Решение № 8084 от 02.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8084 гр. ......., 02.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: .......... при участието на секретаря ........... като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20251110124283 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

№ ………... гр. ......., …...2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИИСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: .......... при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 24283 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба и уточняващи такива от 06.10.2025 г. и от 10.11.2025 г., подадени от С. М. А., ЕГН: **********, със съдебен адрес:

...... срещу Г. П. Б., ЕГН: **********, с адрес: .........., с която са предявени следните обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на 0,24 кв. м. от мазе № 29, находящо се в .......... и осъждане на ответника да предаване на владението върху неправомерно завзетата площ от 0,24 кв. м., иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да възстанови предходното положение на мазе № 29 чрез изграждане на преградната стена на първоначалното й място, като мазе № 29 да бъде с чиста площ от 6,33 кв. м. (съгласно посочената в акта за собственост площ), искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 952,03 евро (1862 лева), представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на недвижим имот - мазе № 29 за периода от 19.07.2023 г. до 07.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба (29.04.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 81,30 евро (159 лева), представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на недвижим имот - мазе № 29 за периода от 08.03.2025 г. до 29.04.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на 1 завеждане на исковата молба (29.04.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането, както и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 214,08 евро (418,70 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 952,03 евро (1862 лева) за период от 19.07.2023 г. до 07.03.2025 г., както и сумата от 19,22 евро (37,36 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 81,30 евро (159 лева) за период от 08.03.2025 г. до 29.04.2026 г.

Ищцата С. М. А. твърди, че е собственик на самостоятелен обект – апартамент № 29 в жилищна сграда, находяща се в ............, заедно с прилежащо мазе № 29 с документална площ 6,33 кв. м., индивидуализирано по нотариален акт, със съседи: асансьор, коридор, двор и мазе № 28. Посочва, че през 2019 г., по молба на ответника Г. П. Б. и неговия син ......... Б., доброволно и временно е предоставила ползването на своето мазе № 29, без да е сключван писмен договор и без уговорка за заплащане на наем. Твърди, че страните се уговорили, че обектът ще бъде върнат при поискване, в състоянието, в което е предаден – поддържано помещение с рафтове, здрава заключваща се врата, електрическо осветление и контакт. Сочи, че през април 2020 г. е поискала връщането на мазето, но ответникът отказал. При проверка на място установила, че достъпът до коридора, водещ до мазета № 28 и № 29, е преграден с новопоставена метална врата, издигната без нейно съгласие и без решение на етажната собственост, чрез която ответникът фактически обособил общо помещение, включващо двете мазета и част от общия коридор, където се намирал противопожарен отвор на блока.

Излага, че по този начин ответникът е превзел неприлежащото му пространство, създавайки си едно общо помещение с площ от около 15-20 кв. м. Навежда, че впоследствие установила, че общата стена между двете мазета е изцяло разбита, а ответникът самоволно завладял цялото пространство, намиращо се зад новопоставената метална врата, включващо площта на двете мазета и частта от преградения коридор. Навежда твърдения, че нейни движими вещи, намиращи се в мазето, са били извадени без нейно знание и съгласие и преместени в чуждо мазе (№ 34), след разбиване на заключващото устройство. В периода 2020 – 2025 г. ищцата многократно търсила доброволно уреждане на спора чрез разговори с ответника и домоуправителя на етажната собственост, но без резултат. Посочва, че на 12.02.2023 г. за установяване на извършеното от ответника нарушение, именно разрушаване на стената и ограничаване достъпа на ищцата до мазето, бил съставен констативен протокол № 1, подписан и от домоуправителя на входа. Твърди, че на 30.05.2023 г. е отправила нотариална покана до ответника, в която е поискала незабавното предоставяне на достъп до собственото й мазе, както и да бъде възстановено предишното му състояние, включително и изграждане на същата по вид, здравина, сила и качество преградна стена между двете мазета. Сочи, че е отправила и претенция за заплащане на наемна цена за ползването на процесното мазе, но отговор на отправената покана не последвал. Излага, че на 07.03.2025 г., с протокол за предаване на владение от 07.03.2025 г., владението върху собственото й мазе № 29 било предадено, чрез сина на ответника – ......... Б., като към този момент е установила, че ответникът е разрушил съществуващата между двете мазета преградна стена и на нейно място е изградил нова такава, която обаче навлизала с 0,24 кв. м. навътре в мазе № 29, с оглед което твърди, че реалната площ на нейния обект била намалена с тази квадратура.

