договорена застрахователна стойност, съобразно чл. 387, ал. 1 КЗ и не може да бъде оспорена от страните. Затова поддържа, че застрахователят не е отказал да заплати застрахователно обезщетение, а оспорва дължимостта му в размер над изплатената сума, с оглед наличието на отнапред договорена застрахователна стойност.
Развива съображения, че дори и в хипотезата на намаляване размера на застрахователното обезщетение, поради неизпълнение на задължение от страна на застрахования, неправилно и в противоречие с константната практика, първоинстанционният съд е приел, че задължението, да не се оставя малкия талон в автомобила, не представлява съществено за обема на риска задължение. Последното, според въззивника осуетява евентуална възможност за предотвратяване на кражбата от контролните органи, тъй като СРМПС ч а с т II служи за идентифициране на моторното превозно средство при движение по пътищата. Навежда, че по делото е останало недоказано твърдението на ищеца, че преди настъпване на събитието, МПС е било в самостоятелна гаражна клетка със заключваща се ролетна щора. Но дори и застрахованото МПС действително да се е намирало там, то това не водело до отпадане на задължението, малкия талон да не бъде оставян в автомобила.
Въззиваемата страна „Балкан агрикалчарал“ ООД оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.
Излага, че възражението за приложимост на чл. 387, ал. 1 КЗ е наведено за първи път с въззивната жалба, поради което е и недопустимо, но дори и да е въведено своевременно, възражението е неоснователно, тъй като липсвала клауза в застрахователния договор, която да регламентира договорна застрахователна стойност. Поддържа, че съобразно клаузи 43, 44 и 47 на ОУ застрахователят е посочил, че взима предвид действителната стойност на застрахованото МПС, както при сключване на застрахователния договор, така и при определяне отговорността на застрахователя. В застрахователната 2 полица за процесното МПС, също била записана каква е действителната стойност на автомобила към датата на сключване на договора, поради което и счита, че между страните никога не е уговаряна договорна застрахователна стойност за риска „Кражба“. На следващо място, договорената застрахователна стойност била фиксирана парична сума, а не се определяла като процент от действителната стойност на застрахованото имущество и затова намира, че клаузата на чл. 94.1 ОУ не може да се тълкува, като уговорка за договорна застрахователна стойност. Застъпва разбирането, че намаляване на обезщетението е свързано с наличието на причинно – следствена връзка между настъпването на събитието и неизпълнението на задължение по договора. Държането на документите за регистрация и собственост на превозното средство от извършителя на кражбата, дори и да затруднява откриването му, по отношение на това обстоятелство не съществувало предположение, основано на опитните правила и логиката, че то е способствало за настъпване на застрахователното събитие, тъй като същото е довършено с отнемането на превозното средство от собственика.
Възможността за разкриване на кражбата от контролните органи, които можели да спрат открадното МПС за проверка, не било обстоятелство от значение за намаляване на застрахователно обезщетение по смисъла на чл.
395, ал. 5 КЗ, тъй като застрахователното събитие кражба вече било настъпило към момента на евентуална проверка от органите на МВР.
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна в процеса, с правен интерес от обжалването и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и поддържаните от страните доводи, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. В случая, спорът между страните е относно размера на застрахователното обезщетение, дали изплатеното от ответника съответства на задължението му да обезщети застрахованото лице за претърпените вреди.
За да бъде успешно проведен предявения срещу застрахователя иск, 3 следва да се установят при условията на пълното и главно доказване наличието на валиден договор за имуществена застраховка, сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното имущество, настъпването в периода на застрахователното покритие на събитие, попадащо в обхвата на покрития от застрахователя риск, наличието на щети по застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие и изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане на застрахователна премия, както и уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за установяването му документи.
Липсва спор между страните, а от събраните по делото доказателства се установява, че между страните по делото валидно е възникнало застрахователно правоотношение въз основа на сключен застрахователен договор е предмет имуществена застраховка обективирано в сключената застрахователна полица № 0307Х0034494 от 08.03.2022 г.
Страните не спорят и по отношение на настъпването на застрахователното събитие и обстоятелството, че това е станало в рамките на срока на действие на застрахователния договор, като същото се установява и от представеното постановление от 07.06.2022 г., изготвено от прокурор от Софийска районна прокуратура, което като официален документ се ползва с материална доказателствена сила.
