Решение № 2171 от 25.10.2018, Административен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

2171 гр.Пловдив, 25.10

.2018г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд - Пловдив, Първо отделение,I състав , в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА с участието на секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№

376 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Производството по делото е образувано по жалба на Н.Т.Б. *** против ревизионен акт /РА/

№16001614000345-091-01/19.09.2014 г., издаден от С.А.Г., длъжност началник сектор, възложил ревизията, и Х.Б.М., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 110/13.02.2015 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика“ /”ОДОП”/ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Б. са били допълнително установени следните дължими суми: - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3 966.41 лв. и лихви в размер на 2 235.41 лв.; - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 9 409.94 лв. и лихви в размер на 4 239.31 лв.; - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 1 817.98 лв. и лихви в размер на 631.38 лв.; - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 7 494.05 лв. и лихви в размер на 1 826.16 лв.; - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 3 323.42 лв. и лихви в размер на 469.07 лв.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на ревизионния акт, като счита същия за незаконосъобразен по същество. Оспорва изцяло констатациите в РА. Счита, че неправилно и незаконосъобразно е предприето провеждане на ревизията и определена основата за облагане на ЗДДФЛ по особения ред по чл.122 от ДОПК. Излага съображения, че са допуснати процесуални нарушения, които са основания за отмяна на РА. Подробни доводи се излагат в представената по делото писмена защита. С оглед на това претендира отмяната на РА като незаконосъобразен, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директор на дирекция

“ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ЮРИСК. Б., счита жалбата за неоснователна, по мотиви, изложени в представената писмена защита, поради което настоява за отхвърлянето и. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част.

Така постановеният от директора на дирекция “ОДОП” – Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 16001614000345-020-01/26.08.2014г. /л.150, т.1, адм. д. № 943/2015/, издадена от С.Г.– началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, с която заповед е определен предметният обхват на ревизията, а именно:

- данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2012 г.

Определен е краен срок за завършване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е редовно направено на 02.09.2014 г.

В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е издаден

Ревизионен доклад /РД/ № 16001614000345-092-01/04.09.2014 г. /л.95 и сл., т.1, адм. д. № 943/2015 г./, като e постъпил отговор с вх. № 94-00-6268/17.09.2014 г. (л.172, т.1, адм. д. № 943/2015 г.), който представлява възражение срещу издадения РД по смисъла чл.117 ал.5 от ДОПК.

В срока по чл.119 ал.2 ДОПК от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизиращия екип, е издаден и процесният Ревизионен акт № 1600 *********-091-01/19.09.2014 г. /л.80 и сл., т.1, адм. д.№ 943/2015 г./.

От представената по делото Заповед № РД-09-518 от 30.04.2014 г. и При-ложение №1 към нея /л.31-34, т.1 адм. д. № 943/2015 г./, издадени от териториален директор на НАП – Пловдив, се установява, че ЗВР е било издадено от компетентния за това орган /т.2 от Заповедта и т.13 от Приложение №1/.

Настоящото производство е повторно във връзка с Решение № 1324/30.01.2018 г. по адм. д. № 8065/2016 г. по описа на ВАС, I О., с което е отменено изцяло Решение №

923/10.05.2016 г. по адм. д. № 943/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като са дадени конкретни указания в насока: - 1. да се извърши задълбочен анализ на възраженията на жалбоподателя, като се обсъдят и анализират данните от доказателствата по преписката и тези, представени в съдебното производство, както и приетите по делото ССчЕ – основно и допълнителни; 2./ да се обсъди формирането на данъчната основа на база семейни приходи и разходи; 3./ съдът, при новото разглеждане да се произнесе по искането за нищожност на оспорения акт.

С Определение № 273/05.02.2018 г. съдът е указал на страните чия е доказателствената тежест, като е дал подробни указания в тази насока.

По отношение искането за прогласяване нищожност на РА и допуснатите съществени процесуални нарушения, съдът намира, че е необходимо да отбележи следното:

Предвид направеното искане от страна на жалбоподателя, необходимо е да се отбележи следното:

Обявяването на нищожността от съда може да стане по два начина – когато при оспорване на административен акт, в законово определения срок, съдът констатира, че актът е нищожен, и при изрично сезиране на съда с искане за прогласяване на нищожност - безсрочно по реда на чл.149 ал. 5 АПК. В двата случая, за оспорването е необходимо да е налице правен интерес на оспорващия, като настоящия казус попада във втората посочена хипотеза.

Правен интерес за оспорващия, в по-широк смисъл, ще е налице, когато с оглед правната сигурност и силата на пресъдено нещо, каквато съдебният акт несъмнено има – се прогласи erga omnes какви са правните последици, респ. липсата на такива, от евентуална нищожност. Интересът на оспорващия е мотивиран и имплицитно свързан с правото му да може да изисква от всички участници в правния оборот да се съобразят с правно установеното в съответно съдебно решение.

