Решение № 755 от 30.05.2024, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 755 от 29.05.2024 г. по АНД №

5544/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО, XI н.с.

Прокурор от Районна прокуратура Пловдив е внесъл с мотивирано постановление с предложение обвиняемият В.А.Х. с ЕГМ ********** да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание за това, че на 27.05.2021 г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди е причинил на длъжностно лице, П.В.Д. с ЕГН **********, назначен на длъжност „****“ към „Меритранс – 2017“ ЕООД, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на горен десен крайник, реализиращо медикобиологичния признак „болка и страдание без разстройство на здравето“ престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

Производството пред първата инстанция диференцираната процедура по глава XXVIII от НПК. е протекло по реда на

В хода на съдебните прения представителят на районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи административно наказание глоба в размер, ориентиран към 2000 лв.

Защитникът на обвиняемия, адв. К., за оправдаване на обвиняемия поради недоказване по несъмнен начин настъпването на физическо съприкосновение, годно да доведе до твърдяната лека телесна повреда. Недоказан приема и механизма на причиняване на телесна повреда. Анализира доказателствата по делото. Евентуално, при приемане на обвиняемия за виновен пледира да му бъде определено наказание в размер на 1000 лв.

Обвиняемият В.Х. в правото си на лична защита поддържа казаното от защитника си, а в правото си на последна дума поднася извиненията си и отрича да е извършил деянието.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият В.А.Х. е роден на **** г., *** български гражданин, със средно образование, женен, работещ, осъждан, с адрес гр. Пловдив, ул. *** с ЕГН **********.

Дружеството „МЕРИТРАНС - 2017“ ЕООД извършвало дейност в областта на транспортните услуги и имало сключен договор с Община Пловдив за обслужване на линия № 16 от ежедневния автобусен транспорт в града. От 29.04.2021 г. пострадалият П.В.Д. с ЕГН ********** бил назначен на длъжност „****“ към дружеството с трудов договор № 87 от същата дата. Трудовите му задължения включвали именно превозването на пътници по линия № 16, както и опазването и поддръжката на поверения му автобус.

На 27.05.2021 г. Д. бил на работа за времето от 06:20 ч. до 13:30 ч., като в конкретния ден управлявал автобус марка „Исузу“, собственост на дружеството, по маршрута на линия № 16. Заедно с него на длъжност „кондуктор“ работела В.Н.. В 08:42 ч. Д. спрял автобуса на последната спирка по линията, която се намирала на ул.

„Милеви скали“, гр. Пловдив, като подал и съответен светлинен сигнал, но не пуснал аварийни светлини. Автобусът се намирал на лентата за движение от двулентовото 1 платно, защото за тази спирка нямало специално изградено уширение. По този начин процесното МПС заемало почти изцяло лентата в съответната посока на движение, като другите МПС в същата посока, за да се разминат, следвало да го заобиколят, като навлязат в лентата за насрещно движение. По разписание престоят там трябвало да продължи две минути, т.е. до 08:44 ч., когато да потегли. През това време в автобуса се качили неколцина пътници, сред които и свидетелите Д.С., който седнал на едно от задните места, и Д.Д., която се настанила на седалката зад шофьорското място.

