Акт от 28.09.2020, Районен съд - Радомир

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Р., 28.09.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Р.ският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ при секретаря М.М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 1259 по описа за

2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д.Б.Б. и Л.И.С. срещу „Б.М.Г.“ ЕООД и Т.И.Е., с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В исковата молба ищците твърдят, че с решение №

19-ТР/01.06.1999 г., решение № 19-РГ/09.03.1999 г. и решение № 19-ТР от 01.06.1999 г. Поземлена комисия, гр. Р. е възстановила правото на собственост върху земеделски земи, находящи се в землището на с. К., на наследниците на Е.П.С.и на наследниците на неговите синове - И. и Б.Е. П., б. ж. на с. К., общ. Р., обл. П., част от които наследници били и ищците.

Сочат, че по повод подадена от тях молба през м. август 2019 г. за издаване на скица на един от имотите, били уведомени, че за възстановените им земеделски земи имало сключен договор за отдаването им под наем. Оказало се, че един от съсобствениците - Т.И.Е., бил сключил договор на 16.02.2018 г., без знанието и съгласието на останали съсобственици, с „Б.М.Г.“ ЕООД, за временно и възмездно ползване на наследствените земеделски земи, посочени в описаните решения, за срок от 10 години, считано от 01.10.2018 г. до 30.09.2028 г., при наемна цена в размер на 3,00 лева на декар. Сключеният договор, макар да бил наименован „договор за наем на земеделска земя“, по същността си представлявал договор за аренда и по отношение на него приложение намирали специалните правила, разписани в ЗАЗ.

Твърдят, че така сключеният договор накърнявал интересите им в частта относно уговореното арендно плащане, като противоречал на добрите нрави, тъй като бил сключен при неизгодни условия. Значително заниженото арендно плащане нарушавало принципа на справедливост и се създавали условия за неоснователно обогатяване на арендатора. Липсата на еквивалентност на насрещните престации водела до нищожност на сключения договор. 

С оглед изложеното, молят съдът да постанови решение, с което да прогласи за нищожен на основание чл. 26, ал.

1, пр. 3 ЗЗД договор за наем от 16.02.2018 г., сключен между Т.И.Е. и „Б.М.Г.“ ЕООД, в частта му по отношение на отдадените под наем имоти, находящи се в землището на с. К., възстановени с решения на ПК – Р. на наследниците на И. и Б.Е. П., б. ж. на с. К., общ. Р., обл. П., а именно: 1. имот с идентификатор ., с площ от 10,003 дка, начин на трайно ползване - нива, категория на земята при неполивни условия – трета, местност „Д.Е.“, при граници: имот с идентификатор ., имот с идентификатор ., имот с идентификатор ., имот с идентификатор .и имот с идентификатор .; 2. имот с идентификатор .с площ от 40,096 дка, начин на трайно ползване – пасище, мера, категория на земята при неполивни условия – девета, местност „Ч.г.“, при граници: имот с идентификатор ., имот с идентификатор ., имот с идентификатор ., имот с идентификатор ., имот с идентификатор ., имот с идентификатор ., имот с идентификатор ., имот с идентификатор ., имот с идентификатор .и имот с идентификатор .; 3. имот с идентификатор ., с площ от 2,502 дка, начин на трайно ползване - нива, категория на земята при неполивни условия – девета, местност „К.р.“, при граници: имот с идентификатор ., имот с идентификатор ., имот с идентификатор ., имот с идентификатор .и имот с идентификатор .; 4. имот с идентификатор ., с площ от 1,827 дка, начин на трайно ползване – пасище, мера, категория на земята при неполивни условия – девета, местност „Г.-С.“, при граници: имот с идентификатор ., имот с идентификатор .и имот с идентификатор .и 5. имот с идентификатор .с площ от 0,800 дка, начин на трайно ползване - нива, категория на земята при неполивни условия – девета, местност „Г.н.“, при граници: имот с идентификатор ., имот с идентификатор .и имот с идентификатор ..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът

Т.И.Е. е подал отговор на исковата молба, с който е изразил становище за основателност на предявения иск, твърдейки, че през 2017 г. е посетил офис на ответното дружество в гр. Р., след което подписал предварително изготвено пълномощно, което обаче не успял да прочете внимателно. Впоследствие разбрал, че е упълномощил лицето Г.А.Н., който сключил от негово име процесния договор за наем. Твърди, че не е имал намерение да отдава имотите под наем и не е получавал никакви парични суми от наемателя по повод сключения договор.

В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество „Б.М.Г.“ ЕООД е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове са оспорени. Оспорени са твърденията, изложени в исковата молба, че всъщност сключеният договор имал всички характеристики на договор за аренда и спрямо него следвало да се прилагат специалните правила на ЗАЗ, като се твърди, че страните са сключили договор за наем, който не противоречи на императивни законови разпоредби. Излагат се твърдения, че съгласно установената съдебна практика, в закона не съществувала забрана земеделските земи да бъдат отдавани под наем и нямало изискване участието на земеделска земя в гражданския оборот да бъде уредено само чрез аренден договор.

Твърди се, че за да е налице нееквивалентност на престациите, което да води до нищожност на договора, поради противоречието му с добрите нрави, е необходимо разминаването между тях да е явно и категорично, като неравностойността да е толкова голяма, че на практика да е равнозначна на липса на престация.

Дори да се приемело, че в случая е налице противоречие с добрите нрави, то това би могло да доведе до непротивопоставимост на договора за наем само и единствено на собствениците, които не са подписали договора, освен ако не са го приели с конклудентни действия.

Сочи, че преди подписване на договора представители на ответното дружество са извършили оглед на процесните земи и са констатирали, че същите не са орни, а могат да бъдат използвани единствено като пасища, което от своя страна значително намалявало наемната вноска за земите.

