Решение № 341 от 20.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

** 341 гр. Варна, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря П.а Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело ** 20243110203355 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по жалба на П. В. Ж. с ЕГН ********** чрез процесуален представител адв.И. Г. от АК-Шумен срещу НП ** 23-0002718/10.04.2024 г., издадено от *** Областен отдел „Автомобилна администрация“- Варна, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 б. "б" от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ на осн. чл.

177, ал. 3, т. 1 пр. 3 от ЗДвП на въззивника е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1533, 88 евро (3000 лева).

С жалбата въззивникът иска отмяна на НП като незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон и процесуланите правила.

Оспорва изцяло фактическата обстановка и изразява несъгласие с констатациите направени от административно наказващия орган. Излага доводи за липса на вина, тъй като не той е натоварвал превозното средство и за несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, представлява се от проц. представител, който моли за отмяна на НП и присъждане на сторените разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. В представено писмено становище моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 18.01.2024 г. в 16: 13 часа в гр.Варна, ЮПЗ на 200м преди наказателен паркинг под Аспарухов мост в посока пристанище ПЧМВ П. В. Ж. е извършвал обществен превоз на товари "пшеница" управлявайки влекач марка СКАНИЯ **** с рег.** В **+/“ ТН от категория N3, с прикачено към него полуремърке марка ВИЛТОН НВ3 с рег.** ****** от категория 04 и двете собственост на превозвача „***** 1000“ ООД-Варна, като в процеса на извършена проверка от ст.инспектор към ОО“АА“-Варна – св. К. Н. К. е установено, че водачът извършва превоза на пшеница с осово натоварване надвишаващо нормите.

При измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на процесното ППС и ролетка, е констатирано следното:

Водача извършва превоза с полуремърке с 3 оси с пневматично окачване и разстояние между осите над 1.3 м, като сумата от натоварване на осите е 41 140 кг., надвишаваща нормата от 24000 кг. Определена от министъра на МРРБ за движение по пътищата отворени за обществено ползване с

При измерено разстояние между осите 1. 3 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 41. 140 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като превишаването е с 17. 140 т.Към момента на проверката не е бил представен документ, разрешаващ надвишаването на гореописаната норма.

Управляваното превозно средство било с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Във връзка с установеното нарушение на 18.01.2024 г. бил съставен АУАН ** 00710 от св. К. Н. К., на длъжност ст. инспектор към ОО“АА“-Варна срещу въззивника за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 букв. "б" от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.

В съдържанието на акта въззивника вписал, че няма възражения.

Възражения не постъпили и впоследствие по административно наказателната преписка.

Въз основа на констатациите в АУАН било издадено процесното Наказателно постановление ** 23-0002718/10.04.2024 г. от *** ОО“АА“Варна при Агенция агенция "Автомобилна администрация" за нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 букв. "б" от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

2

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства: както от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел К. К., който се явява и актосъставител, така и от приложените по делото копия от разписка, пътен лист, кантарна бележка, заповеди.

Показанията на св. К. са такива на свидетел- очевидец, който пряко и непосредствено е възприел вида на превозното средство, превозвания товар, съдържанието на предоставените документи, както и размера на превишението на товара.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намери от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –*** на

ОО“АА“-Варна към

Изпълнителна агенция

„Автомобилна администрация“.

И актосъставителят и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен е и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му., като съдържат всички реквизити, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства е направил извод, че е извършено административно нарушение.

Не се спори по делото, че жалбоподателят е правоспособен водач, като към датата на проверката той не е бил собственик на управляваното МПС.

В хода на съдебното следствие беше изслушан като свидетел К. К., който потвърждава описаната в съставения АУАН фактическа обстановка.

Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото.

Пред Върховен административен съд на РБ е образувано Тълкувателно дело ** 5/2023 г. по описа на ВАС за приемане на съвместно Тълкувателно постановление от ОС на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, със следния въпрос за тълкуване:

"Нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от Закона за пътищата или такова по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата извършва водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно средство?". Към настоящия момент с Тълкувателно постановление ** 2 от 8.10.2025 г. по тълк. д. ** 5/2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на Върховния административен съд върховните съдии приемат, че когато едно физическо лице управлява извънгабаритно или 3 тежко ППС, т. е. осъществява неговото фактическо управление по силата на трудов договор, сключен със собственика на ППС или превозвача, то няма задължение да поиска от собственика на пътя или от администрацията, управляваща пътя, на основание чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, да бъде издадено разрешение за движението на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно чл. 8, ал. 2 или да заплати съответната такса в случаите на чл. 14, ал. 3 от наредбата.

След като такъв водач на ППС не е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение за осъществяване на движение на ППС от посочената категория, той не следва да носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата . Противното би означавало водачът на ППС, работещ по трудов договор като водач на ППС, да носи административнонаказателна отговорност за виновното поведение на друго лице - на неговия работодател - собственик на ППС или превозвач (физическо лице или юридическо лице), който не е поискал и не е получил необходимото разрешение. Това би противоречало на основания принцип, визиран в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), според който административнонаказателната отговорност е лична и всеки отговаря за собственото си виновно поведение.

От изложеното следва, че водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, какъвто е процесният случай, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП съответно материалния закон е приложен правилно.

Действително, в разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ е предвидено съответните служби за контрол на Министерство на вътрешните работи и Агенция "Пътна инфраструктура" да спират и извършват проверка на спрелите и навлезлите в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и да съставят актове на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица извършили визираните в същата норма нарушения.

От това не следва изводът, че на всички от така посочените лица, включително и на водача, когато не е собственик на същото или не е лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, следва да бъдат съставени актове за допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП. От приложените по делото доказателства не се установява въззивникът да е собственик на посоченото пътно превозно средство или да има качеството на лицензиран превозвач, осъществяващ процесния превоз.

Поради това, след като за водача на ППС е предвидена изрично административнонаказателна отговорност съобразно разпоредбите на ЗДвП, няма как същият да е субект на нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 4 от Закона за пътищата, респ. да му бъде наложено наказание по чл. 53, ал. 1, т.

2, предл. 2 от ЗП.

Водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП .

Лице, което извършва превоз на стока в изпълнение на свое задължение по трудов договор, не е лице, упълномощено да подава заявление за издаване на съответното разрешение, какъвто е и жалбоподателя.

Наказаният субект е извършвал само физически действия по управлението на ППС и може и следва да носи отговорност само по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП , но не и такава по Закона за пътищата.

Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства е направил извод, че е извършено административно нарушение.

Колкото до възражението на въззивника, че същият нямало как да установи поосовото натоварване, защото на повечето пунктове за товар липсвали везни и че не бил реализирал деянието виновно, настоящият съдебен състав счита, че водачът е могъл и е следвало да провери и да се убеди дали параметрите на управляваното от него ППС с товар не превишават максимално допустимите норми.

Настоящия състав на съда обаче намира, че независимо от законосъобразността на определена санкцията като вид, с НП незаконосъобразно е определен размерът на наложената глоба. Действително, превозното средство е било значително претоварено.

По делото обаче липсват данни за събрани данни за други обстоятелства, относими за определяне размера на санкцията, в т. ч. за наличието на други подобни нарушения и за настъпили конкретни вредни последици. От особено съществено значение е и обстоятелството, че жалбоподателят не е собственик на превозното средство, а е работник, извършващ превоза във връзка със служебните си задължения. Макар и да е бил длъжен да откаже да извърши превоза при подобно претоварване, жалбоподателят би могъл да понесе негативни последици в тази връзка от страна на работодателя си.