Решение № 40 от 27.02.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Кубрат, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20253320100796 по описа за 2025 година

Производството с правно основание правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл. второ ГПК, предявена по реда на чл.416 ГПК, във вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

И щ е ц ъ т „Актекс“ ЕООД с ЕИК 202942960 със седалище в *** представлявано от управител С. Д. чрез пълномощник адв. К. К. от АК – Русе твърди, че на 23.09.2021 г. с ответника Н. М. Б. сключили неформален договор за покупка на имот, находящ се в ***. В изпълнение на така постигнатото съглашение на същата дата – 23.09.2021 г. управителят на ищцовото дружество платил аванс за закупуването на имота чрез банков превод с операционна бележка пореден № 39 от 23.09.2021 г. на „Банка ДСК“ АД в размер на 25 000.00 лева.

На същата дата – 23.09.2021 г. ответникът отказал да извърши сделката и да прехвърли процесния имот, а също така отказал да върне на ищеца и преведената му авансово сума от 25 000.00 лева.

Поради това, че въпреки проведените разговори от страна на управителя С. Д., ответникът не върнал авансово преведената сума, ищецът подал жалба в Районна прокуратура – Разград, ТО – Кубрат. Образувана била преписка вх. № 743/2023 г. по описа на РП – Разград, прекратена от наблюдаващия прокурор поради липса на извършено престъпление.

1

Ищецът отправил покана за доброволно изпълнение, получена от ответника на 17.07.2023 г. чрез куриерска фирма „Еконт“.

Поради липсата на доброволно плащане, на 20.06.2025 г. ищецът депозирал в РС – Кубрат, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Н. М. Б.. Образувано е ч. гр. д. № 468/2025 г., по което на 23.06.2025 г. съдът издал Заповед № 275 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която разпоредил на ответника да заплати на ищеца сумите: 25 000.00 лева – представляваща авансово платена сума за закупуване на недвижим имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва считано от 20.06.2025 г. до окончателното плащане; 4 773.92 лева – мораторна лихва начислена за периода от 23.09.2021 г. до 17.07.2023 г.; 6 633.74 лева – законна лихва за забава начислена за периода от 17.07.2023 г. до 20.06.2025 г.;

728.16 лева – платена държавна такса по сметка на съда; 1 780.00 лева – адвокатско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът подал в законния срок възражение, че не дължи процесните суми.

В изпълнение указанията на заповедния съд, ищецът предявява настоящия установителен иск, с който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Н. М. Б. дължи на „Актекс“ ЕООД с ЕИК 202942960 *** представлявано от С. Д. сумите 25 000.00 лева – представляваща авансово платена сума за закупуване на недвижим имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва считано от 20.06.2025 г. до окончателното плащане; 4 773.92 лева – мораторна лихва начислена за периода от 23.09.2021 г. до 17.07.2023 г.; 6 633.74 лева – законна лихва за забава начислена за периода от 17.07.2023 г. до 20.06.2025 г. Претендира присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

Ответникът Н. М. Б., ЕГН **********, с адрес в *** чрез пълномощник адв. М. М. от АК – Разград депозира писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва преводния документ за сумата 25000 лева като заявява, че същият е едностранно съставен от управителя на ищцовото дружество и вписаното в него основание не отговаря на обективната действителност. Всъщност бащата на ответника предоставил в заем процесната сума в размер на 25 000 лева на С. Д. и когато е следвало да я върне, тъй като баща му нямал банкова сметка, се разбрали сумата да бъде 2 върната по сметката на ответната страна. Твърди, че самият той е предоставил парични суми на родителя си, с които той да разполага във връзка с осъществяваната от ответника дейност като земеделски производителживотновъд.

Твърди, че заедно със съпругата си закупили процесния имот през 2010 г. като извършили множество съществени ремонти в същия на стойност надхвърляща 100 000 лева, като голяма част от строителните работи били извършени през 2020 г. и следващата 2021 г., което противоречи на изложеното в исковата молба на ищеца.

Заявява, че имотът придобил с дълготрайно намерение в него да отглежда животни, тъй като е регистриран като земеделски производител и през периода от 2021 г. до 2023 г. отглеждал овце в него. Представя документи, в това число и за 2021 г., че е получил дължимо плащане като земеделски производител от ДФ „Земеделие“ в размер на 6 342.50 лева, което счита, че опровергава твърденията на ищеца, че се е уговорил с него да му продаде посочения недвижим имот, още повече, че винаги е разполагал с парични средства от стопанската си дейност като земеделски производител, а и бил добре запознат, че предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот трябва да се сключи в писмена форма съгласно чл.19 от ЗЗД.

Заявява, че не е преговарял с ищцовото дружество за продажба на процесния имот, не е постигал с него съгласие да сключат предварителен договор за продажбата му, още повече, че този имот е съсобствен със съпругата му.

Претендира за отхвърляне на главния иск, като оспорва акцесорните претенции за признаване дължимост на мораторна лихва в размер на 4 773.92 лева, претендирана от ищеца за периода от 23.09.2021 г. до 17.07.2023 г. и за признаване дължимост на мораторна лихва в размер на 6 633.74 лева, претендирана от ищеца за периода от 17.07.2023 г. до 20.06.2025 г.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД по отношение на претенцията за сума в размер на 4 773.92 лева за периода от 23.09.2021 г. до 19.06.2022 г., която моли да бъде включена в предмета на делото.

Отделно от това счита, че не е изпадал в забава по отношение на ищеца за връщане на главница в размер на 25 000.00 лева, поради което и не дължи нито една от двете претендирани суми за мораторна лихва. Заявява, че не е 3 бил канен от ищеца да му върне претендираната с исковата молба сума.

