Решение № 15 от 03.01.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, ……… 2017 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, Х въззивен състав, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АТАНАС АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ

ХРИСТИНА НИКОЛОВА при участието на секретаря Елка

Григорова и прокурора Снежанка Копчева, като разгледа докладваното от мл. съдия Николова ВНОХД № 4873 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 10.02.2016 г. по НОХД № 13989/2014 г., СРС, НО, 16 състав е признал подсъдимия Д.И.С. за виновен в това, че на 13.08.2012 г., в гр. София, ул. „**********, с цел да набави за себе си имотна облага - сумата от 1100 щатски долара, възбудил заблуждение у Б.В.Б., че сумата е необходима да се транспортира лек автомобил марка „Мерцедес МЛ" от САЩ до Германия, с което причинил имотна вреда на Б. в размер на 1100 щатски долара с левова равностойност 1743,50 лева, и го поддържал, с цел да набави за себе си имотна облага - сумата ог 2500 евро и 400 лева, до 01.11.2012 г. в гр. София, бул. „*******************, че сумата е необходима да се транспортира лек автомобил марка „Мерцедес МЛ" от Германия до България и автомобилът да се регистрира на името на пострадалия, с което причинил имотна вреда на Б. в размер на 2500 евро, с левова равностойност 4889,58 лева, и 400 лева, като общият размер на причинената вреда възлиза на 7033,17 лева, поради което и на основание чл. 209 ал.1 пр.1 и пр. 2 от НК вр. чл. 58а от ИК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от четири години.

На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият Д.И.С. е осъден да заплати на Б.В.Б. сумата от 7033,17 лв., представляваща обезщетение за претърпени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, както и да заплати в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд сумата от 281,33 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

Подсъдимият Д.И.С. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 40 лв., както и на основание чл.190 ал.2 от НПК сумата от 5,00 /пет/ лева за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия

С., чрез адв. З., в която се излагат доводи, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо и моли да бъде намален размерът му, като бъде определен при условията на чл.55 от НК. Посочва, че при индивидуализиране на наказанието съдът не е отчел всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В разпоредително заседание на 27.10.2017 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия С. - адв.З. пледира за намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание, като поддържа изложените в жалбата си доводи за това. Посочва, че първоинстанционният съд необосновано е подценил смекчаващите отговорността обстоятелства и неправилно не е приложил чл. 55, ал. 1, т.1 от НК. Също така моли съда да намали и изпитателния срок на така наложеното наказание като се вземат предвид всички обстоятелства – съдействието на подсъдимия в двете фази на процеса, пълните самопризнания, неговото разкаяние, активното участие в двете фази, както не е за подценяване и обстоятелството за изминалия период от време от осъществяване на деянието до постановената присъда, както и от постановяване на присъдата до излизането на мотивите към нея. Моли въззивния съд да намали наложената присъда и при отлагането й да намали изпитателния срок до минималния, предвиден в закона.

Пред въззивния съд представителят на

Софийска градска прокуратура пледира присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, като не са налице основания за отмяната й. Излага доводи, че атакуваният акт е постановен въз основа на анализ на събраните и проверени в съдебното следствие подробно описани в мотивите към присъдата писмени и гласни доказателства, като присъдата е постановена съобразно установената и безспорно доказана фактическа обстановка в съдебното следствие. Посочва, че първоинстанционният съд е определил наказанието с оглед предвидените параметри в закона.

Повереникът на частния обвинител и гражданския ищец – адв. Боянов, моли въззивната жалба на подсъдимия С. да бъде оставена без уважение. Счита, че така повдигнатото обвинение по чл. 209, ал. 1, пр. 1, и пр. 2 във вр. чл. 58а от НК е доказано по безспорен начин от обективна и субективна страна, поради което постановената от 16 състав на СРС присъда е правилна и справедлива и следва да бъде потвърдена изцяло.

Подсъдимият Д.И.С. в последната си дума моли да бъде намален изпитателният срок на присъдата и размерът на присъдата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяната или изменението на първоинстанционния акт.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и от приетите по делото експертизи. Производството е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК и подсъдимият е направил пълни самопризнания на обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение е одобрил изразеното съгласие на основание чл. 372, ал. 4 от НПК. Въззивният съд споделя извода на СРС, че самопризнанието на С. се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Същевременно при постановяване на присъдата не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат връщането на делото на СРС.

Установената по делото фактическа обстановка, призната и от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 НПК, е следната:

Подсъдимият Д.И.С., е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, женен, с ЕГН **********.

Свидетелят Б.Б. се запознал с подсъдимия Д.С. през 2004 г. в автокъща „Т.А.", находяща се в кв.

