Решение № 689 от 19.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 116/2024
- Вид
- Решение № 689
- Подписан
- 19.12.2024
- В сила
- 31.07.2025
- Състав
- Станислав Стефански
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 689 гр. Велико Търново, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станислав Стефански при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Станислав Стефански Гражданско дело № 20244100100116 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Г. В. Т., с ЕГН: **********, от гр. Х., ул.
„Б.“, № ... в качеството си на законен наследник на Д. П. Т. с ЕГН:
**********, починал на 13.11.2022г. против Н. с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С.“, ул. „Г. И.“, № ., с цена на иска 70 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86, ал.1 ЗЗД. Посочено е в исковата молба, че на 13.11.2022г., около 00:10 часа, на път II – 55 /Гурково-Велико Търново/, при км. 32+200, посока на движение от гр. Гурково към гр. Велико Търново, водачът Ш. К., роден на ..г. в гр. Х., Република Т., при управление на т.а. марка „Р.“, с рег. № .., с прикачено полуремарке „Ш..“, с рег. № .., нарушил правилото за безопасно движение по пътищата, регламентирано в чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП - при избиране на скоростта на движение от 82 км/час, превишил максимално допустимата за съответния пътен участък разрешена за движение скорост от 50 км/час, при условията на мокра настилка, в резултат на дъждовалеж, установена с пътни знаци „В26“ и „Т 14.1“ допуснал косо навлизане на полуремаркето в насрещното пътно платно и се 1 блъснал в насрещно движещия се лек автомобил „С.“, с рег. № -, управляван от Д. П. Т.. Така настъпило пътно-транспортното произшествие, при което е причинена смъртта на водача на „С.“, а ищцата Г. В. Т. е съпруга на починалото лице. Изрично е записано, че по отношение на турския водач на т.а. марка „Р.“, с полуремарке, е налице сключена международна застраховка в Република Т., „HDI“, с полица № TR/054/499894953, валидна от 23.08.2022год. до 23.08.2023год. Посочено е, че за процесното пътнотранспортно произшествие е съставен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица № 433 от 13.11.2022г. Било образувано досъдебно производство № ЗМ 993/2022г. по описа на РУ МВР Велико Търново, и че е налице присъда № 8/27.02.2023г., постановена по НОХД № 14/23год. по описа на Окръжен съд - Велико Търново и турският водач е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“, пр.1, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. Присъдата била влязла в законна сила на 12.07.2023г. Описано е, че травмите на Тренков са довели до неговата смърт и е налице причинноследствена връзка с поведението на турския водач на товарния автомобил. Отбелязано е, че така, в резултат на виновно причинената смърт на Д. Т., ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които продължава да търпи и към момента на предявяване на исковата молба. Те се изразяват в непрекъсната болка и страдание от неочакваната загуба. Така ищцата обосновава основанието за предявения иск. Описва, че са спазени съответните законови изисквания за предявяване иска. Преди това, била отправена претенция към ответното сдружение, съответно заведена щета № BG-22-TR00649. Било определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания в размер на 130 000,00 лева, която сума ищцата заявява, че й е изплатена преди предявяване на иска, но според ищцата, тази сума, в този размер, не репарира в пълен размер търпените от нея болки и страдания.
Счита, че справедливият размер възлиза на сумата 200 000,00 лева обезщетение и според нея, това й дава основание да предяви допълнително сумата 70 000,00 лева, като предяви иск за сумата от 70 000,00 лева. Понататък отново е описан механизмът на пътно-транспортното произшествие и страданията, които е изпитала и изпитва. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответното Бюро да й заплати сума в размер на 70 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени 2 неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2023г. – датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски, включително - заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.6 ГПК, вр. чл.36 и чл.38 ЗАдв.
Ответникът по делото – Н. с ЕИК: .., гр. С., чрез писмен отговор оспорва изцяло предявените искове. Излагат се подробни съображения.
Оспорва се и размерът на претенцията.
