Решение № 18 от 11.06.2021, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Кубрат , 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Албена Дяк. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Дяк. Великова Административно наказателно дело № 20213320200043 по описа за 2021 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Б. Т., ЕГН ********** от *** против Наказателно постановление № 20-0290-000036/14.02.2020 г. на Началник група „Охранителна полиция“, ОДМВР – Разград, РУМВР – Кубрат, оправомощен с Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на директора на ОДМВР – Разград, с което са му наложени административни наказания: 1/глоба в размер на 200.00 лева, на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП; 2/ глоба в размер на 2 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по същия; и 3/глоби в размер на по 10.00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.

1 и предложение 3 от ЗДвП, за извършени нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП, за това, че на 25.01.2020 г. в 23:11 ч. в с. Брестовене, общ. Завет на улица „Христо Ботев“, като водач на лек автомобил „Ауди“ А4, с рег. № ***, собственост на С. Д.Т., при управлението на същия: 1/ навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***; 2/при предприета по отношение на него проверка, отказал да бъде изпробван за наличието на алкохол в кръвта, чрез измерването му в издишания от водача 1 въздух с Алкотест Дрегер 7510 с № ARDN – 0056; 3/не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него; не носи свидетелство за регистрация на МПС.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Акцентира се на обстоятелството, че приетата от АНО фактическа обстановка не отговаря на действителното положение.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител адв. Т.М. от АК – Шумен заявява становище, че поддържа жалбата. Пледира за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На въззивника е съставен АУАН серия GA № 144122/25.01.2020 г. от актосъставителя Н. Н. – мл.автоконтрольор при ОДМВР – Разград, РУ – Кубрат, в присъствието на свидетеля А. А., за това, че на 25.01.2020 г. в 23:11 часа, в с. Брестовене, по улица „Христо Ботев“, при управление на собствения на С. Д.Т. лек автомобил „Ауди“ А4, с рег. № ***, навлиза в лентата за насрещното движение и блъска лек автомобил „БМВ“ 330 с рег. № ***, управляван от Х. М. Х.; отказва да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания от водача въздух с с Алкотест Дрегер 7510 с № ARDN – 0056; не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него; не носи свидетелство за регистрация на МПС.

Извършените деяния били квалифицирани от актосъставителя като нарушения, както следва: чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП – на платно с двупосочно движение, с две пътни ленти, Дж.Т. се движи в лентата за насрещно движение, в следствие на което е причил ПТП; чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП – отказва проверка с техн. средство за установяване на алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за мед.изследване; чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2ЗДвП – не носи свидетелство за правоуправление и за регистрация на МПС, при 2 описаната по – горе фактическа обстановка. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, предявен му е, и подписан от него без възражения.

Въз основа на материалите по преписката, вкл. и Протокол за ПТП, и съставения АУАН, на 14.02.2020 г. АНО издал НП № 20-0290000036/14.02.2020 г., предмет на настоящата въззивна проверка.

АНО е издал атакуваното НП, в което изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението и е санкционирал въззивника налагайки му наказания, както следва: 1/глоба в размер на 200.00 лева, на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП; 2/ глоба в размер на 2 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по същия; и 3/глоби в размер на по 10.00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.

1 и предложение 3 от ЗДвП, за извършени нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2ЗДвП.

От показанията на разпитаните по делото свидетели В.В. и С.С., и двамата към инкриминираната дата полицейски служители в РУМВР–Кубрат, се установява, че на 25.01.2020 г. двамата постъпили наряд в 20:30 часа и много малко след това постъпил сигнал за скарване и ПТП в с. Брестовене, на който те първи са се отзовали и са посетили дома на св. Х. Х., който сигнализирал за случилото се, а те повикали за установяване на обстоятелствата относно ПТП, дежурните в РУМВР – Кубрат авконтрольори – св. Н. Н. и св. А. А.. Категорично от показанията им се установява, че нито един от водачите не е останал на мястото на ПТП, поради което след пристигане на колегите им, те отишли до дома на жалбоподателя Д. Т., след което го докарали с патрулния автомобил при автоконтрольорите. И двамата свидетели сочат, че са изготвили докладна записка за случая.

От показанията на св. Н. Н. и св. А. А., и двамата на длъжност мл. автоконтрольори в РУ МВР – Кубрат, първият актосъставител, а вторият – свидетел при съставяне на акта, на 25.01.2020 г. около 23:00 часа са били в с.