В същото време обвиняемият В.Х. управлявал лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. **** и се движел по същата улица - ул. „Милеви скали“, в същата пътна лента, в която се намирал и спрелият автобус. Стигнал до спрелия автобус и докато се намирал още зад него, подал звуков сигнал, за да прикани шофьора да потегли и да освободи движението, въпреки че автобусът бил спрял на обозначеното като спирка място. Автобусът обаче останал на мястото си, поради което след няколко минути обвиняемият предприел заобиколна маневра, навлизайки в насрещната лента за движение. Изравнил автомобила си с предната част на автобуса, така че предните му прозорци се равнили с прозореца на шофьорското място на спряното МПС. Въпреки че по този начин Х. блокирал движението и в другата лента от пътното платно, през отворения му десен прозорец казал на Д. да отмести управляваното от него МПС, тъй като пречи на движението и на него самия, понеже след автобуса имало разклонение на пътя и знак „Стоп“. Обвиняемият направил и друга забележка, която по съдържанието си визирала използването на пътепоказателите или аварийните светлини. Д. го попитал какво иска и че рейсът ще тръгне, когато му дойде времето по разписание, като се изказал грубо и употребил и неуместно предложение към обвиняемия, което не е установено категорично по делото, вследствие на което напрежението в разговора между тях ескалирало, като и двамата започнали да се отнасят неприлично един с друг. Това развитие на събитията и разменените реплики и отношение един към друг изнервило обвиняемия. Той слязъл от лекия си автомобил, заобиколил автобуса от предната му страна и се качил в него през предната му врата, която в този момент била отворена, като се насочил към седящия на шофьорската седалка Д.. Последният от своя страна не забелязал движението на Х., тъй като разговарял със седящ зад него пътник в автобуса. Докато бил обърнат към пътника, усетил удар в областта на задната част на дясната си мишница, но поради позицията си не видял с коя част на тялото си Х. му го нанесъл. Обърнал се в посока към обвиняемия, който го напсувал на майка и го оплюл в лицето, след което се изправил пред него. Двамата мъже се хванали в схватка, като взаимно се държали за ръцете и се бутали. По същото време Д. говорил, че ще се обади в полицията и приканвал някого от пътниците да го стори. Забелязал, че Х. посяга да бръкне в левия си джоб на долната дреха,с която бил облечен. Това изплашило Д., който си помислил, че обвиняемият ще извади някакъв предмет, включително и нож. Хванал ръката му, а с другата набрал тел. 112.

Това било възприето от намиращата се в купето на автобуса Д. която силно се изплашила. Свидетел на събитията станал и С., които се насочил към мъжете да ги разтърве от физическата им схватка. Разигралата се ситуация била непосредствено възприета и от кондукторката Н., която се опитала също да се намеси, така че да не възникне конфликт, но не успяла.

Непосредствено след това обвиняемият Х. прекратил всякакъв контакт и пререканията и се насочил обратно към автомобила си, с намерение да потегли от мястото на конфронтацията. Д. тръгнал след него, като излязъл от автобуса и застанал 2 пред автомобила, за да препречи пътя на обвиняемия. Последният започнал да прави маневри напред и назад, а в една от маневрите тръгнал да заобикаля Д., който се отместил и автомобилът преминал покрай него. В този момент той ударил с ръка по корпуса му. Междувременно С. успял да заснеме регистрационния номер на автомобила на обвиняемия. Д. се качил обратно в автобуса и потеглил по маршрута си, като една-две спирки по-късно получил обаждане от диспечер да остане на място до пристигане на патрул на III РУ към ОД на МВР – Пловдив. Именно по време на изясняване на ситуацията от полицейските служители било забелязано нараняване в областта на горния десен крайник на Д., като в този промеждутък той не се бил удрял никъде. Това довело и до образуване на настоящото наказателно производство.

В хода на досъдебното производство била допусната и назначена съдебномедицинска експертиза № 502/2021 на живо лице, чието заключение установило кръвонасядания на десен горен крайник, причинени от удар с или върху твърд тъп предмет, като е възможно да са получени по начин и време както споделя освидетелствания и е било причинено болка и страдание, без разстройство на здравето.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното и досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, а именно от гласните доказателствени средства: частично от обясненията, дадени от обвиняемия пред настоящата съдебна инстанция (л. 78 от настоящото АНД), изцяло от показанията, дадени в хода на съдебното следствие и прочетените по реда на чл. 281 от НПК от досъдебното производство и от съдебното производство по АНД № 7871/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, на свидетелите П. Д. (л. 57 от АНД и л. 15 от ДП), Д.С. (л. 59 от АНД), Д.Д. (л. 60 АНД и л. 25 от ДП) и В.Н. (л. 15 гръб от АНД № 7870/2021 г. по описа на РС - Пловдив), както и писмените доказателства и доказателствени средства – копие на трудов договор № 87/29.04.2021 г., ведно с длъжностна характеристика на **** (в оригинал) (л. 20-24 от ДП), протоколи за разпознаване на лица и предмети (л. 28 и л. 30 от ДП), съдебномедицинска експертиза № 502/2021 г. на живо лице (л. 32 от ДП), справка в централна база – КАТ (л. 36 от ДП), справка за актуално състояние на дружество (л. 37 от ДП), два броя справки за лице – АИС БДС (л. 38 и 39 от ДП), писмо от РЦ 112 – Кърджали ведно с компакт диск, съдържащ 4 бр. аудиозаписи и 4 бр. снимки на електронни картони на приети повиквания по случай (л. 47 и сл. от ДП), извършения в съдебно заседание оглед на веществено доказателство компактдиск, справка за съдимост, характеристична справка и останалите доказателства събрани по досъдебното и съдебното производство и прочетени от съда.щ по съответния ред.

