Определение № 98 от 24.07.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98 гр. К., 24.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Васка Д. Халачева

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20245100600188 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.

С Определение № 122/23.05.2024 год., постановено по Ч.н.дело № 387/2024 год., в производство по чл. 243 ал.4 и сл. от НПК К. районен съд е оставил без разглеждане жалбата, подадена от М. М. И. против Постановление от 17.04.2024 год. на РП - К. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 626/2022 год. по описа на РУ – К., като недопустима, и е прекратил производството по делото.

Против посоченото определение е подадена въззивна частна жалба от М. М. И. от с.З., общ.К., в която се твърди, че определението на първоинстанционния съд е неправилно – необосновано и незаконосъобразно.

Жалбодателят твърди в жалбата си, че с определението си неправилно РС –К. бил приел, че той нямал качеството на пострадало лице, съгласно чл.74 НПК, като за него не бил налице правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване и жалбата му била процесуално недопустима. Твърди също, че в хода на досъдебното производство били събрани ясни и категорични доказателства, че той бил стопанина на убитото му куче и че той се грижел за него. Посочва, че не било ясно защо му бил изпратен и получил препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство, ако няма качеството на пострадало лице. Твърди също, че бил претърпял както 1 имуществени, така и неимуществени вреди от престъплението. Развива в жалбата си съображения, касаещи обосноваността и законосъобразността по същество на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство. Счита също, че са налице данни за извършено от Д.А. престъпление по чл.338 ал.1 от НК, но нямало произнасяне в тази връзка от страна на РП – К.. Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на РС – К. с указания за произнасяне по същество на жалбата му.

Препис от частната жалба е връчен на РП – К., която не е изразила писмено становище по нея.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.8 от НПК, съобрази следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано за подаването й лице и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Досъдебно производство № 626/2022 год. по описа на РУ – К. при ОД на МВР – К. е било образувано по реда на чл.212 ал.2 от НПК – със съставяне на протокола за първото действие по разследването, а именно: оглед на местопроизшествие, за това, че на 12.11.2022 год. в землището на с.З., общ.К. е проявена жестокост към гръбначно животно – куче, собственост на М. М. И., и с това му е била причинена противозаконно смърт – престъпление по чл.325б ал.1 от НК. По делото не е привличано конкретно лице като обвиняем.

След извършване на разследване и събиране на гласни доказателства, установени чрез разпит на свидетели, извършване на съдебна ветеринарномедицинска експертиза, както и приобщаване на писмени доказателства, с Постановление от 17.04.2024 год. за прекратяване на наказателното производство прокурор от Районна прокуратура – К. е прекратил посоченото по - горе досъдебно производство, на основание чл.243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК – поради липса на осъществено престъпление по чл.325б ал.1 от НК от субективна страна. За да постанови акта си, прокурорът е описал в постановлението за прекратяване приетата от него фактическа обстановка, ведно с доказателствата, които я установяват.

Въз основа на събраните доказателства е намерил, че деянието на св.Д.А. е несъставомерно от субективна страна, поради което следва наказателното производство да бъде прекратено.

2

Постановлението за прекратяване на наказателното производство по посоченото досъдебно производство е обжалвано от М. М. И. от с.З., общ.К., с оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност на същото. В жалбата са развити съображения относно изводите на прокурора, посочени по-горе.

В образуваното производство по реда на чл. 243 ал.5 и ал.6 от НПК, К. районен съд е оставил без разглеждане жалбата на М. М. И. от с.З., общ.К. против постановлението на РП - К. за прекратяване на посоченото по-горе наказателно производство, като процесуално недопустима, и е прекратил производството по образуваното пред него дело. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел, че жалбата, предмет на образуваното в районния съд производство, е подадена от лице, което няма качеството на обвиняем по делото, а няма и качеството на пострадало лице по смисъла на чл.74 ал.1 от НПК. Изложил е подробни съображения относно характера на престъплението по чл.325б ал.1 от НК /предмет на досъдебното производство/, като е посочил, че обектът на защита по този текст е законосъобразното протичане на обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие, като съставът на това престъпление не е свързан с причиняване на съставомерна вреда от имуществен или неимуществен характер на определено лице, предвид систематичното му място в Глава десета на Наказателния кодекс. Съдът е посочил в определението си също, че това поначало изключва наличието на пострадал от престъплението по чл.325б ал.1 от НК, като в случая именно от гледна точка на деянието, за което се води разследването, за съставомерността му е без значение дали вещта (в случая гръбначно животно) принадлежи на конкретно лице, или е безстопанствена, тъй като законът не вземал предвид тези обстоятелства. Счел е, че това налага извода, че жалбоподателят изначално няма правната възможност да предяви претенция за обезщетение от настъпили вреди като пряка последица от престъплението по чл.325б ал.1 от НК и не може да бъде третиран като пострадал, респ. да се конституира в качеството на частен обвинител и/или граждански ищец в хода на евентуално съдебно производство. С оглед на така приетото относно допустимостта на жалбата, първоинстанционният съд е намерил, че не следва да разглежда останалите изложени от жалбоподателя доводи по същество, както и че подадената жалба се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, като 3 подадена от лице, което няма такова право, а производството следва да се прекрати.