След като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната цялост, съобразно правилата на ГПК, съдът намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 13.11.2022г., около 00:10 часа, на път II – 55 /Гурково-Велико Търново/, при км. 32+200, посока на движение от гр. Гурково към гр. Велико Търново, водачът Ш. К., роден на ..г. в гр. Х., Република Т., при управление на т.а. марка „Р.“, с рег. № .., с прикачено полуремарке „Ш..“, с рег. № .., нарушил правилото за безопасно движение по пътищата, регламентирано в чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП - при избиране на скоростта на движение от 82 км/час, превишил максимално допустимата за съответния пътен участък разрешена за движение скорост от 50 км/час, при условията на мокра настилка, в резултат на дъждовалеж, установена с пътни знаци „В26“ и „Т 14.1“ допуснал косо навлизане на полуремаркето в насрещното пътно платно и се блъснал в насрещно движещия се лек автомобил „С.“, с рег. № -, управляван от Д. П. Т. с ЕГН: **********, починал на 13.11.2022г. Така настъпило пътно-транспортното произшествие, при което е причинена смъртта на водача на „С.“, а ищцата Г. В. Т. е съпруга на починалото лице.
За процесното пътно-транспортно произшествие е съставен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие с пострадали лица № 433 от 13.11.2022г. Било образувано досъдебно производство № ЗМ 993/2022г. по описа на РУ МВР Велико Търново. Налице е и присъда № 8/27.02.2023г., постановена по НОХД № 14/23год. по описа на Окръжен съд - Велико Търново и турският водач е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“, пр.1, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. Присъдата е влязла в законна сила на 12.07.2023г. Не е спорно, че по 3 отношение на турския водач на т.а. марка „Р.“, с полуремарке е налице сключена международна застраховка в Република Т., „HDI“, с полица № TR/054/499894953, валидна от 23.08.2022год. до 23.08.2023год. Травмите на Тренков са довели до неговата смърт и е налице причинноследствена връзка с поведението на турския водач на товарния автомобил. Така ищцата Г. В. Т. е претърпяла неимуществени вреди. Те се изразяват в непрекъсната болка и страдание от неочакваната загуба на съпруга й. Била отправена претенция към ответното Бюро, съответно заведена щета № BG-22-TR00649. Било определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания в размер на 130 000,00 лева.
В резултат на виновно причинената смърт на Д. Т., ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, които продължава да търпи и към момента на предявяване на исковата молба. Те се изразяват в непрекъсната болка и страдание от неочакваната загуба. Така ищцата обосновава основанието за предявения иск. Претендира допълнително сумата 70 000,00 лева, като предявеният иск пред ВТОС е за сумата от 70 000,00 лева.
При така приетата за установена фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, визиран в чл.45 от ЗЗД. Също, че Н. отговаря за причинените вреди, които се претендират.
Според чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
В настоящия случай се установи, че са налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
Така са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Според разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В случая е установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение на водача на автомобила причинил ПТП и увреждането. Тези обстоятелства са установени с протокол за ПТП с пострадали лица, както и по НОХД № 14/23год. по описа на Окръжен съд - Велико Търново.
Съдът счита предявения иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди за основателен и доказан по основание и частично по 4 размер - до 60 000,00лв., по следните съображения:
Искът е доказан по основание. Налице са всички елементи на фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място се доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл.45 ЗЗД – установи се, че при описаните в исковата молба обстоятелства е настъпило ПТП, при което е починал Д. П. Т. - съпруг на ищцата, поради което в резултат на ПТП тя е претърпяла неимуществени вреди – страдание поради смъртта му. Установи се, че деянието, довело до увреждане на ищцата, е извършено от водачът Ш. К., роден на ..г. в гр. Х., Република Т., при управление на т.а. марка „Р.“, с рег. № .., с прикачено полуремарке „Ш..“, с рег. № ... Установи се противоправността на това деяние и причинната връзка между него и вредоносния резултат. Установи се и вината на Ш. К. - презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на водача. Установи се също, че към момента на настъпване ПТП по отношение на турския водач на т.а. марка „Р.“, с полуремарке, е налице сключена международна застраховка в Република Т., „HDI“, с полица № TR/054/499894953, валидна от 23.08.2022год. до 23.08.2023год. Установи се и семейната връзка между ищцата и починалия Д. П. Т. /този факт също не се оспорва/, обусловила и установената по делото /със свидетелските показания/ особено близка духовна връзка на ищцата с починалия/.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира, че такъв от 190 000,00лв. би бил справедлив за обезщетяване на търпените от ищцата неимуществени вреди /съответно е неоснователно възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/. Съдът намира този размер на обезщетението за справедлив, имайки предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968г./, 5 включително настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о. и решение № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на душевно страдание, търпяно от ищцата поради смъртта на нейния съпруг.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая характерът и тежестта на вредите бяха установени от показанията на свидетеля.
Разпечатката съдържа 25 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/545d71b4-4b2a-4dd5-9b0f-f81fad313b6e