Решение № 30 от 17.02.2025, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20231880100381 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от С. Н. П., ЕГН **********, с адрес: *****, против Т. В. Б., ЕГН **********, с адрес:

*****, действащ като поставен под пълно запрещение чрез настойника си А.

Н. Б., ЕГН **********, с адрес: ***. Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск за делба е допустим. Ищецът твърди, че по силата на договор за дарение на недвижим имот, оформен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 113, том I, peг. № 2314, дело № 106/16.09.2021 г. на нотариус М. М., вписана в регистъра на нотариалната камара под № , третите, неучастващи в делото лица Л. Д. Б., ЕГН ********** и Д. В. Б., ЕГН **********, му дарили собствените си общо 2/3 идеални части от Поземлен имот с планоснимачен № 402, попадащ в урегулиран поземлен имот (УПИ) с отреждане „За автоспирка“ и предвидено трасе за улична мрежа с о.т. 302-301318-300-37, в кв. 73 (като след изменение на ПУП-ПР, кв. 17 се променя в кв.

73) от подробния устройствен план на с. Искрец. общ. Своге, обл. Софийска, одобрен със заповед № 0-3062 от 28.10.1963 г. на ИК на ОНС София, изменен ПУП със заповед № 0-50 от 22.01.1972 г. на Председателя на ОбНС София и заповед № 574 от 26.06.2006 г. на Кмета на Община Своге, с площ от 1 125 кв.м., а по графично измерване с площ от 1 207 кв.м., отразен на Приложение № 4 от СТЕ с вх. № 1670/23.09.2013 г. по гр.д. 689 по описа за 2017 г. на Софийски окръжен съд, втори въззивен състав, като съгласно актуална скица част от имот с пл. № 402 с площ от 344 кв.м. попада в УПИ с отреждане „За автоспирка“, а останалата част от имот с пл. № 402 с площ от 863 кв.м., попада в предвидено трасе за улична мрежа с о.т. 302-301-318-300-37, при граници и съседи на имот с пл. № 402: имот с пл. № 401 и улица с о.т. 302-301-318-30037. Твърди се, че собственик на останалата 1/3 идеална част от имота е Т. В., 1 като имотът е бил поставен в общ дял на последния и на дарителите на ищеца с Решение № 115 от 21.03.2018 г., постановено по в.гр.д. 689/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд, влязло в сила на 02.05.2018 г. Посочва се, че доброволно прекратяване на съсобствеността не може да бъде постигнато, поради което се иска от съда да допусне съдебна делба при квоти 2/3 за ищеца и 1/3 за ответника.

От страна на ответника, действащ като поставен под пълно запрещение чрез настойника си А. Н. Б., е подаден писмен отговор. В него се твърди, че имотът не бил съсобствен между страните, а представлявал лична собственост на ответника, тъй като той е единствен наследник на Л. Б. (майка на ответника), починала на *** г. и на Д. Б. (брат на ответника), починал на *** г., а обективираният в представения по делото нотариален акт договор за дарение представлявал привидна сделка, прикриваща недействителна покупкопродажба, като страните са желали настъпване именно на правния резултат на покупко-продажбата – да се продаде имотът за сумата в общ размер от 10 000 лева – по 5 000 лева за всеки от двамата Л. Б. и Д. Б., като дарението е изповядано с единствената цел да се преодолее ограничението на чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС). Твърди се, че последният е страдал от онкологично заболяване и е имал нужда от средства за болкоуспокояващи лекарства, което е мотивирало майката и брата на ответника да сключат договора за дарение. Твърди се още, че сума от 5 000 лева е платена единствено на Д. Б., но не и на Л. Б.. Твърди се също, че в случая не са налице изискванията на закона за действителност и по отношение на прикритата покупко-продажба, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 33 от ЗС и няма извършено плащане на цялата договорена продажна цена. Въз основа на тези фактически твърдения се прави възражение за нищожност на сключения договор за дарение поради привидния му характер, а и на прикритото съглашение – поради неспазване на разпоредбата на чл. 33 от ЗС и липсата на извършено плащане на цялата договорена продажна цена. В условията на евентуалност, ако не бъдат споделени съображенията за нищожност, се прави възражение, че договорът за дарение е унищожаем поради извършена от ищеца измама, тъй като майката и братът на ответника са били подведени от ищеца да сключат договора, за да получат сумата от 10 000 лева, половината от която не е платена, че договорът е унищожаем поради сключването му от дарителите при крайна нужда и се прави изявление за разваляне на договора поради неплащане на сумата от 5 000 лева на майката на ответника.