Спорно пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата съдебна инстанция е законосъобразно ли застрахователят е намалил дължимото застрахователно обезщетение с 50 %, позовавайки се на клаузата на т. 94.1 от ОУ, която предвижда, че ако при кражба застрахованото лице, не представи част II на свидетелството за регистрация /за което страните не спорят, че се е намирало в автомобила/ застрахователят намалява застрахователното обезщетение с 50 %.
Задълженията на застрахования са определени в ал. 1 на чл. 395 КЗ, като вземане на мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, спазване на предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и допускане на застрахователя да прави проверки. При неизпълнение на така посочените задължения на застрахования и ако не е настъпило 4 застрахователно събитие, съобразно чл. 395, ал. 3 КЗ, застрахователят има право да прекрати застрахователния договор. Ако застрахователното събитие е настъпило, правата на застрахователя са уредени в ал. 4 и ал. 5 на чл. 395 КЗ.
Той може да откаже да заплати обезщетение, но само ако събитието е следствие на неизпълнение на задължение по ал. 1 и това е предвидено в договора. Ако неизпълнението не е предвидено в договора, като основание за отказ, то застрахователят може да намали застрахователното обезщетение. И в двата случая, застрахователят е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, когато неизпълнение на задължението на застрахования не е в причинно – следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида и размера на вредите.
Държането на документите за регистрация и собственост на превозното средство от извършителя на кражбата, по отношение на това обстоятелство не съществува предположение, основано на опитните правила и логиката, че то е способствало за настъпване на застрахователното събитие, тъй като същото е довършено с отнемането на превозното средство от собственика.
Разпоредбата на чл. 395, ал. 5 от действащия КЗ /обн. ДВ бр. 1028 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ не въвежда изключение относно необходимостта от доказване на пряката причинно – следствена връзка между конкретно неизпълнение на предписано от застрахователя поведение и настъпването на застрахователното събитие, нито съдържа неяснота, която да създава съмнение, че се въвежда презумпция за наличие на причинно – следствена връзка. Затова, за да приложи уреденото с т. 94.1 от ОУ право да намали застрахователното обезщетение с 50 %, то застрахователят трябва да докаже причинна връзка между непредставянето на малкия талон от застрахования и настъпването на конкретното застрахователното събитие кражбата на автомобила, а това по делото не е така. Налице е формално позоваване от застрахователя на клаузата от ОУ, без отказа да е мотивиран, с какво в случая, оставянето на малкия талон в автомобила е способствало за настъпване на застрахователното събитие. По делото нито се твърди, нито е доказано с ясно установени факти, оставянето на талона в колата да е предизвикало отнемането й или да е попречило на предотвратяването на кражбата. Ето защо, при неустановена причинна връзка на процесното неизпълнение с настъпилото застрахователно събитие, то застрахователното обезщетение не може да бъде намалено. По изложените съображения, 5 предявеният иск за заплащане на сумата от 110 004, 58 лв., представляваща разликата до пълната действителна застрахователна стойност е основателен и следва да бъде уважен. Основателността на главния иск, обуславя и основателност на предявения акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД, по който няма релевирани с жалбата възражения, поради което и САС изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Възражението на въззивника, че процесната разпоредба представлява уговорка за договорна застрахователна стойност е наведено в процеса едва пред въззивната инстанция, поради което и на основание чл. 266 ГПК е недопустимо. Но дори и в обратна хипотеза, възражението е неоснователно.
Опитът на въззивника да тълкува т. 94.1 от ОУ като уговорка за договорна застрахователна стойност е неприемлив. По правилото на чл. 387, ал. 1 КЗ договорната застрахователна стойност е фиксирана парична сума, за която трябва да е налице съгласие на страните, че тя ще се счита за действителен интерес. Подобни изявления липсват в представената от ищеца полица. Нещо повече, видно от изпратеното от застрахователят до „ОТП Лизинг“, с копие до ищеца, писмо от 14.11.2022 г., същият сам твърди, че застрахователното обезщетение ще бъде изплатено спрямо действителната стойност /50 % от нея/ на МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Разпечатката съдържа 32 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/545eeacb-b6cc-4a58-bd19-7dd7990d1039