Оспорва твърдението, че е получил покана и оспорва да му е била връчена такава.Твърди, че е разговарял с гражданина на Република Турция С. Д. да възстанови дължимата сума от 25 000.00 лева на баща му, като я преведе по банковата сметка на ответника.

Доколкото претенциите на ищеца били заявени на договорно основание, то при липса на валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на договор между страните, се следва извод за неоснователност на установителните искове. Поради това се претендира отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

В исковата молба се твърди, че на 23.09.2021 г. управителят на „Актекс“ ЕООД С. Д. сключил с ответника Н. М. Б. неформален договор за покупка на имот, находящ се в ***. В резултат на така постигнатото съгласие купувачът – ищцовото дружество чрез управителя е платил аванс за закупуването на имота чрез банков превод в размер на 25 000 лева. Банковата операция е извършена с приложената по делото операционна бележка (л.85), в която като основание за извършения превод е отбелязано „аванс за купуване на имот“.

Страните не спорят относно факта, че на посочената дата ищцовото дружество чрез управителя си е превело на ответника сума 25 000 лева. Спори се относно основанието за извършеното плащане, като ищецът твърди, че е относно уговорена продажба на недвижим имот, а ответникът – за погасяване на заем.

Поради това, че впоследствие ответникът отказал да продаде недвижимия имот, както и отказал да му върне авансово преведената сума, управителят на ищцовото дружество подал Жалба вх. № УИ2900008195/01.12.2022 г. в РУ – Кубрат, във връзка с която е извършена проверка и образувано ДП № 290ЗМ-56/2023 г. по описа на РУ – Кубрат, пр. преписка вх.

№ 743/2023 г. по описа на РП – Разград. Производството по цитираното ДП е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.10.2023 г., потвърдено с Постановление от 12.09.2024 г. на прокурор от състава на ОП – Разград.

4

Ищецът изпратил и покана до ответника, с която претендирал връщането на сумата 25 000 лева, ведно с лихва за забава в размер на 4773.92 лева. Поканата е била получена на 17.07.2023 г. от И. Б. – съпруга на ответника видно от приложената разписка.

След като ответникът не върнал авансово преведената му сума, на 20.06.2025 г. ищцовото дружество е подало в РС – Кубрат заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. д. № 468/2025 г. По същото е била издадена Заповед № 275/23.06.2025 г., с която ответникът да заплати на ищеца сумите: 25 000.00 лева – представляваща авансово платена сума за закупуване на недвижим имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва считано от 20.06.2025 г. до окончателното плащане; 4 773.92 лева – мораторна лихва начислена за периода от 23.09.2021 г. до 17.07.2023 г.; 6 633.74 лева – законна лихва за забава начислена за периода от 17.07.2023 г. до 20.06.2025 г.; 728.16 лева – платена държавна такса по сметка на съда; 1 780.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Поради това, че ответникът в настоящото производство възразил срещу издадената заповед, ищецът предявява настоящия установителен иск.

Ответникът поддържайки становище, че никога не е имал намерение да продава процесния имот, тъй като на първо място същият е придобит в съсобственост със съпругата му И. М., представя Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 39, том I, рег. № 00372, дело № 24/2010 г. по описа на Нотариус С. С. с рег. № 004 на НК с р-н на д-е РС – Кубрат. След закупуването му твърди, че е бил основно ремонтиран. На второ място, представя доказателства, че е регистриран земеделски производител – регистрационна карта надлежно заверена за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., с оглед на което в процесния имот в *** е отглеждал животни – справка от 11.04.2023 г. издадена от Областна дирекция по земеделие за дейността на ответника за стопанската 2022/2023 г., анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин от 11.04.2023 г., справка за отглеждани животни от същата дата.

Представя банково извлечение от сметката си, видно от което, че на 10.11.2021 г. е получил дължимо плащане като земеделски производител в размер на 6342,50 лева от ДФ „Земеделие“.

По искане на ищеца е допусната съдебносчетоводна експертиза, която 5 дава заключение, че размерът на дължимото обезщетение за забава върху главницата 25000 лева за периода от 23.09.2021 г. до 17.07.2023 г. е в размер на 4819.48 лв.; за периода от 17.07.2023 г. до 20.06.2025 г. е в размер на 6552.99 лв., а за периода от 23.09.2021 г. до 19.06.2022 г. – 1875 лв.

По инициатива на ответната страна е допусната допълнителна ССчЕ, която дава заключение, че плащането на сумата 25 000 лева, извършено на 23.09.2021 г. е осчетоводено в дружеството със счетоводната статия дебит 499/кредит 503, като зад счетоводна сметка 499 е получателят на сумата – Н.

М. Б., а счетоводна сметка 503 е банковата сметка на ищцовото дружество.

Счетоводните операции в счетоводството на дружеството за месец септември 2021 г. са както следва: дебит 499/ кредит 503 с 25 000.00 лева.

Последващите счетоводни записвания свързани с това плащане, относимо към датата на изготвяне на заключението са свързани с приключването (изравняването на салдата по дебита и кредита) на сметка 499: Дебит 207/Кредит 499 с 25 000 лв.

Заключенията по изготвените ССчЕ като обосновани и компетентно извършени, неоспорени от страните, се възприемат от съда изцяло.

В представените от ищцовото дружество отчети за приходите и разходите за 2021 г. и 2022 г. плащането в размер на 25 000 лева не е отразено.

По инициатива на всяка от страните са събрани и гласни доказателства.