Определение № 262 от 30.06.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 262 гр. К., 30.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.

Членове:

Пламен Ал. Александров

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20265100500145 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство е по реда на чл. 278, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Еднолично адвокатско дружество Е.И., като процесуален представител на ищцата А. Р. Р., против Определение № 78/21.01.2026 г., постановено по гр. д. № 162/2025 г. по описа на Районен съд- К., с доводи за неговата неправилност.

В частната жалба се твърди, че предприетото с ДВ бр. 14/18.02. 2025г. изменение на Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения премахва „минималното" адвокатско възнаграждение, поради което то следва да подлежи на свободно договаряне между клиента и адвоката, като в случаите когато липсва уговорено такова, адвокатско възнаграждение следвало да се определи, съгласно критериите на самата наредба.

Жалбодателят счита, че с така направената промяна противоречието с европейското законодателство, установено в Решение от 25.01.2024 по дело С438/22 на СЕС е преодоляно. В този аспект твърди, че в казуса определеното възнаграждение възлизало на 90 % по- ниско от заложеното като критерии в чл. 7, ал. 2 от наредбата за адвокатските възнаграждения. Жалбодателят изтъква също, че евентуално основание за намаляване на адвокатския хонорар може да съществува, но само ако претендираният размер значително надхвърля обичайното възнаграждение за подобен род дела, като в този 1 случай съдът би могъл да направи преценка за прекомерност по смисъла на чл.

78, ал. 5 от ГПК, като вземе предвид обема на извършената работа, броя на съдебните заседания, нуждата от правна квалификация и други релевантни фактори. Но когато възнаграждението попада в рамките на общоприетите и обичайни размери за съответния предмет и стойност на спора, неговото намаляване би било необосновано. В подкрепа на доводите си цитира и отправна практика на СЕС и ВКС.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което адвокатското възнаграждение бъде определено, съобразно цената на иска и Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК , е депозиран отговор на частната жалба от ответника по нея „И.А.М.“ АД, в който същата е намерена за неоснователна.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, е депозиран отговор на частната жалба от ответника по нея „Ф.Б.“ ЕООД, в който същата е намерена за неоснователна.

Въззивният съд, по повод така депозираната частна жалба, приема следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 от ГПК, подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна, по следните съображения:

Производството по гр.д. № 162/2025 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по искова молба, депозирана от адв. Е.И. от АК-П., в качеството й на пълномощник на А. Р. Р., с която са предявени в обективно съединение иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, с цена на иска 2 250.97 лв. за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем от 20.07.2023 г., сключен с първия ответник „И.А.М.“ АД, и иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД с цена на иска 1 234.03 лв. за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на гаранция от същата дата, сключен с втория ответник „Ф.Б.“ ЕООД.

В съдебното производство пред

2

Районен съд

-

К. ищцата е представлявана от адв. Е.И. от Еднолично адвокатско дружество Е.И., съгласно Договор за правна защита и съдействие от 27.01.2025 г., в който е договорено адвокатската защита да бъде предоставена на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА – безплатно на материално затруднено лице. По повод оказаната безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за всеки един от предявените искове, адвокатският пълномощник е направил искане, ведно удостоверение за регистрация по ЗДДС, за присъждане на възнаграждение /за всеки от предявените искове/ в размер на 1 137 лв. с ДДС.

Спорът е разрешен по същество, като с постановеното по делото и влязло в сила, като необжалвано, Решение № 555/08.12.2025 г., предявените от ищцата искове са уважени изцяло.

С решението всеки от ответниците „И.А.М.“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД е осъден да заплати на адв. Е.И., сумата от по 180 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за всеки от така предявените и уважени искове, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т.2 от ЗА.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, жалбодателят в настоящото производство Еднолично адвокатско дружество Е.И. е направило искане за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, чрез редуциране на присъденото на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в полза на адв. Е.И., с искане същото да бъде присъдено в съответствие с отправните размери, съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Първоинстанционният съд, като е приел, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и с реалното участие на процесуалния представител по делото, е оставил искането с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК без уважение.