Брестовене, отзовавайки се на повикване от дежурния за ПТП, осъществило се в с. Брестовене; при пристигането си с помощта на изпратените от участъка в гр. Завет свои колеги установили водачите, участвали в ПТП, както и че 3 сигналът е подаден от определения от тях като „потърпевш водач“ – св. Х.

Хюсеин. Завявяват, че са огледали мястото на ПТП, така както е посочено от Х., след което извършили оглед на автомобилите, които са участвали в инцидента. Твърдят, че и по двете МПС имало следи от сблъсък. Св. А. заявява, че е направен и снимков материал.

От показанията на св. Х. се установява, че на посочената дата 25.01.2020 г., късно вечерно време, Д.Т., управлявайки лек автомобил, срещнал свидетеля, който също управлявал лек автомобил, в близост до дома му, не може да посочи името на улицата. Когато спрял, за да слезе от колата си, Т. също спрял и слязъл от своето МПС, държейки в ръка щанга – метален предмет. Х.; виждайки това и възприемайки го като нападение срещу него, се уплашил, запалил двигателя на автомобила и дал назад, но Т. също се върнал в автомобила си, запалил двигателя, подкарал колата и блъснал челно отпред управлявания от свидетеля автомобил – „БМВ“, в този момент свидетелят продължавал да се движи на задна скорост, но Т. отново го блъснал – втори път в предната броня; свидетелят променил посоката си на движение, тръгнал в друга посока, но Д. Т. го последвал и отново с предната част на автомобила си се блъснал в неговия автомобил, но вече в задната му част. Свидетелят успял да се прибере в дома си, отстоящ на 100-на метра от мястото на последния сблъсък, и по настояване на баща си се обадил на тел.112, за да уведоми за пътния инцидент и за поведението на Дж. Т., което възприел като лично нападение срещу него, заради скарване от същия ден между свидетеля и сина на Д. Т.. Твърди, че и той, и жалбоподателят били сами в колите си.

Отрича инцидента да е станал между 20:00 и 21:00 часа.

От показанията на св.Р., която придружавала жалбоподателя, инцидентът е станал около 20:00 часа. Движили се по една тясна улица, и когато завили, имало контейнер и изведнъж Х. се насочил срещу тях с колата си, и се охлузили. След това тя и Д. веднага излезли от колата, за да видят дали има нещо, а той Х., избягал. Те изчакали четири – пет минути и после продължили пътуването си за гр. Завет, откъдето се върнали в 21:00 часа и Т. се прибрал в дома си.

От изисканата от съда справка от Отдел „Районен център 112“ гр. Русе към МВР, се установява, че сигналът за инцидента е подаден в 21:46 часа от 4

Х.М. от телефонен номер ***.

Справката изискана от РП–Разград сочи, че срещу жалбоподателя няма образувани ДП за извършени престъпления по чл. 340 НК и по чл.325 НК.

Описаната изключително противоречива фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства – преписката по АНП, вкл. АУАН, заповед, протокол за ПТП, справки от РП–Разград и РЦ 112, и гласни доказателства – показания на разпитаните свидетели.

В показанията си полицейските служители В. и С. са категорични, че инцидентът за който са получили обаждане е станал малко след започване на смяната им, която започва в 20:30 часа. Сигналът на тел.112 е подаден в 21:46 часа, а в Протокола за ПТП е посочено – в 22:00 часа, а в АУАН и в НП се посочва, че инцидентът е станал в 23:11 часа.

И двамата водачи не са останали на мястото на ПТП, поради което протоколът е съставен въз основа на обясненията на потърпевшия, както сочи актосъставителя и доколкото другия участник – Т. не е оспорвал това, което е отразено в протокола и в акта.

Не се спори, че жалбоподателят не е представил документите за автомобила, СУМПС, както и че е отказал да бъде проверен за алкохол.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да 5 представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 103, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (т.7 от Постановление № 10/1973 г.-Пленум на ВС на РБ ). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване.

Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа описание на нарушението, като следва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение, за което по смисъла на чл. 6 ЗАНН следва да се предвижда съответно наказание. Осъществяваният от съда контрол е за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като всички други документи и респ. показания могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в наказателното постановление констатации. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да 6 може да организира защитата си в пълен обем.