Решение № 5147 от 27.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5147 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20251100106731 по описа за 2025 година

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на А. И.

Д., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Д. С. срещу Г. Д. П., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 пр. I ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, както и чл.240, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата, както следва:

- сумата 28 200 лв., представляваща предадена, но невърната сума по неформален договор за заем от 16.04.2024г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба 13.06.2025г. до окончателното й изплащане;

- сумата 3 363.20 лв., представляваща законна лихва за забава считано от 16.07.2024г. до 23.05.2024 г. Ищцата претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 16.04.2024г. между страните е сключен договор за заем, по силата на който ищцата предала на ответника парична сума в размер на 30 000 лева, а той се задължил да върне сумата в срок до три месеца.

Изложено е, че за да предостави тази сума на ответника, ищцата сключила Договор за потребителски кредит от 16.04.2024г. с „Юробанк България“ АД.

Заедно с договора за кредит е сключен и застраховка за защита на плащанията на 1 кредитополучателите, в края на който документ, ответникът изписал саморъчно текста, че изтеглената сума му е предадена от ищцата, а той поема задължение да я върне в срок до три месеца. В последствие, ищцата се съгласила да получи на части предоставените от нея средства в заем на ответника, като той поел задължението да плаща месечните вноски по изтегления от нея кредит. Ответникът върнал сумата от 1 800 лева, но след това преустановил връщането, като останал непогасен дълг от 28 200 лева. Съобразно изложеното, ищцата моли исковите претенции да бъдат уважени. С исковата молба са представени документи с искане да бъдат приети като писмени доказателства.

Ответникът Г. Д. П., редовно уведомен, в едномесечния срок по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба, не е навел възражения, нито е оспорил представените с исковата молба доказателства.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв.Д. С., поддържа предявения иск и оспорва твърденията на ответника.Представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита.

В съдебно заседание ответникът чрез пълномощника си адв.Ф. С. оспорва предявения иск. Представя списък на разноски и писмена защита.

Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, преценявайки доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

По делото не се спори, като се установява и приетия Договор за потребителски кредит № ********, че на 16.04.2024 г. А. И. Д. е сключила с „Юробанк България“ АД договор, съгласно който банката и предоставила кредит в размер на 44 000 лева, а ищцата се задължила да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в договорените срокове. /л.116-л.124 от делото/ Не е спорно, като се установява и от приетите писмени доказателства, че с заедно с договора за потребителски кредит е сключена и застраховка със Сертификат № ********/16.04.2024 г. за застрахователен пакет „L“ по застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Юробанк България“ АД.

Върху последна 13-та страница от Сертификат № ******** от 16.04.2024 г. за застрахователен пакет „L“ е обективирана разписка, с ръкописен текст: „Днес 16.04.2024г. аз Г. Д. П. взех от А. Д. сумата от 30 000 лв. с уговорката, че до три 2 месеца ще ги върна“, под която е положен подпис на ответника с посочено ЕГН **********./л.86 от делото/

Представения с исковата молба Сертификат № ********/16.04.2024 г. за застрахователен пакет „L“ с обективирана в него разписка за получена сума от 30 000лв., не са оспорени в срока за отговор изтекъл на 29.10.2025г., поради което същата следва да цени като частен свидетелстващ документ.

Повдигнато в о.з. на 26.05.2026г. оспорване от пълномощника на ответника е преклудирано по смисъла на чл.133 от ГПК.

В открито с.з. на 16.06.2026г. е приет и оригинала на Сертификат № ********/16.04.2024 г. към договора за кредит с „Юробанк България“ АД, ведно с ръкописно оформената разписка на стр. 13.

От прието банково извлечение от разплащателна сметка на ищцата А. Д. в „Юробанк България“ АД за периода от 14.04.2024г. до 20.04. 2024г. се установява, че усвоения кредит от 44000лв. е постъпил по сметка и на 16.04.2024г. на 16.04.2024 г./л.91 от делото/ Установява още, че след усвояване на отпуснатия потребителски кредит, ищцата А. И. Д. на 16.04.2024г. е изтеглила на каса в брой сумата от 10 000 лв., а на 17.04.2024 г. е извършила банков превод по сметка на ответника Г. П. в размер на 19 200 лв., с посочено основание „ремонт“.

Представена е разпечатка от скрийншотовете от комуникацията по приложение „Вайбър“, за която се твърди, че е осъществена между страните след сключване на договора./л.4 – л.28 от делото/

Не се спори, че ответникът е върнал на ищцата 1800лв., представляващи част от заемната сума.

