Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 316 от 10.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 189/2026
Вид
Определение № 316
Подписан
10.06.2026
В сила
10.06.2026
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, АНЕТА ИЛИНСКА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 316 гр. Велико Търново, 10.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500189 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена частна жалба от Ц. Е. Х., действаща със съгласието на своята майка П. Л. Н., и П. Л. Н., като майка и законен представител на М. Е. Х., против Определение № 242/23.02.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 140/2026 г. на Окръжен съд Плевен, с което е оставена без разглеждане депозираната частна жалба срещу Определение № 113/14.01.2026 г. по гр.д. № 5206/2025 г. на РС Плевен, с което съдът е отказал събиране на доказателства по молба на ищците, като недопустима. В жалбата са изложени доводи, че при събирането на доказателствата първоинстанционният съд е поставил двете страни в неравнопоставеност.

Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд, постановил обжалваното определение, за недопустимост на частната жалба. Отправено е искане въззивният съд да отмени Определение № 242/23.02.2026 г. по в.ч.гр.д. № 140/2026 г. на Окръжен съд Плевен, и да отмени определението за даване на ход по същество.

Насрещната страна Е. П. Х. не заема становище по жалбата.

Настоящият състав приема жалбата за депозирана в срок, от надлежна страна, насочена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя се явява неоснователна.

Пред Районен съд Плевен е предявен иск от Ц. Е. Х., лично и със съгласието на майка си П. Л. Н., и М. Е. Х., действаща чрез своята майка и законен представител П. Л. Н. против Е. П. Х. за изменение на размера на издръжките за децата, определен с Решение № 1480/13.10.2022 г. по гр.д. № 552/2022 г. на Районен съд Плевен. Образувано е гр.д. № 5206/2025 г. на 1

Районен съд Плевен. В исковата молба са направени доказателствени искания за събиране на доказателства за доходите на ответника, поддържани в допълнителна молба и в съдебно заседание на 14.01.2026 г.

С протоколно определение от 14.01.2026 г. по гр.д. № 5206/2025 г. на Районен съд Плевен съдът е оставил без уважение исканията, с довод, че по част от исканията са събрани вече доказателства, а по друга част ищците са могли да се снабдят с желаната информация.

Постановено е Решение № 103/28.01.2026 г. по гр.д. № 5206/2025 г. на Районен съд Плевен, като в посочения двуседмичен срок за обжалването му, по делото не е постъпила въззивна жалба, и решението е влязло в сила на 12.02.2026 г.

С Определение № 242/23.02.2026 г. по в.ч.гр.д. № 140/2026 г. на Окръжен съд Плевен частната жалба на П. Л. Н., като майка и законен представител на М. Е. Х., и от Ц. Е. Х., действаща със съгласието на своята майка П. Н., е оставена без разглеждане като недопустима. Решаващият състав е приел, че определението, с което е отказано събирането на доказателства, не подлежи на самостоятелно обжалване, нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, а проверката му е осъществима по реда на въззивното обжалване. Този акт на съда е предмет на проверка в настоящото производство.

Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в случаите, когато определението прегражда понататъшното развитие на делото и в изрично предвидените в закона случаи.

От инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт, както и определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение. Така, при инстанционния контрол на обжалваното решение се извършва служебна проверка на определенията, имащи отношение към валидността и допустимостта на решението, а при въведено от жалбоподателя оплакване се извършва проверка и на определенията, имащи отношение към правилността му – определение по доклада на делото, както и определенията по допускане и събиране на доказателства /ТР 5/12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС/. В категорията актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им изрично е уредено, а в кръга актове по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК попадат всички определения, извън преграждащите, чието обжалване е изрично посочено в закона. Определението, с което е отказано допускането на доказателства от съда, разглеждащ делото, включително и тези, имащи отношение към допустимостта на иска, не попада сред никоя от сочените в закона хипотези. В мотивите към т. 7 от ТР 1/09.12.2013 г. е дадена дефиниция на определенията, попадащи в групата актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно: преграждащи са тези определения, които временно или окончателно 2 препятстват развитието на производството, като най-голямата група на преграждащи определения са определенията за прекратяването му. Безспорно определението, с което съдът се произнася по доказателствените искания на страните, не представлява такъв акт на съда и не може да се счете, че има преграждащ характер, тъй като не влияе на развитието на производството.

Защитата на страната, чиито доказателствени искания са отказани от съда, е в предоставената от закона правна възможност исканите доказателства да бъдат събрани от въззивния съд при обжалване на постановеното решение, при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд – чл. 266, ал. 3 ГПК. Обжалването на определението по допускане на доказателства не попада и сред определенията, за които това е изрично предвидено в закона. С оглед на това, настоящият състав счита, че актът, чиято проверка е бил предмет на производството пред Окръжен съд Плевен, не подлежи на обжалване, до който извод е достигнал и решаващият състав. Следва да се отбележи и обстоятелството, че районният съд е постановил решение по спора, което към момента на образуване на производството пред окръжния съд е влязло в сила, което е още един аргумент за недопустимост на депозираната частна жалба.

Това обуславя неоснователността на подадената частна жалба, последица от което е потвърждаване на обжалваното определение.

По изложените съображения, Великотърновски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 242/23.02.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 140/2026 г. на Окръжен съд Плевен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3