Решение № 6380 от 03.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6380 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20241110136890 по описа за 2024 година

Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу М. Л. Т. с ЕГН ********** за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

13546/2024г. на СРС, 70 състав. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и разноски в настоящото производство. Сумите са начислени за потребление в имот, находящ се в гр. ***, за периода 01.05.2021г. – 01.04.2023г. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

Ответницата в законния срок представя отговор, с който оспорва исковете с твърдения за „лошо потребителско качество“ на подаваната услуга, неясно начисляване и други подробни съображения, изложени в отговора. Моли да се отхвърлят исковете, претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Представен е нотариален акт № *** от *** г., от който се установява, че М. Г. А. продала на М. Л. Т. следния имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***.

От представен нотариален акт ***, том ***, дело № *** г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, е видно, че на *** г., М. Л. Т. е обезпечила вземанията на *** с апартамент № ***, находящ се в гр. ***.

Представено е удостоверение от *** община – ***, от което се установява, че съгласно 1 новата номерация на жилищните блокове в ***, бл. ***, става бл. *** Приложен е договор № *** г., сключен между *** и *** с адрес гр. ***, за предоставяне на услугата „дялово разпределение“. Представен е и протокол от ОС на ЕС, с който е взето решение за сключване на посочения договор.

Представена е обща фактура № ***, за отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. за сумата от 2 527.66 лв. за доставена топлинна енергия, както и обща фактура № ***, за отчетен период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., за сумата 3 694.12 лева за доставена топлинна енергия.

Приложен е договор № *** г., при общи условия за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия, сключен между *** и *** за извършване на услугата „дялово разпределение“.

Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на процесния адрес, се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер, в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал“, с който се снема показанието на ТЕ в 00:00 ч. на първо число от месеца. Технологичните разходи на ТЕ от работата на АС се определят по реда на чл. 58, ал. 2 от Наредба за топлоснабдяване и формулата, посочена в приложение към чл. 61, ал 1, т.4.1 от НТ, като същите са приспаднати. Вещото лице е посочило, че за процесния период е начислявана служебно ТЕ за БГВ за двама потребители поради неосигурен достъп, в съответствие с т.2 на чл. 69 от Наредба за топлоснабдяване № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. За процесния период сумата за изразходваната топлинна енергия, изчислена в изравнителната сметка, изготвена от *** е 6154.10 лв. През процесния период, отчитането на топлинната енергия и разпределението в сградата ЕС, където се намира процесният имот, се извършва съгласно действащите ЗЕ и Наредба за топлоснабдяване. След приключване на отоплителния период се извършва отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от *** и се изготвят изравнителни сметки. Сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че при извършена проверка в счетоводството на ищеца, за процесния период, относно процесния имот, не са отразени плащания. Дължимата главница за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., е в размер на 6221.78 лв., а за услугата „дялово разпределение“ – 41,13 лв. В информационната система на ищеца са отразени изравнителна сметка за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. – сума за възстановяване в размер на 298,96 лв. и за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. – 817,31 лв. Дължимата лихва върху дължимите суми от общите фактури и дебитните известия, считано от датата на изпадане на абоната в забава до 21.02.2024 г., е в размер на 659,79 лв., а сумата за „дялово разпределение“, е в размер на 7,66 лв.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни 2 изводи.

Съдът намира исковете за основателни. Доказано е, че жилищната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, е надлежно присъединена към мрежата на услуги на ищеца. За процесния период е начислявана служебно ТЕ за БГВ за един потребител при липса на надлежно узаконен индивидуален водомер за топла вода и в съответствие с т.2 на чл. 69 от Наредба за топлоснабдяване Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са плащани.

Доказана е и собствеността върху имота, за който е начислено вземането, да е на ответницата в процесния период, така същата има качеството на потребител по смисъла на Закона за енергетиката. Този извод следва от приобщените като доказателства и преценени в съвкупност - нотариален акт покупко-продажба и нотариален акт за ипотека, учредена от ответницата, от които доказателства се установява, че последната се явява собственик на топлоснабдения имот през процесния период.

Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Поради изложеното и доколкото липсват доказателства за плащане на начислените лихви, следва да се приеме, че акцесорните задължения за лихви, начислени върху главницата за доставена топлинна енергия и за услугата „дялово разпределение“ не са погасени, т.е. претендираните вземания съществуват, поради което исковете за лихва следва да се уважат. По отношение на мораторната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 21.02.2024 г., искът следва да се уважи до размер от 659,79 лв. /съгласно ССЕ/и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 665,79 лв.

По разноските:

При този изход на спора, разноски се следват на ищеца по съразмерност. На ищеца се дължат сторените разноски в исковото производство за държавна такса, депозити за вещи лица и за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 959,31 лева. Процесуалният представител на ищеца не е заявил искане за присъждане на разноски в заповедното производство. Ответницата не е претендирала разноски, поради което такива не й се сладват.

Фактът, че считано от 01.01.2026г. в България има друга официална валута не задължава съда да превалутира предявеното в левове вземане. По наличието на официален курс всяка от страните би могла да знае каква е дължимата сума в актуалната валута.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявениите от *** с ЕИК *** искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М. Л. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ДЪЛЖИ сумите: 6221,78 лева /шест хиляди двеста двадесет и един лева и 78 стотинки/ главница, за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2024 г. до окончателното изплащане, 659,79 лева, /шестстотин петдесет и девет лева и 79 стотинки/ мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 21.02.2024 г., също 41,13 лв. /четиридесет и един лева и 13 стотинки/ - сума за „дялово разпределение“ за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2024 г. до окончателното изплащане и мораторна лихва в размер на 7,66 лева /седем лева и 66 стотинки/ за периода 16.07.2021 г. – 21.02.2024 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. 13546/2024 г. на СРС, 70 състав, като като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 21.02.2024 г., за разликата над уважения размер от 659,79 лв. до пълния предявен размер от 665,79 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Л. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, с ЕИК *** сумата 959,31 лв. /деветстотин петдест и девет лева и 31 стотинки/лева разноски в исковото производство.

Решението е постановено при участие на "***" *** - гр. ***, ул. „*** , ЕИК ***, като трето лице - помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4