Решение № 335 от 03.11.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Враца, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря ИРИНА Н. Д.А като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20251420200680 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН Образувано е по жалба на Д. Т. Д. от гр.Враца против НП №25-1795-000140/12.05.25 г. на Н-к сектор в РУ-Враца към ОД на МВР-Враца, с което за извършено нарушение по чл.139, ал.1,т.1 ЗДвП и на основание чл.179, ал.6,т.1 ЗДвП му е наложена глоба от 50.00лв.

В жалбата поддържана и в с.з. се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното НП, поради допуснати множество нарушения на процесуалния и материален закон, поради което се иска и цялостната му отмяна.

В придружителното си писмо към преписката от страна на РУ-Враца, се излага бланкетно искане за потвърждаване на обжалваното НП, като не се явява представител на ответника пред съда.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице, в законовия срок за обжалване и против подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, при следните съображения На 25.04.2025 год. в гр.Враца, около 16.40 ч., патрул на РУ-Мездра в рамките на провеждана специализирана полицейска операция и съответно командироване, 1 в състав св.Г. Т. и Г. Г., спрели за проверка, на ул.„Илинден“№5, л.а. ****** с рег.

№ ******, управляван от настоящият жалбоподател. Повода за спирането бил, че лекият автомобил бил с несветеща къса светлина на десен фар, което двамата свидетели полицейски служители приели, че представлява незначителна техническа неизправност, представляваща административно нарушение по чл.139, ал.1,т.1 ЗДвП. Свидетелите първо изискали от водача-настоящ жалбоподател да отстрани констатираната техническа изправност на място, в тяхно присъствие.

Водачът възразил с доводи за обективна невъзможност, а именно –липса на резервна крушка и липса на знания и умения за това предвид техническите специфики на конкретните марка и модел автомобил и дадените от производителя му изрични препоръки в тази насока, изискващи такава смяна на крушки да се осъществява от съответни оторизирани технически специалисти. Поради това и жалбоподателят поискал полицейските служители да му дадат възможност да отстрани неизправността в близко намиращ се автомобилен сервиз. Последните на свой ред отказали, с аргумент, че „такива им били инструкциите“ и за констатираното нарушение първоначално съставили фиш на водача –настоящ жалбоподател по реда на чл.186 ЗДвП, който последния отказал да подпише. След този отказ, двамата свидетели съставили и процесния АУАН№1254715/25.04.25 г., който жалбоподателя подписал без възражения, но подал последващи писмени такива против акта в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Тези възражения били мълчаливо счетени за неоснователни от АНО, който на свой ред издал обжалваното НП, с което при идентично спрямо акта словесно и цифрово описание на нарушението и на основание чл.179, ал.6, т.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50.00 лв.

Изложената до тук фактическа обстановка в случая не е спорна между страните и се установява еднопосочно от събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Г.Т.-актосъставител и очевидеца – св.Г.Г. дадени в хода на съдебното следствие и от приложените по делото писмени доказателства-процесните АУАН и НП, заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО, цитираните фиш за глоба по чл.186 ЗДвП, възражения против АУАН, извадка от ръководство за употреба на процесното МПС, справка за нарушител и др.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Посочената в НП санкционна разпоредба на чл.179, ал.6 ЗДвП предвижда отговорност за водачите управляващи неизправно МПС, като отговорността откъм конкретен размер на предвидените глоби е изрично диференцирана в три отделни точки според степента на техническа неизправност- незначителна, 2 значителна и опасна. Въпросните степени на техническа неизправност, на свой ред са изрично дефинирани в пар.6,т.71-73 от ДР на ЗДвП. По отношение на основното понятие „техническа неизправност” обаче, всички горепосочени разпоредби на ЗДвП са бланкнетни и не съдържат собствена дефиниция, а конкретните видове и възможни „технически неизправности“, на свой ред са изрично посочени и дефинирани в чл.10 ППЗДвП.

Спрямо така проследеното съдържание на релевантната нормативна уредба, съдът намира, че в случая процесните АУАН и НП са издадени в нарушение на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, доколкото и в двата акта липсва изрична правна привръзка на посочената нарушена разпоредба на чл.139, ал.1,т.1 ЗДвП с конкретната хипотеза на чл.10 ППЗДвП, разписваща отделните видове технически неизправности и в която евентуално попада констатираната в случая „несветеща къса светлина на десен фар”.

При така изложените съображения, съдебният състав приема за основателни изложените в жалбата възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна на НП, като ограничаващи правото на защита на наказаното лице.

На следващо място, съдът споделя и доводите на жалбоподателя за недоказаност на конкретното нарушение от субективна страна. По-конкретно: за субективната съставомерност на нарушението следва да се установи, че същото е извършено от водача виновно, в някоя от двете възможни форми на вината-било с умисъл, било по непредпазливост, т.е. същият изначално да е знаел и съзнавал повредата и въпреки това да е предприел управление на технически неизправното МПС. В конкретния казус доказателства относно виновното извършване на нарушението от страна на жалбоподателя /умишлено или непредпазливо/ липсват, като такива изначално не са ангажирани от страна на АНО, в чиято тежест е това.

На последно място, въз основа на наличния по делото доказателствен материал и гореизложен доказателствен анализ, по делото се установи, че коментираната техническа неизправност на автомобила- „несветеща къса светлина на десен фар“ е била констатирана по време на движението на процесния автомобил и при полицейска проверка, извършена през деня и при ясна видимост, като същевременно не са били установени никакви други технически неизправности по автомобила, в т.ч. и в останалата част на осветителната му уредба, нито каквито и да са други евентуални опасности за безопасността на движението. При това положение и дори от правна страна да се приеме, че процесната техническа неизправност попада в обхвата на разпоредбата на чл.10, ал.1,т.12 ППЗДвП, но същевременно се явява и изключена от обхвата на изискванията по чл.11, ал.1 ППЗДвП, то тогава на водача-настоящ жалбоподател е 3 следвало да бъде дадена възможност за придвижване на собствен ход до гараж или сервиз, а не да бъде административно санкциониран.

При горните съображения обжалваното НП се явява и незаконосъобразно и необосновано, бидейки издадено в нарушение и на материалния закон, поради което подлежи на отмяна и на това основание.

По разноските:

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя се претендира лично присъждане на разноски за осъществена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.3, вр.ал.2 ЗА, доказана от представените пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък за разноски откъм посочено правно основание, като същевременно самото искане не е конкретизирано относно претендирания размер, а е позовано общо на правилата по НВАР. Отчитайки от една страна установените и приложими за случая ориентировъчни, минимални размери на дължимо адвокатско възнаграждение според чл.7, ал.2,т.1 НВАР, а от друга страна- липсата на особена фактическа и правна сложност на конкретното дело, в съчетание с конкретния обем на предоставена правна помощ /изготвяне на жалба и участие в две открити с.з. на упълномощения защитник/, съдът прие, че претенцията за присъждане на разноски следва да бъде уважена в размер на 300.00 лв.

Водим от всичко гореизложено, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №25-1795-000140 от 12.05.2025 г. на Началник сектор в ОД на МВР, РУ - Враца, с което на Д. Т. Д. от гр.Враца, с ЕГН:**********, за извършено нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50.00 лв., на основание с чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Враца ДА ЗАПЛАТИ на адв.С. К., вписана в АК-Враца с личен №1000022430 разноски за осъществена правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗА в размер на 300.00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му пред Врачански Административен Съд.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4

5