Решение № 1355 от 27.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1355 гр. С., 24.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241000501280 по описа за 2024 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по т.д. 177/22 г. по описа на СОС. С решение по делото № 105/16.10.23 г. съдът е приел, че ответникът Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) носи регламентираната в чл. 511, ал. 3 КЗ отговорност за възмездяване на вредоносните последици от катастрофа, виновно предизвикана от украинската гражданка О. Д. и е определил на основание чл. 52 ЗЗД в полза на пострадалия К. А. (малолетен, действащ пред първоинстанционния съд чрез баща си и законен представител Б. А.) обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 29.09.22 г., като е отхвърлил главничната претенция до сумата от 60 000 лв. и претенция за лихви.

Недоволен от решението е ищецът. Той счита, че вредите му са подценени, тъй като не е налице пълно възстановяване. Фрактурата на бедрената кост е укрепена с остеосинтетичен материал, разчетен за пациент на 11 г., но с растежа на пострадалия инплантът ще става неадекватен, а това ще предизвиква болки. Навеждат се доводи за съразмерност на заявеното обезщетение с икономическия стандарт към момента на увреждането, изразен чрез лимитите на застрахователните обезщетения.

Въззиваемият оспорва жалбата и утвърждава, че обжалваното решение е правилно.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

При служебна проверка се установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо и съдът следва да се произнесе за правилността му с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.

Решението в частта, с която е отречено като неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат, не е обжалвано.

В осъдителната му част решението е влязло в сила и поради това не следва да се анализират изводите на съда относно предпоставките за ангажиране отговорността на ответното сдружение.

Спорен е размерът на обезщетението с оглед доказаните вреди на ищеца като пострадал от катастрофа.

Според приетата медицинска експертиза (л. 131) от удара с автомобила ищецът, като 1 велосипедист, пресичащ пътното платно на място, означено като пешеходна пътека, е получил мекотъканни увреждания – охлузвания и кръвонасядания в областта на тялото, крайниците и лицето, и разместено счупване на дясната бедрена кост. Ортопедичната травма била лекувана оперативно. В първите няколко месеца пострадалият е изпитвал силна болка, която постепенно затихвала. Възможно е при физически натоварвания да се прояви болков симптом.

Като свидетел по делото е разпитана майката на ищеца. Тя заявява, че наред с физическите страдания, синът й преживял и сериозен психически стрес. Половин година тя се грижела за нараненото момче, което не могло да се обслужва самостоятелно. Появили се страхови прояви, каквито по-рано не били характерни. При свиване на крака младежът имал усещане за опъване и тъпа болка в коляното. След катастрофата ищецът не играел спорт в училище и спрял извънкласните физически занимания. Станал колеблив при пресичане.

При така установените вреди на ищеца настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е определил правилно по размер обезщетение. Вещото лице е отговорило, че няма данни за остатъчни последици от травмите. Настъпило е пълно възстановяване. Ищецът не е инвалидизиран от травматичното увреждане. Според настоящия състав с оглед възрастта на пострадалия, психотравмата ще се преодолее, тъй като детското съзнание е подложено на постоянен прием на информация и изживяване на емоции, които ще заличат доминантата от катастрофата. Няма доказателства за това, че инплантът не подлежи на отстраняване и тезата за болков симптом, свързан с растежа, е недоказана остатъчна последица, визирана единствено от въззивната жалба (незаявена с исковата молба).

Тъй като САС приема, че първоинстанционното решение е правилно, на основание чл. 272 ГПК съдът се ползва от мотивите на първостепенния съд.

На основание чл. 78 ГПК в полза на въззиваемото Сдружение следва да се присъдят разноските за въззивния процес, заявени в осз - 3660 лв. – платен адвокатски хонорар (фактура за плащането е представена на с.13)….

Водим от разгърнатите съображения САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му част решение № 105/16.10.23 г., постановено по т.д. 177/22 г. по описа на СОС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК К. Б. А., непълнолетен, действащ със съгласието на баща си и негов законен представител Б. А.,да заплати на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи разноски за въззивния процес в размер на 3660 (три хиляди, шестстотин и шестдесет) лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2