Решение № 111 от 03.05.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Севлиево, 03.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело № 20244230101277 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба от Р. Р. Д., о т гр. Л., жк „М.“, **********, чрез пълномощник адв. В. И.-К., съдебен адрес гр. Л., ул. ****** 1, против „Хамбергер България" ЕООД, ЕИК 107550147, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. М. № 1, представлявано от управителя Н.Т.П., се твърди, че ищцата работила по трудово правоотношение с ответника, на пълно работно време и по безсрочен трудов договор, с месторабота гр. Севлиево, ********* № 1. На 27.11.2023 г. ищцата била на работа с работно време от 05.30 ч. до 14.00 ч., с почивки от 07.00 до 07.10 ч., от 09.00 до 09.10 ч. и от 12.00 до 12.10 ч. След използване на последната почивка, връщайки се на работното си място, на входа/изхода на цех „Опаковка“, в резултата на подхлъзване, ищцата счупила десния си глезен. След инцидента била транспортирана до Центъра за спешна помощ в гр. Севлиево, след което приета в МБАЛ „Д-р Стойчо Христов", където на 28.11.2023 г. й била извършена хирургична операция. След интервенцията била имобилизирана с гипс и с поставени пластини. На 03.12.2023 г. била изписана от болничното заведение и на същата дата отново приета, поради болки в десния глезен, след което изписана на 12.12.2023 г. От 06.02. 2024 г. до 09.02.2024 г. на ищцата било проведено болнично лечение чрез оперативна интервенция за премахване на метална остесинтеза. В следствие на случилото се ищцата ползвала продължителен отпуск по болест, като през периода 27.11.2023 г. до 23.07.2024 г., без прекъсване, били издадени 8 болнични листове. Отделно от това трябвало да посети различни медицински специалисти. След изтичане на временната неработоспособност, на 23.07.2024 г. ищцата отново била подложена на операция за отстраняване на втора поставена 1 пластина в глезена. От болничното заведение била изписана на 26.07.2024 г., след което й били издадени нови болнични листове. Междувременно, с разпореждане № 49/11.12.2023 г. на ТП на НОИ - Габрово, потвърдено с решение № 11/01.03.2024 г. на Директора на НОИ - Габрово, инцидентът на 27.11.2023 г. бил обявен за трудова злополука. Вследствие на него ищцата направила редица разходи за лечението, включително: разходи за заплатени прегледи в размер на 120,70 лв., за лекарства в размер на 387,06 лв. и за оперативни манипулации в размер на 1196,00 лв., или всичко 1703,76 лв. Във връзка с инцидента ищцата претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и стрес. С уведомление от 30.03.2023 г. работодателят уведомил ищцата, че основният размер на месечната работна заплата е 1175,00 лв., а стойността на ваучерите за храна 120,00 лв. на месец. Така разликата от изплащаното обезщетение за отпуск по болест в размер на 80 % от трудовото възнаграждение до пълния размер на трудовото възнаграждение представлявала пропуснати от ищцата ползи, които за 10-те месеца, в които не работила, възлизали на 2350,00 лв. за трудовото възнаграждение /20 % от 2350,00 лв. за 10 месеца/ и на 1200,00 лв. - за ваучери за храна /по 120,00 лв. за 10 месеца/.

Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, както следва: 35 000,00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди; 1703,76 лв. - обезщетение за имуществени вреди и 3550,00 лв. - обезщетение за пропуснати ползи от настъпилата на 27.11.2023 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на инцидента - 27.11.2023 г. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, в който не оспорва, че ищцата е била служител в цех „Опаковка“ на дружеството. Оспорва размера на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди с аргумент, че ищцата е допуснала груба небрежност, като не е положила дължима грижа при придвижването си по време на почивката, след като участъкът, в който се подхлъзнала, бил обработен със сол и обезопасен, както и поради несъответствие на претендирания размер с критериите за справедливост. Счита, че с допуснатата груба небрежност ищцата е съпричинила настъпването на вредите, поради което обезщетението следва да бъде намалено със 70 %. Оспорва изцяло претенцията за имуществени вреди, поради недоказаност на причинно-следствената връзка с представените разходооправдателни документи и настъпилото травматично увреждане. Счита, че стойността на ваучерите за храна не следва да се включва към дължимото обезщетение, тъй като не са част от основното трудово възнаграждение и не представляват допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер или такова според прилаганата система за заплащане на труда.

В производството по делото като трето лице-помагач на страната на ответника е 2 конституирано ЗАД „Алианц България“ АД, което взема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, като правят изрично възражение за причиняване на вредоносния резултат при условията на груба небрежност от страна на пострадалата. Твърди се, че трудовата злополука е причинена в резултат на неправилна преценка от страна на ищцата на настилката около входа/изхода в помещението на цеха. В резултат на тази неправилна преценка ищцата се подхлъзнала и счупила глезена си. Налице били данни, че участъкът бил изцяло обезопасен и обработен със сол. В деня на злополуката ищцата била напълно запозната с метеорологическите условия и състоянието, в което се е намирала настилката (заледена и хлъзгава с оглед на ниската атмосферна температура в този ден) около входа/изхода в помещението на цеха, тъй като минала през него при започване на работа и при предходните две почивки, което предполагало, че следва да се придвижва с повишено внимание с оглед опазване на здравето си. Въпреки това ищцата предприела несъобразено движение, поради разсейване или несъобразена скорост, което довело до падане и причиняване на трудовата злополука. Ищцата действала при липса на елементарно старание и внимание и поради своята груба небрежност сама се подхлъзнала и паднала. С това си поведение неспазила предписанията и правилата за безопасност и охрана на труда и нарушила чл. 34 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, задължаващ работника да се грижи за здравето и безопасността си. Предвид наличието на груба небрежност и тежестта на нарушенията, извършени от ищцата, размерът на съпричиняването следвало да бъде определен на поне 90 %.