Искът за делба се разглежда по реда на глава двадесет и девета „Съдебна делба“ на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а правното му основание е чл. 34 от ЗС.

В открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца оспорва твърдението, че сключената през 2021 г. сделка е симулативна.

Пълномощникът на ответника поддържа възраженията си, като представя и писмени бележки.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са четирима свидетели и са приети заключения на съдебно-технически експертизи (СТЕ) – основна и допълнителна, които съдът счита за обективни и компетентно изготвени.

2

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 115 от 21.03.2018 г., постановено по в.гр.д. 689/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд, влязло в сила на 02.05.2018 г., е отменено Решение № 90 от 04.08.2017 г., постановено гр.д. № 118/1999 г. по описа на Районен съд Своге, в частите му, с които е извършена делба на седемнадесет поземлени имота – урегулирани и неурегулирани, съгласно вариант № 2 от допълнителното заключение на вещото лице Г. и съделителите са осъдени да заплатят суми за уравняване на дяловете съгласно този вариант, като вместо това, в относимата към настоящия спор част от съдебното решение, са поставен в общ дял на съделителите Т. В. Б., Л. Д. Б. и Д. В. Б., на основание чл. 292 от ГПК (отм.) следните имоти на обща стойност 14 122 лева:

- Поземлен имот с планоснимачен № 402, попадащ в УПИ с отреждане „За автоспирка“ и предвидено трасе за улична мрежа с о.т. 302-301-318-30037, в кв. 17 (като след изменение на ПУП-ПР, кв. 17 се променя в кв. 73) от ПУП на с. Искрец. общ. Своге, обл. Софийска, с площ от 1 125 кв.м., а по графично измерване с площ от 1 207 кв.м., отразен на Приложение № 4 от СТЕ с вх. № 1670/23.09.2013 г. на стойност 7 242 лева и - УПИ V-564, с площ 860 кв.м., в кв. 43 по ПУП на с. Искрец. общ.

Своге, обл. Софийска, отразен на скица № 46/02.06.1998 г., на стойност 6 880 лева.

Със същото решение съделителите Т. В. Б., Л. Д. Б. и Д. В. Б. са осъдени да заплатят за уравнение на дяловете сумата 270,92 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.

Квотите на тримата съделители са равни, видно от влязлото в сила решение за допускане на делбата.

По силата на договор за дарение на недвижим имот, оформен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 113, том I, peг. № 2314, дело № 106/16.09.2021 г. на нотариус М. М., вписана в регистъра на нотариалната камара под № **, Л. Д. Б., ЕГН ********** и Д. В. Б., ЕГН **********, дарили на ищеца собствените си общо 2/3 идеални части от първия от горепосочените имоти.

