Решение № 2315 от 18.09.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 2315

Кърджали, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВИКТОР АТАНАСОВ

При секретар ЗДРАВКА ТОНЧЕВА и с участието на прокурора ДИМИТРИНА ДЕЛЧЕВА РИГОВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20267120700489 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от С. М. М., с посочен постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник – адвокат М. М. Б. от АК – [област], със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – [населено място], [улица], срещу Национален осигурителен институт – София, със седалище и адрес на управление – [населено място], [п.к.], [улица], представляван от управителя му В. Н. К.-Н., с посочена цена на иска, в размер на 255.65 евро, представляваща обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в направени от нея разноски - платен в брой адвокатски хонорар, за обжалване по административен ред на Разпореждане №083-00-376-3 от 09.01.2025 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, като с исковата молба се иска присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че по повод подадено от нея Заявление с Вх. №083-00-376/16.10.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали, с Разпореждане №083-00-376-3 от 09.01.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, на основание чл.54ж, ал.1, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.8, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, §3 от Регламент (ЕО) №883/2004, й било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 07.10.2023 год. до 06.06.2024 год., в размер на *** лева дневно. Сочи, че недоволна от размера на определения й осигурителен доход и начина на изчисляване на отпуснатото й обезщетение, обжалвала посоченото разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Кърджали и че предвид липсата на правни познания и опит, в производството по обжалване на Разпореждане №083-00-376-3 от 09.01.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, била представлявана от изрично упълномощен за това адвокат: Д. К. от Адвокатска колегия - [област], видно от сключен договор за правна защита и съдействие №[номер] от [дата], за което заплатила в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 лева, равняващи се на 255.65 евро.

Сочи на следващо място, че с Решение №2153-08-53 от 13.02.2025 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата й срещу посоченото разпореждане била отхвърлена, като неоснователна. Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали обжалвала пред Административен съд – Кърджали, който с Решение №1523 от 01.07.2026 год., постановено по адм. дело №151/2025 год. по описа на Административен съд - Кърджали, отменил Решение №2153-08-53 от 13.02.2025 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане №083-00-376-3 от 09.01.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали и върнал преписката на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне по заявлението й за отпускане на парично обезщетение за безработица, като осъдил Националния осигурителен институт да й заплати сумата в размер на 255.65 евро, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ищцата твърди, че направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Разпореждане №083-00-376-3 от 09.01.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, съставляват за нея имуществена вреда. Сочи, че поради особеностите на предвиденото в специалния закон - КСО, административно производство, разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали не може да бъде обжалвано директно пред съда и че в КСО липсва специален ред, по който страната, оспорваща административен акт по административен ред, може да търси направените разходи по повод на оспорването. Сочи на следващо място, че в АПК въпросът с разноските в административното производство е уреден в чл.12, ал.3 от АПК в смисъл, че не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в АПК или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и че в глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ по АПК липсва норма, уреждаща този въпрос, а в съдебното производство, на основание чл.143 от АПК, съдът се произнася по отговорността за разноските и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото, но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Излага и довод, че съдебната практика приема, че липсва процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред, като сочи и такава съдебна практика, както и че този законодателен пропуск не може да се запълни с прилагането на чл.143 от АПК по аналогия, тъй като той касае понасянето на разноските, направени в съдебното производство, поради което нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, в случая е неприложима, като сочи съдебна практика и в този смисъл. Предвид това счита, че претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, поради липсата на друг специален ред, следва да се реализира по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В исковата молба са изложени подробни доводи и съображения за наличие на всяка една от трите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С исковата молба ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да й заплати сумата от 255.65 евро, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №083-00-376-3 от 09.01.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. С исковата молба претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Редовно призована за насроченото съдебно заседание, ищцата С. М. М., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], не се явява и не се представлява. От пълномощника на същата – адвокат М. Б. от АК – [област], преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и съображения. Отново моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да заплати на ищцата сумата от 255.65 евро, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №083-00-376-3 от 09.01.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и моли за присъждане на направените и по настоящото дело разноски.

Ответникът по иска, редовно призован – Национален осигурителен институт - град София, редовно призован, не се представлява.

По делото преди съдебното заседание е депозирано писмено становище от упълномощен процесуален представител на ответника - юрк.Д. Д. В., в което се оспорва предявения иск. В становището е заявено, че се поддържат изложените мотиви в депозирания отговор на исковата молба, както и се излагат съображения в подкрепа на твърдението за неоснователност на исковата претенция. В становището се моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата молба като неоснователна. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба и е претендирано адвокатско възнаграждение, се иска такова да не бъде присъждано или да бъде определено съразмерно със стойността на иска в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК.

По делото е депозиран и писмен отговор на исковата молба от упълномощен процесуален представител на ответника – гл.юрк. З. М. Б., в който се заявява най-напред, че искът е допустим, както и се сочат подробни съображение за неговата неоснователност, като се иска същият да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Излагат се доводи относно елементите от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се сочи, че в случая постановения от административния орган на ТП на НОИ – Кърджали административен акт не се явява незаконосъобразен. Счита също, че не е налице и причинно-следствена връзка между отменения административен акт – Разпореждане №083-00-376-3 от 09.01.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали и претендираните вреди, които счита, че трябва да са пряка, непосредствена и закономерна последица от отменения акт. Излага се довод, че договорът за правна защита и съдействие урежда договорни отношения между страните – клиент и адвокат, по силата на който доверителката е заплатила адвокатско възнаграждение на адвоката, а не на ТП на НОИ – Кърджали и че платеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение при обжалване на административни актове, не представлява вреда и не води до увреждане в патримониума й, тъй като срещу него тя е получила адвокатска услуга, т.е. патримониумът на лицето не е намалял в следствие на направения разход, след като срещу него тя е получила приход – предоставената услуга. Поради това счита, че разходът за адвокатско възнаграждение не може да се квалифицира като вреда и че тези разноски не произтичат пряко и непосредствено от постановения административен акт, а от договора за правна защита и съдействие.

В писмения отговор се излагат и доводи, че обжалването на административни актове по административен ред не изисква юридически познания, нито задължително процесуално представителство на заинтересованата страна и че използването на услугите на адвокат за реализирането на това право е личен избор на заинтересованото лице, както и че нормативните изисквания към жалбата, с която се обжалват административни актове по административен ред са уредени в чл.85, ал.1 от АПК, като данни за жалбоподателя обичайно се посочват във всички видове молби, жалби, възражения и т.н., а възраженията им относно оспорвания акт, тяхното основание и искането, могат да се формулират в свободен текст. Сочи се, че съдържанието на жалбата по чл.117, ал.2 от КСО не изисква цитиране на изрични разпоредби на закона, с които жалбоподателят трябва да е запознат. С отговора се моли съда предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, както и моли, в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба, моли да не се присъжда или да се намали адвокатското възнаграждение съразмерно със стойността на иска и в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че предявеният иск е основателен и предлага настоящият съдебен състав да уважи депозираната искова молба. Счита, че са налице трите необходими, кумулативно изискуеми, предпоставки на чл.1 от ЗОДОВ, за да бъде уважена исковата претенция, в размер на 255.65 евро – налице е отменен незаконосъобразен административен акт, налице е и имуществена вреда, в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита на лицето срещу незаконосъобразния акт, както и е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тези два елемента. В този смисъл намира, че исковата молба е основателна и доказана и предлага съдът да я уважи.