В показанията на свидетелите Д., С., Д. както и в обясненията на обвиняемия се установяват по несъмнен начин следните обстоятелства: относно мястото на възникване на събитията, хронологията на действията и причината за конфликта, първоначално разменените реплики, повишаване на напрежението, слизането от автомобила на обвиняемия и навлизането в купето на автобуса, изричането на неприлични думи от страна на обвиняемия, в последствие оттеглянето му и поведението на пострадалия. В тези части показанията на свидетелите са еднопосочни, съответни едни на други, допълващи се, хронологични и без съществени вътрешни противоречия и помежду си. В този смисъл всички посочват, че мястото е последна, съответно първа спирка на линия № 16 на ул. „Милеви скали“ в гр. Пловдив, организирането на пътната мрежа (без специално за спирката уширение).

Хронологично показанията на С. са по-пълни и закономерно, защото се е намирал в 3 задната част на автобуса и има преки впечатления за поведението на автомобила на обвиняемия, докато е бил спрял зад автобуса. В последствие като участник в конфликта показанията на водача на автобуса, свидетеля Д., са най-подробни относно причините за възникването, размяната на остри реплики, включително и при навлизане на обвиняемия в купето на автобуса, а показанията на Д. Н. и С. за допълващи и потвърждаващи неговите, доколкото се покриват по съдържание и найобща насоченост по същите пунктове. Действително показанията им не са така подробни в цялост, което обаче е обусловено от личното им участие в събитията, което не е цялостно, а в конкретни аспекти. Относно обстоятелствата за времето и мястото на извършване на деянието, работодателя на пострадалия, регистрационния номер на автомобила на обвиняемия и ръката, с която обвиняемият е бръкнал в джоба си съдът взе предвид прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на пострадалия, дадени в хода на досъдебното производство в протокол за разпит на свидетел, находящ се на л. 15 от същото, доколкото за тези данни свидетелят посочи в съдебното заседание, че няма спомен, а относно обстоятелството кога се е свързал с тел. 112 – същите показания на основание чл. 218, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, доколкото се констатираха противоречия и показанията му от досъдебното производство са по-близки по време към събитията и свидетелят си е спомнял подобре и по-ясно. На основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК съдът прецени като достоверни и показанията на свидетелката Д. дадени на досъдебното производство, относно времето и мястото на събитията, възприятията й относно нанасяне на удари, обаждане на телефон 112 (по т. 2 от същата разпоредба) и дали и какви реплики е чула (по т. 1 от същата разпоредба), доколкото при прочитането на показанията им Д. споделя, че на досъдебното производство си е спомняла по-добре предвид изминалото време от ситуацията. По отношение на показанията на свидетелката Н. съдът приложи разпоредбата на чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК, доколкото е редовно призована, не може да се яви пред съда за провеждане на непосредствен разпит предвид здравословното й състояние, не може да бъде разпитана по друг начин и показанията, които са прочетени са дадени пред съдебен състав, провеждащ предходното разглеждане на делото по АНД № 7870/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Разпечатката съдържа 21 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5455cae7-a958-4a14-ace0-4b2e88bd5277