С оглед изложеното, моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

С протоколно определение от о. с. з., проведено на 01.07.2020 г., съдът е прекратил производството по делото в частта по предявения от ищцата Л.С. срещу ответниците

„Б.М.Г.“ ЕООД и Т.Е. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради направено оттегляне на исковата претенция. Определението е влязло в сила на 10.07.2020 г.

В съдебно заседание ищцата Д.Б., редовно призована, не се явява представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

Ответникът „Б.М.Г.“ ЕООД, редовно призован, чрез упълномощен представител оспорва предявения иск.

Ответникът Т.Е., редовно призован, чрез упълномощен представител в съдебно заседание изразява становище за основателност на предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото договор за наем от 16.02.2018 г. се установява, че ответникът Т.Е. е отдал под наем на ответното дружество „Б.М.Г.“ ЕООД описаните в исковата молба недвижими имоти, находящи се в землището на с. К., общ. Р., обл. П. за срок от

10 стопански години, считано от 01.10.2018 г. до 30.09.2028 г., при уговорено наемно плащане в размер на 3 лева на декар наета обработваема земеделска земя за една стопанска година.

От представените по делото 2 бр. решения на ПК – Р., издадени съответно на 01.06.1999 г. и 09.03.1999 г., се установява, че процесните недвижими имоти, находящи се в землището на с. К., общ. Р., са възстановени на наследниците на И. и Б.Е. П..

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № .г., издадено от кметство, с. К. е, че Е.П.С.е починал на 15.07.1981 г. и е оставил за наследници Б.Е. П. – син, починал на 07.01.2005 г., О.Е.В.– дъщеря, починал на 03.09.1989 г. и И. Е. П., починал на 01.01.1990 г., като от същото се установява, че ищцата Д.Б. е наследник на Б.Е. П., а ответникът Т.Е. е наследник на И. Е. П.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Б.Н., от чиито показания се установява, че е извършвал оглед на процесните имоти преди да бъде сключен договорът за наем, при който е констатирал, че в част от имотите е имало храсти, а в друга част – дървета и същите не са били в състоянието, описано в документите. Сочи, че е консултирал ответното дружество във връзка с наемната цена, която следва да се плаща за ползването на процесните имоти. Свидетелят посочва, че не е лицензиран оценител, но се занимава с оценка на недвижими имоти.

По делото е прието и заключение по изслушаната съдебно – техническа експертиза, от което се установява, че съгласно изготвен и одобрен списък на средната стойност на рентните вноски за ползване на земеделски земи, съгласно § 2е на ДР на ЗСПЗЗ за 2018 г. средната стойност на рентни вноски за ползване на земеделски земи за 2018 г. за землището на с. К., е за ниви – 18 лева/дка, за ливади – 15 лева/дка и пасище, мера – 14 лева/дка, като според вещото лице при този вариант не се прави разграничаване на категорията на земята, както и местонахождението и състоянието ѝ, тъй като наемащите земеделски земи не правят такова диференциране, а записват обща площ и рентна цена.

Вещото лице е представило и втори вариант на база получени данни от фирми за недвижими имоти, фирми за изкупуване на земеделски земи и рента на същите, при който рентните стойности за земеделски земи за 2018 г. за землището на с. К., са за ниви – 22 лева/дка, ливади – 18 лева/дка и пасище, мера – 17 лева/дка.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира и заключението по приетата съдебно – техническа експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 16.02.2018 г. е сключен договор за наем, с нотариална заверка на подписите, по силата на който Т.И.Е., в качеството си на наемодател, притежаващ 1/4 ид. части от процесните имоти, находящи се в землището на с. К., общ. Р., е предоставил на „Б.М.Г.“ ЕООД временно да ползва посочените по-горе имоти, а именно: имот с идентификатор ., с площ от 10,003 дка, начин на трайно ползване - нива, категория на земята при неполивни условия – трета, местност „Д.Е.“, имот с идентификатор .с площ от 40,096 дка, начин на трайно ползване – пасище, мера, категория на земята при неполивни условия – девета, местност „Ч.г.“, имот с идентификатор ., с площ от 2,502 дка, начин на трайно ползване - нива, категория на земята при неполивни условия – девета, местност „К.р.“, имот с идентификатор ., с площ от 1,827 дка, начин на трайно ползване – пасище, мера, категория на земята при неполивни условия – девета, местност „Г.-С.“ и имот с идентификатор .с площ от 0,800 дка, начин на трайно ползване - нива, категория на земята при неполивни условия – девета, местност „Г.н.“, за срок от 10 години, при уговорено годишно наемно възнаграждение в размер на 3 лева на декар.

Настоящият съдебен състав намира, че сключеният на 16.02.2018 г. между ответниците договор, е по естеството си договор за наем, а не както твърди ищеца - договор за аренда. Възможността за предоставяне за ползване на земеделски земи чрез договор за наем е потвърдена с Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд. Като изхожда от обстоятелството, че в ЗАЗ не се съдържа изрична разпоредба, която да определя договора за аренда като изключителен способ за предоставяне на ползването на земеделските земи и при отчитане на принципа на свободата на договаряне, в тълкувателното решение е обоснован изводът, че „от волята на страните зависи дали при отдаването за възмездно ползване на земеделската земя … ще уредят отношенията си съобразно нормите на ЗЗД“. Това, че процесният договор е сключен с нотариална заверка на подписите и за срок от 10 г., не може да обоснове извода, че се касае за договор за аренда. Страните по договора не са надхвърлили максимално допустимия срок от 10 години, посочен в чл. 229, ал. 1 ЗЗД, за който може да се сключи наемен договор.

Разпечатката съдържа 39 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/545884c9-a404-47d2-bae4-3d8af19d0d17