Констатирайки изложеното, въззивният съд намира обжалваното първоинстанционно определение за неправилно. А това е така, защото, съгласно относимата в настоящото производство норма на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за осъществяване на процесуалното представителство, защита и съдействие по граждански дела, се дължи възнаграждение, определяемо съгласно вида, броя и цената на всеки предявен иск. В разглеждания казус процесуалният защитник на ищцата е ангажиран от последната да осъществи защитата й по 3 различни за нея интереси чрез предявяване на два установителни иска с цена 2 250.97 лв., респ. с цена 1 234.03 лв., по два различни, предложени й от двамата ответника нищожни договори. Правилно първоинстанционният иск е прецени посоченото обстоятелство, че за всеки от предявените главни искове се следва възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от адв. Е. И., и е присъдил за всеки от тях отделно възнаграждение. Преценил е правилно и доказаната регистрация по ЗДДС, и е присъдил адвокатското възнаграждение с дължим се ДДС. Неправилно обаче първоинстанционният съд не е преценил цената на всеки от предявените искова, както и че цитираната наредба, следва да бъде прилагана като ориентир за уреждане отношенията между адвокат и клиент, вкл. и при предоставено процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. С направените промени в концептуалния подход на уредбата, Наредба № 1 вече е приведе в съответствие с изискванията на чл.101, § 1 от ДФЕС съобразно тълкуването, дадено в цитираното и от жалботаделя Решението на СЕС по дело С- 438/2022 г.

Що се касае до извършената от съда преценка относно фактическата и правна сложност на делото и процесуалното поведение на упълномощения адвокат, следва изрично да се посочи, че в казуса процесуалният представител е осъществил необходимите активни процесуални действия по защита и представителство по делото, като те са довели до защита на интереса на ищцата в максимална степен- постановено е положително в нейна полза решение относно и двете предявени установителни искови претенции. Освен нормалното движение на делото, инициирано от депозираната чрез процесуалния представител на ищцата искова молба, както е приел първоинстанционния съд, следва да се отчете и извършената от същия дейност за поправяне на оставената двукратно без движение исковата молба, вкл. и чрез успешно развито въззивно частно производство. Възприемането на обратното становище би означавало необосновано занижаване на оценката за положения адвокатски труд.

Доколкото, както беше посочено вече критериите по Наредба № 1/2004 г. представляват ориентир за уреждане на отношенията между адвокат и клиент, то следва те да бъдат приложени и в настоящия казус, в частност тези, залегнали в разпоредбата на чл.7, ал. 2, т. 2 и при доказана регистрация по ЗДДС, а именно при иска с цена 2 250.97 лв., и при приложение на ЗВЕРБ / 4

ДВ бр.70/2024 г./, дължимият размер възлиза на 322.18 евро с ДДС, с равностойност 630.13 лв. с ДДС, а при иска с цена 1 234.03 лв., и при приложение на ЗВЕРБ / ДВ бр.70/2024 г./, дължимият размер възлиза на 259.78 евро с ДДС, с равностойност 508.09 лв. с ДДС. И след приспадане на вече присъденото от първоинстанционния съд, дължимо е още допълнително присъждане на разликата от 142.18 евро с ДДС, с равностойност 278.08 лв. с ДДС за първия оценяем иск и разликата от 79.78 евро с ДДС, с равностойност 156.04 лв. с ДДС за втория оценяем иск.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 78/21.01.2026 г., постановено по гр. д. № 162/2025 г. по описа на Районен съд – К., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА Решение № 555/08.12.2025 г., постановено по гр. д. № 162/2025 г. по описа на Районен съд – К., в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „И.А.М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д.Н.“ №**, „С.Ц.“, ет. *, офис **-**, да заплати допълнително на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на ЕАД Е.И., адвокатско възнаграждение в размер на 142.18 евро с ДДС, с равностойност 278.08 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д.Н.“ №**, „С.Ц.“, ет. *, офис **-**, да заплати допълнително на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на ЕАД Е.И., адвокатско възнаграждение в размер на 79.78 евро с ДДС, с равностойност 156.04 лв. с ДДС.

На основание чл.248, ал.3, предл. 2 от ГПК, определението е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6