„Суходол", гр. София, където С. работил по това време. В началото на месец август 2012 г. двамата се срещнали случайно в района на бул. „*********Стамболийски", гр. София. При срещата им свидетелят Б. споделил с подсъдимия С., че търси да закупи лек автомобил тип „джип". Подсъдимият С. заявил, че се занимава с внос и продажба на джипове, които закупувал от САЩ и Дубай. През следващите дни подсъдимият С. изпратил на имейла на Б.Б. няколко оферти за продажба на джипове от САЩ, като от тях Б. харесал джип „Мерцедес МЛ". В телефонен разговор подсъдимият С. обяснил на Б., че за подобен лек автомобил е нужно да му бъдат предоставени като капаро сумата от 1100 щатски долара за транспортиране на джипа от САЩ до Германия. Подсъдимият С. допълнил и че ще бъде нужна и сумата от 2500 евро за обмитяване и други разходи на територията на Германия, както и превоз до територията на Р. България, а в България за регистрация на МПС в КАТ били необходими още 400 лева. Подсъдимият С. в действителност нямал намерение да закупува от САЩ, транспортира и регистрира в КАТ на името на свидетеля Б. лек автомобил „Мерцедес МЛ", а е имал намерение да се обогати неправомерно. За да възбуди невярната представа у свидетеля Б., че е в състояние да закупи и транспортира до България лекия автомобил, подсъдимият С. уговорил среща с пострадалия в автокъща „Дидикар" в кв. „Суходол", ул. „**********. На 13.08.2012 г. двамата се срещнали на уговореното място, като Б. довел свой приятел - М.К., и неговия син - Я.К.. В посочената автокъща подсъдимият С. предоставил на Б.Б. да направи пробно шофиране на намиращ се в автокъщата лек автомобил „Мерцедес МЛ" с дубайска регистрация.

Мотивиран от погрешната представа, че подсъдимият С. има сериозно намерение и възможност да закупи от САЩ, транспортира до България и регистрира в КАТ автомобил „Мерцедес МЛ" на негово име, свидетелят Б.Б. предал на подсъдимия С. сумата от 1100 щатски долара, в присъствието на свидетелите Мирослав и Я.К.и.

На срещата подсъдимият С. обяснил на Б.Б., че предадена сума ще покрие разходите по транспортиране на автомобила от САЩ до Германия, след което ще бъдат нужни още 2500 евро за заплащане на мита в Германия, както и транспорт от Германия до България.

През следващите седмици подсъдимият С. информирал свидетеля Б., че автомобилът е бил натоварен на контейнер и пътува от САЩ към Германия. Няколко дни преди 01.11.2012 г. подсъдимият С. позвънил на свидетеля Б., като му заявил, че автомобилът е пристигнал в Германия и че сумата от 2 500 евро му е необходима да заплати мито и транспортни разходи от Германия до България. На 01.11.2012 г., свидетелят Б., мотивиран от погрешната представа, че поръчаният автомобил пътува за България, обменил левове за евро, и в района на бул. „***************, в гр. София, предал на Д.С. сумата от 2500 евро, предназначени за мито и транспорт от Германия до България, както и сумата от 400 лева за разходи по регистрацията на автомобила в КАТ.

В действителност подсъдимият С. не закупил лек автомобил „Мерцедес МЛ" от САЩ, не го транспортирал от територията на САЩ, през Германия, до България. Получените от свидетеля Б. парични средства, подсъдимият изхарчил за покриване на свои нужди, впоследствие се укрил и не отговарял на многобройните позвънявания на Б.Б.. Поради това на 25.03.2013 г. свидетелят Б. подал жалба в 06 РУ-СДВР по повод деянието.

Описаната фактическа обстановка се установява с оглед направеното от подсъдимия С. самопризнание съгласно чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, а именно - показанията на свидетелите Б.В.Б., Я.К. К. и М.Я.К.; писмените доказателства – справка за съдимост, протокол за доброволно предаване, писмо от Министерство на финансите, Агенция „Митници“, както и от заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза.

Всички доказателства, събрани на досъдебното производство след надлежно и законосъобразно проведени процесуално-следствени действия, подкрепят направеното от подсъдимия С. пред първата инстанция самопризнание, поради което фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първата инстанция, е доказана по изисквания от чл.303 НПК несъмнен начин. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на свидетелите Б.Б., Я.К. и М.К., тъй като същите са безпротиворечиви, логични и убедителни и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. От показанията на свидетелите еднопосочно и непротиворечиво се установява авторството на деянието в лицето на подсъдимия. От заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена компетентно и с необходимия професионален опит, установява левовата равностойност на дадените от Б.Б. на подсъдимия С. парични средства и допринася за изясняване на обективната истина, поради което и следва да бъде кредитирана изцяло.

При така установената фактическа обстановка, първата инстанция напълно обосновано е приела, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д.И.С. е осъществил състава на престъплението по чл. 209 ал.1 пр.1 и пр. 2 от НК.

От обективна страна - на 13.08.2012 г., в гр. София, ул. „**********, с цел да набави за себе си имотна облага - сумата от 1100 щатски долара, възбудил заблуждение у Б.В.Б., че сумата е необходима да се транспортира лек автомобил марка „Мерцедес МЛ" от САЩ до Германия, с което причинил имотна вреда на Б. в размер на 1100 щатски долара с левова равностойност 1743,50 лева, и го поддържал, с цел да набави за себе си имотна облага - сумата от 2500 евро и 400 лева, до 01.11.2012 г. в гр. София, бул. „*******************, че сумата е необходима да се транспортира лек автомобил марка „Мерцедес МЛ" от Германия до България и автомобилът да се регистрира на името на пострадалия, с което причинил имотна вреда на Б. в размер на 2500 евро, с левова равностойност 4889,58 лева, и 400 лева, като общият размер на причинената вреда възлиза на 7033,17 лева.

Разпечатката съдържа 35 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/545a0537-a082-45bf-a5ee-f8a6420d8f10