Такъв интерес за оспорващия е налице, ако без това оспорване не би могъл да защити своите права и законни интереси, ако искането за прогласяване на нищожност е абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици. С други думи, правният интерес от обявяването на нищожността се състои в промяна в правното положение на заинтересувания, което настъпва в резултат от обявяването на нищожността.

Процесуалноправният интерес е инструментът за защита на засегнатите права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес, и съотношението е като средство към цел. Това е причината за изискването, той да е налице към момента на оспорването - подаване на жалбата или искането за обявяване на нищожност.

Процесуалноправният интерес е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните. Той трябва да е личен – никой не може от свое име да търси съдебна защита на чужди права. Трябва да е и пряк, и непосредствен.

Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т.е. се изменят, отменят или ограничават права, или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия или за които той поражда задължения. Съдебният процес е пътят за осъществяването на материалното право и в тази връзка не би могло да бъде отказано на правоимащия да поиска от съда да прогласи нищожността на акт, който го уврежда или би го увредил. Особено след като законодателят не обвързва обявяването на нищожността на административен акт със срок.

Необходимо е да се има предвид същественото уточнение, че не съществува правен интерес от искане за прогласяване на нищожност на административен акт, ако съдът вече се е произнесъл относно неговата законосъобразност, защото с оглед служебното начало той е длъжен при осъществяването на контрола за законосъобразност да следи и за нищожност и ако установи такава – да я прогласи – чл.168 ал.2 АПК. Влезлият в сила съдебен акт преклудира и правото по чл.149 ал.5 АПК да се иска обявяването на нищожност без ограничение във времето. Това е гаранцията за стабилитета на административния акт – недопустимо е позоваване на нищожност, след като административният акт е преминал през съдебен контрол за законосъобразност.

Във всички случаи, при оспорване на административните актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред съда, че е налице засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси. В тази връзка следва да се има предвид решение № 5/17.04.2007 г. по к.д. №11/2006 г., съгласно което „Прогресивният характер на легитимацията е възможност да се обжалват административните актове не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права“. Правният интерес следва да е правомерен, личен и обоснован, както и да е налице към момента на предявяване на претенцията пред съда. Преценката в тази насока е в правомощията на съда за всеки конкретен казус и по отношение на всеки един от оспорващите.

В настоящия казус, безспорно такъв интерес е на лице по отношение на Н.Б.. Или иначе казано, искането е допустимо.

На първо място, следва да се отбележи, че е спазен срокът по чл.109 от ДОПК, с оглед надлежното упражняване на правомощието за образуване на процесното ревизионно производство – ревизионното производство е образувано със ЗВР № Р-16001614000345-020-01/26.08.2014 г., т.е. в рамките на 5 годишния срок за първата ревизирана година 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г., който изтича на 31.12.2014 г.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1, чл.113 ал.3 и чл.114 ал.2 от ДПОК, по делото е представена Заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. (л.31, т.1, адм. д. №943/2015 г.) на директор на ТД на НАП – Пловдив.

В случая, преди всичко, следва да се посочи, че съобразно правилото на чл.160 ал.2 от ДОПК - Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материалноправните изисквания.

При това положение, преди да се пристъпи към решаване на материално правния спор по същество, е необходимо да се извърши проверка относно спазването на процесуалните разпоредби по издаването на обжалвания ревизионен акт, включително и относно компетентността на органите, възложили ревизионното производство.

Според чл.112 ал.2 от ДОПК, ревизията се възлага от: - 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция или 2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.

В случая, предвид посочената по-горе заповед, се налага извод, че първоначалната заповед за възлагане на ревизия е издадена от снабдения с правомощията за това орган на приходна администрация.

Необходимо е да се отбележи също така, че според правилото на чл.160 ал.1 от ДОПК, съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Очевидно, изрично изключена е възможността, след констатиране на незаконосъобразността на ревизионния акт, която може да има за последица, неговата унищожаемост или неговата нищожност, съдът да връща преписката на административния орган за постановяване на нов административен акт със съответни указания относно точното тълкуване и прилагане на закона. Или иначе казано, изрично установеното в чл.160 ал.1 от ДОПК, специално процесуално правило, изключва приложението на общата разпоредба, възведена в чл.173 ал.2 от АПК.

Все в тази насока е необходимо да се добавят още следните съображения :

Нищожността е статус на административния акт, при който същият е лишен от правно действие и съответно неспособен да породи правни последици. Сиреч, този акт няма правна сила, поради което е недействителен.

Разпечатката съдържа 49 от 177 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54592a63-3d70-4574-b102-a9a43ff10e0b