При тези данни настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Това е така, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 243 ал.4 от НПК, препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.

Посоченото показва, че в цитираната законова разпоредба изрично са посочени лицата, които са легитимирани да подават жалба против постановление за прекратяване на наказателно производство, като кръгът на тези лица не може да бъде разширяван по усмотрение на прокурора или съда.

По смисъла на посочения законов текст това са обвиняемият, по отношение на когото производството е прекратено; пострадалите от престъплението или техните наследници; или ощетеното юридическо лице, т.е. законодателят изчерпателно е посочил кръга от лицата, чиито права и законни интереси биха могли да бъдат засегнати от прекратяването на наказателното производство, с оглед възможността да защитят същите чрез предизвикване на съдебен контрол в досъдебното производство, чрез подаване на жалба против постановлението за прекратяване. Кръгът на посочените в цитираната законова разпоредба лица съвпада с тези, които биха имали правен интерес да се конституират като страни в наказателния процес – като граждански ищци или частни обвинители /или и в двете качества/. С други думи, оправомощени да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателно производство са само и единствено тези лица, които имат пряк и непосредствен интерес от защита на евентуално засегнати от прекратяването на наказателното производство техни права и законни интереси, но не и всяко друго лице, което е логично, имайки предвид, че законодателя е възложил защитата на обществения интерес в случаите на извършено престъпление от общ характер именно на прокурора.

В настоящият случай наказателното производство е образувано и водено за извършено престъпление по чл.325б ал.1 от НК. Както правилно е посочил 4 и първоинстанционният съд, престъплението по този текст от закона попада в Глава десета на НК - „Престъпления против реда и общественото спокойствие”, като обект на защита по този текст е законосъобразното протичане на обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие

Настоящият състав, обаче, не споделя изводите на първоинстанционния съд, че съставът на престъплението по чл.325б ал.1 от НК не е свързан с причиняване на съставомерна вреда от имуществен или неимуществен характер на определено лице, което поначало изключвало наличието на „пострадал“ от същото престъпление; както и че от гледна точка на деянието, за което се води разследването, било без значение дали вещта /в случая гръбначно животно/ принадлежи на конкретно лице, или е безстопанствено, тъй като законът не вземал предвид тези обстоятелства. Необоснован е и извода на първоинстанционния съд, че поради изложеното жалбоподателят в първоинстанционното производство изначално нямал правна възможност да предяви претенция за обезщетение за настъпили вреди от престъплението по чл.325б ал.1 от НК и не можел да бъде третиран като пострадал, респ. не можел да се конституира в качеството на частен обвинител и/или граждански ищец в хода на евентуално съдебно производство. Това е така, тъй като изхождайки от определението на „пострадал“, визирано в разпоредбата на чл.74 ал.1 от НПК, се налага извода, че същата правна норма не поставя ограничение вредите от престъплението да са съставомерни, т.е. да са част от състава на престъплението, при което изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд са изцяло необосновани и несъобразени с материалния и процесуалния закон, поради което не се споделят от настоящия състав.

Действително, възможността да има пострадал не само от престъплението по чл.325б от НК, но и от всяко друго престъпление, което не предвижда в своя състав причиняването на съставомерни вреди, е спорна в съдебната практика. Настоящият съдебен състав намира, че преценката дали едно физическо лице има качеството на „пострадал“ по смисъла на чл.74 и сл. от НПК изисква да се вземат предвид обстоятелства като обекта на посегателство, съдържанието на изпълнителното деяние, съставомерните общественоопасни последици, връзката между обекта на посегателство и правната сфера на определено физическо лице, вредата като негативно 5 въздействие върху благо, охранявано от правото, състоящо се в отрицателно изменение в материалната или в духовната сфера на един правен субект.

С оглед изложеното, и след като е безспорно установено по делото, че жалбодателят М. И. е собственик на убитото куче, въззивният съд намира, че несъмнено същият може да търпи имуществени, а и неимуществени вреди от евентуалното престъпление, съответно може да има качеството на „пострадал“ в наказателното производство и има признат от закона правен интерес да обжалва актовете на прокурора и/или съда, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство, съгласно разпоредбата на чл.75 ал.1 от НПК. Това е така, тъй като обектът на посегателството в случая е движима вещ /гръбначно животно – куче/, което би могло да има изразена в пари стойност /такава на придобиване, разходи за отглеждане и др.такива/. Несъмнено е налице в този смисъл и връзка между обекта на посегателство и правната сфера на определено физическо лице /в случая собственика на вещта – жалбодателя М. И./, като противозаконното причиняване на смърт на такова гръбначно животно, т.е. вредата, има негативно въздействие, състоящо се в отрицателно изменение в материалната и/или неимуществената /духовна/ сфера на жалбодателя И.. Впрочем, в подкрепа на изложените съображения е възможността да има „пострадал“ и от престъплението по чл.325 ал.1 от НК /хулиганство/, също попадащо в Глава десета на НК - „Престъпления против реда и общественото спокойствие”, имащи същия обект на защита, напр. когато хулиганството се изразява в или е съпроводено с причиняване на телесни повреди на конкретно физическо лице, в какъвто смисъл е и преобладаващата съдебна практика.