Посочва, че на 15.04.2020 г. отново е поканила ответника, в срок най-късно до 30.04.2020 г., да й върне фактическото държане върху мазе № 29, но ответникът отказал (съгласно уточнителна молба от 06.10.2025 г.). Ето защо предявява настоящите искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по допустимост и основателност. Поддържа, че мазето по своята същност не е самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ, а прилежаща част към апартамента, поради което не може да бъде предмет на самостоятелен вещен иск без достатъчна индивидуализация. Посочва, че и при предходно дело (гр. д. № 51010/2023 г. по описа на СРС) на ищцата са били давани аналогични указания за индивидуализиране на имота, които тя не е изпълнила, а делото е било прекратено. Счита за неясно и кога точно, на какво основание и по какъв ред е предадено владението на мазето и кой го е получил.

2

Поддържа, че ползването на мазе № 29 е било предоставено доброволно от ищцата, без да е уговарян наем или възнаграждение, и че няма данни за противоправно завземане. Според него не е установено кога и на какво основание е предадено владението, а твърденията на ищцата са противоречиви. Оспорва твърдението, че е поставил метална врата, която да е препятствала ищцата. Посочва, че в представения протокол за предаване на владение самата ищца е отбелязала „няма ключ“, а вратата на мазе № 29 е била без катинар/брава.

Подчертава, че ако ищцата е искала да има достъп, е могла да премахне предполагаемата врата. Оспорва твърдението, че той е поставил металната врата и че е ограничавал достъпа.

Оспорва да дължи обезщетение за лишаване от ползване за периода 01.05.2020 – 18.07.2023 г., тъй като най-ранният момент, в който може да се приеме, че е изпаднал в забава, е 19.07.2023 г. – след като е получил нотариалната покана на 11.07.2023 г. с 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Оспорва размера на месечния пазарен наем, като посочва, че за подобни помещения няма стабилна пазарна практика и наемните цени за мазета са значително по-ниски (привежда примери от онлайн обяви - около 6 евро/кв. м. или 12 лв./кв. м. за централни райони), докато процесното мазе е в стара панелна сграда в ж.к. „...........“.

Прави възражение за погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД на претенциите за обезщетение за лишаване от ползване и на акцесорните такива за лихви за повече от три години преди подаване на иска. При тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС, 59, ал. 1 ЗЗД и 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта на производството по чл. 109 ЗС:

Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение.

Съдебната практика приема, че надлежен ответник в производството по предявен негаторен иск, с който се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и други постройки и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката (чл. 110, ал. 1 ЗС), са всички лица, които притежават вещни права върху земята, собственикът и носителите на ограничени вещни права. Това е така, тъй като уважаването на иска по чл. 109 ЗС чрез премахване на извършеното строителство, респ. трайно прикрепена вещ, неизбежно ще засегне правната сфера на всички лица, притежаващи вещни права върху съответния имот, както собственикът, така и носителите на ограничени вещни права, доколкото има за резултат промяна в обекта на вещното право предвид презумпцията на чл. 92 ЗС, според която приращенията принадлежат на собственика независимо от кого са извършени (в този е смисъл е решение № 14 от 4/22.02.2016 г. по гр.д. № 4205 от 2015 г. ВКС, II г. о.). Пасивно легитимиран да отговаря по предявения негаторен иск обаче е не само съсобственикът на недвижимия имот, в който е извършено строителството, респ. е разположена недвижимостта, чието премахване се претендира, но и всяко трето лице, което е създало противоправно състояние в имота, препятстващо спокойното упражняване на правото на ползване, както и лицето, което поддържа това състояние.

В настоящия случай са налице твърдения в исковата молба, че ответникът следва да отговаря по предявения иск, тъй като от негова страна се твърди да са налице действия, смущаващи упражняването на правото на ползване на ищцата, поради което производството е допустимо, респективно предявените искове и наведените възражения следва да бъдат 3 разгледани по същество на спора.

По иска с правно основание чл. 108 ЗС:

Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Трите кумулативно необходими предпоставки за уважаване на претенцията за ревандикация на недвижим имот са ищецът да е негов собственик, да се владее или държи от ответника и последният да владее или държи имота без правно основание.

В настоящия случай ищцата следва да докаже правото си на собственост върху процесното мазе № 29, в посочения в исковата молба обем, вкл. реална част от 0,24 кв. м., че ответникът владее/държи реална част от 0,24 кв. м., както и че тази част е била неправомерно завзета чрез премахване/изместване на стена между мазе № 29 и мазе № 28.

В тежест на ответника, при установяване на горното, е да докаже, че владее/държи процесните 0,24 кв. м. от мазе № 29 на годно основание, респ. че не е завладял същите или че не упражнява фактическа власт върху тях.

По иска с правно основание чл. 109 ЗС:

Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.