От приетите по делото и неоспорени от страните заключения на СТЕ – основна и допълнителна (ответникът възразява срещу приемане на заключенията единствено като преждевременни, тъй като е налице спор за материално право), включително от заявеното от вещото лице при изслушването му в о.с.з., проведено на 13.01.2025 г. се установява, че делбеният имот попада в УПИ V I с отреждане „За автоспирка“ (който като номерация не е записан в копието на плана, съхранявано в общинската администрация) и предвидено трасе за улична мрежа с о.т. 302-301-318-30037, в кв. 17 (като след изменение на ПУП-ПР, кв. 17 се променя в кв. 73) от ПУП на с. Искрец. общ. Своге, обл. Софийска. Установява се още, че одобреният през 1963 г. план е предвиждал два урегулирани поземлени имота, съставляващи УПИ VI-401 и УПИ V-402, а с изменението на регулационния 3 план със заповед № 0-50 от 22.01.1972 г. на Председателя на ОбНС София, така посочените два урегулирани поземлени имоти са заличени и е създаден от двата имота един – посочен по-горе. Първоначалният кадастрален и регулационен план на с. Искрец е одобрен през 1925 г., като уличната регулация е одобрена със заповед № 297 от 16.10.1925 г., а дворищната регулация е одобрена със заповед № 3685 от 02.11.1925 г. Предвижданията на плановете през годините за процесния имот, както и техните изменения, са съобразени със съответните социално икономически условия за съответния период, но в последствие не са били реализирани, като планът, одобрен през 1925 г. не е приложен тъй като е следвало да се коригира коритото на реката, но в последствие не е извършено, а предвижданията на сега действащият план, одобрен през 1963 г., е било, че първоначално за имот планоснимачен №402, е бил образуван УПИ V-402, като в последствие това предвиждане не е било изпълнено и със заповед № 0-50 от 22.01.1972 г. на ОНС-София, УПИ V-402 и съседен УПИ VI-401 са били заличени и от тях е създаден нов УПИ VI с отреждане „За автоспирка“. Предвижданията на това изменение не е изпълнено, т.е. не е реализирано. През годините имоти с пл. №401 и пл.сн.

№402, попадащи в УПИ с отреждане „За Автоспирка“, кв. 73, както и в проектирано трасе за улица с о.т. 302-301-318-300-37, не са били отчуждавани поради отпаднала нужда, тъй като планът е одобрен с предвиждане при други социално икономически условия. На място няма реализирана улица по проектираното трасе за улица и в обхвата на имотите няма реализирана автоспирка. При изслушването му в о.с.з., проведено на 13.01.2025 г., вещото лице заявява, че няма пречка да се извърши делба на самия имот планоснимачен № 402, като се приемат техническите изисквания за ниско жилищно застрояване, което по настоящото дело е възможно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че предявеният иск за делба е допустим, основателен и доказан, и следва да бъде уважен.

По отношение на допустимостта на иска съдът съобрази, на първо място, че по настоящото дело ответникът, действащ като поставен под пълно запрещение чрез настойника си – съпругата му А. Н. Б., по иска за делба е възразил, че не е налице съсобственост между него ищеца върху процесния имот. При идентично възражение с Определение № 172 от 20.07.2016 г. по ч.гр.д. № 2764/2016 г. на I I г.о. на ВКС е прието, че в първата фаза на съдебната делба съдът следи служебно дали искът за делба е насочен срещу лицата, за които се твърди, че е налице съсобственост, но не и за това дали те действително са съпритежатели на спорното право. Процесуалната легитимацията на ответника се определя не от действителното правно положение, което се изяснява в хода на процеса, а от изложените с исковата молба твърдения и приложените доказателства.

На следващо място, макар да липсва възражение от ответника, действащ чрез настойника си – неговата съпруга, последната да притежава дял в съсобствеността, съдът съобрази, че с Решение № 115 от 21.03.2018 г., постановено по в.гр.д. 689/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд при извършената делба са поставени в общ дял на съделителите Т. В. Б., Л. Д. Б. и Д. В. Б. имоти на обща стойност 14 122 лева, като за уравнение на дяловете тези съделители са осъдени да заплатят сумата 270,92 лева, представляваща 4

1,92 % от общата стойност на поставените в дял на тези съделители имоти. В Решение № 202 от 10.11.2015 г. по гр.д. № 2371/2015 г. на I г.о. по въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, съставът на ВКС е приел, че ако при действието на чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. имот е придобит на основание наследствено правоприемство, договор за доброволна делба и доплащане на съответните идеални части от равностойността на имота в уравнение на дела на останалите сънаследници, съпругът-наследник остава индивидуален собственик на онази част от имота, която е придобил по наследяване. Върху другата част възниква съпружеска имуществена общност, освен ако частта е незначителна. Така приетото е относимо и при сега действащия Семеен кодекс (СК), както и при съдебна делба, като по настоящото дело следва извод, че Т.