Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2751 от 05.03.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2622/2025
Вид
Решение № 2751
Подписан
05.03.2026
В сила
25.03.2026
Състав
Даниела Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.173, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.57, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.587 · Граждански процесуален кодекс
  • § 1 т.2 б."б" · Закон за администрацията
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.56 и сл. · Закон за общинската собственост

РЕШЕНИЕ

№ 2751

Варна, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXVIII състав, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА административно дело № 20257050702622 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на В. П. Д. гр.Варна срещу мълчалив отказ на Кмета на община Варна за заверка на молба за обстоятелствена проверка по Заявление рег.№ АУ114516ВН/15.10.2025г. В жалбата се сочи, че отказа е незаконосъобразен и издаден в противоречие с материалноправни разпоредби; твърди се, че административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане; той не разполага с право на преценка дали да откаже или да издаде издаването на удостоверението и извършването на заверката на молбата-декларация. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съобразно представения списък.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок. Жалбата е подадена от легитимиран субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява и като основателна.

Със заявление вх.№ АУ114516ВН/15.10.2025г. В. П. Д. е поискала от Кмета на Община Варна да бъде заверена молба декларация за обстоятелствена проверка за имот представляващ ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Варна, со „Прибой“ с площ 1031кв.м. Към заявлението било приложено удостоверение рег. № МД-Т25008630ВН/14.10.2025г., че няма данни за подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ за имота, както и актуална скица на имота.

По заявлението не са били извършени никакви действия. Съдът приема, че по отношение искането на В. П. Д. е постановен мълчалив отказ, т.к. в законоустановения срок кмета на Община Варна нито се е произнесъл с надлежен административен акт, нито е извършил исканата от общинската администрация услуга. Съдът приема, че жалбата е допустима, тъй като административният орган не се е произнесъл в определеният в чл.57, ал.2 от АПК 7-мо дневен срок от заявяване на услугата. Дори и да се приеме, че срокът за извършване на услугата е 30 дни, то жалбата не следва да се приеме за недопустима, като преждевременна, тъй като и до настоящият момент услугата не е извършена.

Този отказ е незаконосъобразен.

Съгласно легалната дефиниция на § 1 т.2 б.”б” от ДР на Закона за администрацията вр. чл.21 ал.3 от АПК административна услуга е издаването на декларативни индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения. Отказът на административния орган да удостовери претендираните в настоящия казус правнорелевантни факти, т.е. да извърши заверка на молба-декларация за снабдяване с констативен нотариален акт, по заявление вх.№ АУ114516ВН/15.10.2025г. също съставлява индивидуален административен акт и като такъв подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.145 от АПК.

Принципно исканата от жалбоподателя административна услуга е елемент от охранителното производство по чл.587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, при който административният орган удостоверява единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост. Едва в хода на охранителното производство, след събиране на гласни и писмени доказателства и след тяхната съвкупна преценка, нотариусът е компетентен да издаде мотивиран акт, с който да признае или отрече правото на собственост на молителя. Като не изпълнява задължението си да извърши поисканата от него услуга кмета на Община Варна препятства нормалното развитие на процедурата предвидена в ГПК и възможността на жалбоподателят да удостовери правото си на собственост по предвидения в закона ред.

Не на последно място изричната норма на чл.36 ал.1 от АПК вменява задължение за административния орган служебно да събира доказателства в производството по издаване на индивидуални административни актове. Съотнесено към настоящия казус това означава, че релевантният факт дали имотът е актуван като общинска собственост се удостоверява с акт, съставен по реда на чл.68 и сл. от ЗДС и чл.56 и сл. от ЗОС, които са известни на органа служебно, а извършването на конкретно поисканата административна услуга се състои в издаване на акт, с който се удостоверява единствено този факт.

Дори и за имота да е има съставен АОС, административният орган е длъжен да отбележи това обстоятелство в удостоверението и да завери молба-декларацията, като по този начин ще изпълни задължението си да извърши исканата услуга. Самия характер на това административно производство изключва преценката на органа дали да извърши услугата или не.

При горните констатации настоящият съдебен състав приема, че мълчаливият отказ на кмета на Община Варна за извършване на административна услуга –заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване по давност на недвижим имот, представляващ ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Варна, со „Прибой“ с площ 1031кв.м., е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на административният орган с указание да бъде извършена исканата административна услуга.

С оглед изхода на делото и направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя искане и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да осъди Община Варна да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер на общо 516.40 евро / 1010лв./ представляващи 5.11 евро /10лв./ заплатената от него държавна такса и 511.29 евро / 1000лв./ за възнаграждение за един адвокат.

Предвид горното и на основание чл.173, ал.3 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка по заявление № АУ114516ВН/15.10.2025г.

ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка по заявление № АУ114516ВН/15.10.2025г. в 14 дневен срок от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на В. П. Д., [ЕГН] гр.Варна сумата от 516.40 евро/петстотин и шестнадесет евро и 40 евроцента/.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

Съдия: