Решение № 687 от 03.12.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Ямбол, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330101442 по описа за 2024 година

Производсвото е образувано по предявен от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, против В. О. Х. от гр. Я., обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № *** г. по описа на ЯРС.

Ищеца твърди, че като краен снабдител съгласно чл.98а ЗЕ, продава ел.енергия при публично известни общи условия ( ОУ)- надлежно одобрени и публикувани. По силата на чл.7, т.1 и чл.11, т.11 ОУ на ищцовото дружество и на оператора на разпределителната мрежа, двете дружества поели задължения да снабдят с ел. енергия и да предоставят мрежови услуги на обект на ответника с ИТН ***, находящ се в гр.

Я., вилна зона, местност „***“. За ответника В. О. Х. бил открит клиентски номер ***, като същия пък от своя страна поел задължения да заплаща всички свои задължения, свързани с предоставянето на ел. енергия и предоставени мрежови услуги, в срокове и начини определени в същите. Ответника имал качеството на битов клиент, като съгласно определение в § 1, т. 2а допълнителните разпоредби на ЗЕ, като ползваната от него ел. енергия била за битови нужди. Съгласно чл.27, ал.1 ОУ при неплащане в срок на дължимите суми, клиентът дължал обезщетение за забава, в размер на законната лихва а всеки просрочен ден.

В изпълнение на задължението си по общите условия и съгласно чл. 94а, ал.1 ЗЕ 1 за периода 19.12.2021 г.- 18.04.2022 г. ищцовото дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, доставило ел. енергия до обекта на ответника на обща стойност 138, 52 лв., която не била заплатена от него. Поради забава в плащането на посочената главница, същия дължал обезщетение за забавено плащане в общ размер на 31, 97 лв., за периода 05.02.2022 г.- 26.02.2024 г. Обезщетението за забава се дължало за периода от датата на падежа по фактурата до датата на образуване на настоящото производство. Издадените фактури, техния падеж и периода на дължимата лихва за забава, били подробно описани в препис- извлечение от клиентската сметка на ответното дружество.

Иска се уважаването на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител адв. В.- ЯАК. Предявения иск се счита за допустим и за изцяло основателен. В качеството си на особен представител адвоката извършил справка в електронната партида на ответника в СВЯ., в която безспорно се доказвало, че на 01.12.2020 г. ответника бил придобил процесния имот и към датата на депозиране на отговора на ИМ не бил е разпоредил с него. Имота за който се твърдяло, че имало използвана и незаплатена ел. енергия бил собственост на ответника, като фактурите били издадени и обхващали период през който ответника бил собственик на имота. Всичко това водило до основателност и доказаност на предявения иск в претендирания от ищеца размер и същия подлежал на уважаване.

В съдебно заседание ищеца редовно призован се представлява от процесуален представител – пълномощник - адвокат, чрез когото поддържа иска и пледира за уважаването му, иска постановяване на решението при признание на иска и претендират присъждането на разноски.

В съдебно заседание ответника – редовно призовани не се явява, като се представлява от назначения му от съда особен представител, като се счита, че исковата претенция била основателна и доказана и като такава следвало да бъде уважена.

При така установените обстоятелства по делото и като взе предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе съобразно направеното от ответника признание на исковете, съдът направи следните правни изводи:

Предявения от ищецът иск, черпи правното си основание от нормите на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, е процесуално допустим, тъй като е бил предявен от и срещу надлежна страна в процеса, при отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск от страна на ищеца.

Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е 2 достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 ГПК, тъй като ответника с отговора на исковата молба е направил изявление, че признава иска, а ищеца е направил искане за постановяване на решение при признание на иска. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Относно разноските:

Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 75, 00 лв.

На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция,а именно в размер на 775, 00 лв. – заплатена държавна такса, депозит за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение (в които разноски по исковото производство се включва и определено от съда възнаграждение за юрисконсулт в минималния размер от 300 лв. ) .

Водим от изложените мотиви и на основание чл.237 ГПК Районен съд - Ямбол РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. О. Х. от гр. Я., ул. „***, ЕГН **********, дължи на ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД- гр.Пловдив, ЕИК ***, адрес гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, сумата 138,52 лв.-главница, представляваща стойността на ел.енергия, доставена за периода от 19.12.2021 г.-18.04.2022 г. за обект на потребление ИТН *** в гр. Я., вилна зона, местност „***“, клиентски номер ***, както и обезщетение за забава в размер на 31,97 лв. за периода 05.02.2022 г.- 26.02.2024 г., и законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2024 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС .

ОСЪЖДА В. О. Х. от гр. Я., ул. „***, ЕГН ********** да заплати на ”ЕВН България Електроснабдяване” АД- гр.Пловдив направените по делото разноски в размер на 775,00 лв. и разноските, направени в заповедното производство, в размер на 3

75 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4