Не се твърди, нито доказва, че остатъка от заемната сума не е върната от ответника.

Така установеното от фактическа страна сочи на следните изводи от правна страна :

Главният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предвид поддържаните в исковата молба твърдения за дадена по неформален договор за заем сума, която не е върната в уговорения срок, се явява процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и редовно упражняване правото на иск.

По доводите:

3 същество на

Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки : наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. Ищцата в случая поддържа наличие на облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на договор за заем.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален договор, който може да бъде сключен в писмена форма или устно, чрез реално предаване на паричната сума, предмет на договора за заем. Договорът за заем е неформален договор, за действителността на който не се изисква нарочна писмена форма. За да бъде доказано, обаче, сключването на действителен договор за паричен заем за суми над 5000 лв. е необходима винаги писмена форма, предвид разп. на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Досежно писмената форма, доколкото същата е форма за доказване на съществуването на заемни правоотношения, а не форма за действителност на тези отношения, няма законови изисквания за валидност. В каквато и да са писмена форма обективирани волеизявленията на страните, щом тези волеизявления са категорични, респ. недвусмислени, то същите доказват съществуването на договорни отношения по договор за заем. Доказването на договор за заем става чрез възпроизвеждане пред съда (пряко или с поредица изключващи друга възможност косвени факти) на изявлението на получателя, че получава определена сума пари със задължението да ги върне. По иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем, т.е. при наличието на съгласие за връщане у ответника.

Съгласно утвърдената съдебна практика на ВКС съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното получаване в текст, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието 4 за връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението "да върне" нещо. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния факт на неполучаването.

В хода на съдебното дирене се установи от неоспорения договор за потребителски кредит от 16.04.2024 и съпътстващата го застрахователна документация произходът на средствата, които впоследствие са предоставени на ответника Г. Д. П.. Безспорно се установи, че ищцата е изтеглила потребителски кредит, като е разполагала със паричната сума, предмет на процесния договор за заем. Приетата разписка подписана от ответника за получена сума в размер на 30 000лв. със задължение за връщане в уговорен срок е частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти и тогава този документ има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател /чл. 180 ГПК/. Разписката удостоверява получаването на посочената в нея сума. Тя не доказва договора, по който е извършено плащането, освен ако съдържа признания за обвързаност от неговите съществени елементи. / В този см. Решение № 128 от 18.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5372/2016 г., III г. о., ГК/

Повдигнато от ответната страна в открито с.з. на 26.05.2026г. оспорване от на процесната разписка е направено след изтичане срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК и се явява преклудирано по смисъла на чл.133 от ГПК, като не се твърди, нито доказва процесуалния пропуск да се дължи на особени, непредвидени обстоятелства. Предвид изложеното, оспорването, като несвоевременно не се взема предвид от съда, съгласно процесуалната разпоредба на чл.64, ал.1 от ГПК.

В случая анализът на събраните в хода на производството пред СГС доказателства -договор за кредит от 16.04.2024г., саморъчно изписаната от ответника разписка с дата 16.04.2024г., банковия превод от ищцата към сметка на ответника на 16.04.2024г. отразен в приетото извлечение от сметка, изтеглената в брой сума и признанието на ищеца за извършеното частично плащане, ценени в съвкупност сочи на извод за възникването между страните на облигационно правоотношение по сключен договор за заем между ищцата като заемодетел и ответника като заемател.

Безспорно бе установено, както предаването на заемната сума в размер на 5

30 000лв., така и обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем, т.е. при наличието на съгласие за връщане у ответника. При така обективираното съдържание на разписката изпълнена върху Сертификат № ********/16.04.2024 г. за застрахователен пакет „L“ "аз Г. П. взех от А. Д. сумата от 30000 лв., с уговорката да ги върна", сочи, че задължението на ищеца като заемодател се явява изпълнено, за което свидетелства както подписът на заемополучателя – ответник.

Предвид валидността на заемната облигационна връзка между страните ищеца твърди неизпълнение на насрещното задължение на заемополучателя да върне на отразения в разписката падеж предадената парична сума. Вземането по заема е станало изискуемо след изтичане на уговорения тримесечен срок.

Договорен е изрично падеж за връщане на заемната сума – тримесечен срок от получаване на сума на 16.04.2025г.