Решение № 69 от 03.04.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. ЛЕВСКИ, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20244410100904 по описа за 2024 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от С. Д. П. от гр.Б. срещу „Сити Кеш“ ООД, гр.С., кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1)установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предл.3, за прогласяване на нищожност на клауза за неустойка от Договор за паричен заем, сключен между страните; 2) осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата заплатената от нея без правно основание сума в размер на 1206,76 лв. - за неустойка по договора за паричен заем между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане /след допуснато изменение размера на иска в о.с.з. на 11.02.2025г./.

Ищцата твърди, че на 01.08.2023 г. сключила с ответното дружество „Сити кеш“ ООД Договор за паричен кредит №905648, по силата на който й бил отпуснат кредит в размер на 1200 лева за срок от 12 месеца. Уговорена била възнаградителна лихва с фиксиран годишен лихвен процент - 44.05 % и ГПР - 54.54 % , без в договора да било посочено, че при така посочения ГПР реално не се включват разходите за събиране, лихви за забава, такси и 1 неустойки. В договора било посочено, че общата дължима сума от потребителя е в размер на 1606.96 лева.

В чл.5 от договора било предвидено задължение за потребителя в срок от 3 дни да обезпечи заема с банкова гаранция в размер на цялото задължение, валидна за период от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема или да осигури поръчител на едно или две физически лица, които следва да отговарят кумулативно на множество изисквания подробно посочени в чл.5, ал.1, т.2 от договора.

В чл.11, ал.1 от договора било посочено, че ако заемателят не предостави посоченото в чл.5 обезпечение в тридневен срок след сключване на договора, дължи неустойка на кредитора за причинени вреди в размер на 1501.04 лева, която се заплаща разсрочено по посочения в Приложение №1 начин - погасителния план. Съгласно погасителния план неустойката била разпределена на 12 месечни вноски /първите 5 вноски по 214.50 лева и 7 вноски по 61.22 лева/, всяка от която била добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит, в резултат на което по този начин общата месечна погасителна вноска нараствала на 259.00 лева, а общо дължимата сума за плащане се удвоявала и от 1606,96 лв. дължима сума по чл.3, ал.1, т.12 от договора, ставала на 3108 лв.

Навежда довод за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави.

Позовава се на Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. №1/2009г., ОСТК.

Излага аргументи, че в оспорената клауза /чл.11/ е уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора.

Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка в размер на над 125 % от размера на заетата сума. Начинът по който е уговорена компенсаторната неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, сочел, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да връща на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, 2 дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаграждението си - кредиторът ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не обезпечава реално претърпени вреди.

Счита, че при преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №1/2009г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.

Навежда довод, че ищцата, в качеството й на потребител по договора за потребителски кредит, не дължи предвидените с договора плащания за неустойки, тъй като клаузата за неустойка е нищожна и кредиторът дължи връщане на получените суми за неустойка, като получени без основание.

На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор.

Оспорва като неоснователен иска за прогласяване нищожност на клаузата за неустойка.

Навежда довод, че валидността на договора за кредит и отделните му клаузи произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Покрити са всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 ЗПК.

Сочи, че оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл.11, т.18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните: ответното дружество е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него 3 кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл.29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Счита, че именно чрез възможността за отказ от договора са гарантирани в най -пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. В случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права.

Твърди, че от фактическата обстановка на казуса и процесуалното поведение на ищеца било ясно, че потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор. Същият е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

Поради горните съображения и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването й, респективно върху цялостното й отпадане, счита за неоснователно твърдението, че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави.

Твърди, че в процесния случай липсват и допълнителни критерии, въз основа на които да се направи извод за противоречие на клаузата за неустойка с добрите нрави, като например този дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в прекомерно съотношение с очакваните от 4 неизпълнението вреди.

Твърди, че при сключване на процесния договор кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Сочи, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена, както и че тъй като договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка.

Излага аргументи, че на самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в периода 2023 г. - 2024 г. ищецът е сключил общо 4 договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Сочи, че вместо да упражни някое от договорно и законоустановените си права още при сключване на първия договор - да прекрати договора, да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или за замяната му с друг вид, кредитополучателят по своя инициатива е сключил още 3 договора с уговорка за плащане на неустойка, респективно при идентични условия. При сключването на всеки следващ договор потребителят е бил наясно с условията за предоставяне на обезпечение и за плащането на неустойка, в случай че обезпечение не бъде осигурено, но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях.

Счита, че по този начин ищецът е сключил договорите с единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за недействителност, което е в пряко противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в преддоговорните отношения по чл.12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

Излага съображения, че горните факти, освен до извод за недобросъвестност, водят и до такъв, че е налице индивидуално договаряне и 5 добросъвестност от страна на кредитора, тъй като в продължение на 2 години ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт, респективно многократно се е запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки. Счита, че процесният договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база 4-те договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия. Предвид сключването на множество договори при идентични условия е налице индивидуално договаряне, което изключва възможността за липса на достатъчно информация за финансовите задължения на потребителя, както и за нарушаване на равноправието между страните. Навежда довод, че сключването на 4 договора за кредит оборва твърденията на ищеца за недобросъвестност от страна на ответното дружество, противоречие с добрите нрави на процесната уговорка и нарушение на равноправието между страните, доколкото от фактическата обстановка на трайните отношения между тях било ясно, че същите са договаряли равнопоставено, като ищецът сам е инициирал сключването на всеки един от договорите при пълно знание за условията им. По този начин страните равноправно и в синхрон с принципите свобода на договаряне и справедливост са уговорили неустоечната клауза.