Оспорват размера на предявения иск за неимуществени вреди, като изключително завишен в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

Считат, че в процесния случай справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед възрастта на пострадалата, времетраенето на процеса по възстановяване на травмата, преживените болки и страдания, е в диапазона между 6 000 лв. - 8 000 лв., който следва да бъде намален с 90 % и да се присъди обезщетение в размер на не повече от 800 лв.

Оспорват претенцията за имуществени вреди като неоснователна и недоказана, с аргумент, че извършените от ищеца разходи не били по необходимост свързани с преодоляването на последиците от настъпилата злополука и в причинно-следствена връзка с нея.

Оспорват претенцията за пропуснати ползи, тъй като ответникът заплатил обезщетение на по-голяма стойност от евентуално дължимото общо трудово възнаграждение, което би било платено на ищцата през процесния период.

Оспорват претенцията за пропуснати ползи, включваща стойността на ваучерите 3 за храна, с аргумент, че същите не се включват в брутното трудово възнаграждение, тъй като не са част от основното трудово възнаграждение и не представляват допълнително възнаграждение с постоянен характер или такова според прилаганата система за заплащане на труда. Те се възприемали от правната теория и съдебна практика като елемент на социално-битовото и културно обслужване на персонала, поради което не се причислявали към дължимите от работодателя възнаграждения или обезщетения.

Оспорват претенцията по акцесорните искове за законна лихва за забава върху трите иска. Считат, че неоснователността на съответния главен иск води до неоснователност на иска за присъждане на законна лихва за забава. Оспорват датата, от която се претендирала законната лихва за забава.

В становището е посочено, че ищцата не е предявила застрахователна претенция, основана на процесната трудова злополука и че ЗАД „Алианц България“ АД не е заплащало обезщетение в полза на ищеца по сключена с ответника Застрахователна полица № 0142/9/23/071/000011 - задължителна застраховка на работници и служители за риска „Трудова злополука" от 15.03.2023 г., действаща по време на настъпване на процесната злополука.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, а това се установява и от представените по делото писмени доказателства – Допълнително споразумение № 2530/03.12.2021 г. към трудов договор № 1839/20.05.2021 г., че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „опаковчик“ на пълно работно време с безсрочен трудов договор с месторабота гр. Севлиево, ул. „М.“ № 1.

Видно от доказателствата по делото, на 27.11.2023 г., след използване на последната почивка между 12:00 и 12:10 ч., връщайки се на работното си място, на входа/изхода на цех „Опаковка“, ищцата се подхлъзнала и паднала, в резултат на което получила трамватични увреждания с диагноза: двуглезенно счупване (счупване на външния и вътрешния глезен) на десния крак; оток и деформация на дясната глезенна става, ограничени и болезнени движения в ставата.

Във връзка със злополуката е извършена проверка, като констатациите са обективирани в Протокол № 14/27.11.2023 г. В същия е посочено, че злополуката е настъпила на 27.11.2023 г., около 12 часа, на вход/изход цех „Опаковка", при връщане на работника в цеха от почивката в 12:00 -12:30 ч., при подхлъзване е счупен десния глезен. За настъпилата злополука от ответното дружество е подадена Декларация за трудова злополука вх. № 5101-07-49/01.12.2023 г. на НОИ. С Разпореждане № 49/11.12.2023 г. на ТП НОИ Габрово злополуката е призната за трудова по чл. 55, ал. 2 4

КСО като настъпила по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място. Не се спори между страните по делото, че разпореждането е потвърдено с решение № 11/01.03.2024 г. на Директора на НОИ – Габрово.

Представени и приети по делото като писмени доказателства са: декларация от ищцата Р. Р. Д. от 25.05.2021 г., че е получила полагащите й се лични предпазни средства, ръкавици, работно облекло и защитни обувки; служебна бележка № 4707 от 25.05.2021 г. за проведен първоначален инструктаж за безопасност и хигиена на труда и противопожарна охрана на ищцата Р. Д. на 25.05.2021 г., Основни правила на безопасност и хигиена на труда, утвърдени на 07.10.2019 г. от управителят на ответното дружество, подписани от ищцата на 25.05.2021 г.; Заповед № 12-ОБЗ/ 06.10.2017 г., подписана от ищцата, Инструкции за безопасна работа на опаковъчни машини, подписани от ищцата; Правила за движение в производствените участъци;

Инструкция за действия при пожар с уредите за пожарогасене; извлечения от Книга за проведен начален инструктаж, подписана от ищцата на 25.05.2021 г. Книга за проведен периодичен инструктаж, подписана от ищцата на 04.07.2023 г. и Книгата за проведен инструктаж на работното място.

Във връзка с оспорването от страна на процесуалния представител на ищцата, че подписът положен на 25.05.2021 г. в Книгата за проведен инструктаж на работното място не е на ищцата, е открито производство по чл. 193 от ГПК. От заключението на съдебно-почеркова експертиза, изготвено от вещото лице В. Т. И., неоспорено от страните, което съдът кредитира като правилно и обосновано, се установява, че подписът, положен срещу името на Р. Р. Д. на лист 29 /гръб/ от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, инзвънреден инструктаж/ на фирма "Хамбергер България" ЕООД е автентичен, изписан чрез химикалка със синя химикална паста и вероятно е изпълнен от ищцата Р. Р. Д..