Решение № 7 от 09.01.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Смолян, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Мария Ан. Славчева

Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20225400500325 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по чл.268 и следващите ГПК, във вр. с чл.59 ЗЗД.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№3636/15.07.2022г. от В.

Р. Б. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. Смолян, ул. „Полк. Дичо Петров“ №6, чрез адв. С.Ч., АК-Смолян против решение № 161/ 21.06.2022 г.,постановено по гр. д. № 654/ 2021 г. по описа на районен съд –Смолян,с което е уважен иска на ищеца за сумата от 19 277.00 лева, представляваща сума, с която ответника неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца в резултат на разпределението на дивидент на печалбата на „Ф.П.“ ЕООД за 2016 г. съгласно решение на ответника като едноличен собственик на капитала на дружеството, след което дружеството е останало без активи, както и са присъдени разноски по делото.

С въззивната жалба се излагат оплаквания, че постановеното решение е неправилно поради неговата материална незаконосъобразност,необоснованост и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Според жалбоподателя в нарушение на чл. 235 ГПК, съдът не е обсъдил всички доказателства (в тяхната съвкупност) по делото. Излага оплаквания, че решението не съдържа фактически установявания, за наличие или липса на задължения за плащане от страна на ответника към ищеца, както и твърди, че съдът не е обсъдил подробно събрания по делото доказателствен материал, неточно е интерпретирал същия. Направено е 1 оплакване,че при установяване фактическата страна на спора, съдът недопустимо е „подпомогнал“ доказването на ищеца. Излага и оплаквания, че решението е немотивирано, тъй като не са изложени конкретни съображения за изводите,а просто възпроизвеждане на теоретични постановки.Според жалбоподателя съдът е извършил процесуално действие, което не кореспондира на предвиденото в процесуалния закон, с което действие е ограничено правото на защита на ищеца, поради което е допуснато съществено процесуално нарушение. Развива оплакване,че липсват мотиви на съда, които да обусловят извода му за неоснователно обогатяване на ответника. Според жалбоподателя съдът неправилно приема ,че е налице и обедняване на ищеца, поради невъзможност да събере вземанията се от дружеството, като връзката между обогатяването на ответника В. Б. и обедняването на ищеца Х. Х. произтича от това, че към датата на възникване на вземането на ищеца за трудова злополука, дружеството „Ф.П.“ ЕООД е притежавало активи,с които да покрие това задължение към Х. Х.. Направено е оплакване, че длъжник по вземането на ищеца Х. Х., произтичащо от трудова злополука е дружеството „Ф.П.“ ЕООД. Според жалбоподателя обстоятелството кой е собственик на дружеството и самото дружество, нямат отношение към задълженията на дружеството или към правоотношенията на дружеството с трети лица, с което обосновава липсатана връзка между „обогатяването“ на ответника В. Б. и „обедняването“ на ищеца Х. Х., тъй като между тях не съществува никакво правоотношение, което да обуслови по съдържание определени права и задължения.

Направено еоплакване,че липсват между обогатяването и обедняването едни и същи действия, липсват общи юридически факти, тъй като юридическите факти, свързани с вземането са се развили между други субекти - ищеца Х. Х. и дружеството „Ф.П.“ ЕООД, а настоящия ответник, не е страна в това правоотношение. Направено е оплакване, че лицето В. Р. Б. е извършвала действия по отношение на „Ф.П.“ ЕООД в качеството на едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, за които действия е овластена от Търговския закон.Счита ,че лицето В. Р. Б. е упражнила свое субективно право, предоставено от закона, още повече лицето В. Б. няма никакво отношение или правоотношение с ищеца Х. Х., още повече ,че всеки един съдружник в ООД и ЕООД има право на част от печалбата на дружеството - правото на дивидент. То е право на едно вземане от дружеството, което е пропорционална част от балансовата печалба. Счита че упражняването на това право не е поставено в зависимост от задълженията на дружеството към трети лица. Намира ,че в случая се касае за изначално неправилно прилагане на материалния закон.Според жалбоподателя несъстоятелна е тезата на първостепенния съд, че разпределянето на печалба от едноличен собственик на капитала е лишаване на дружеството от средства, с които дружеството следва да изплаща задължения към трети лица, обуславя неоснователност на иска, с което обосновава отмяна на атакуваното решение като неправилно.Развива оплакавне,че в случая ищецът като кредитор на трето за този процес лице - „Ф.П.“ ЕООД, има други пътища на защита, което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Според жалбоподателя доклада по делото не отговаря на изискванията на чл. 146 ГПК. Относно приетото в мотивите на решението и приети за установени обстоятелства, които фактически са само вероятни, без да излага съображенията, 2 обусловили тези изводи, както и достоверността на доказателствените средства. решението страда от вътрешно противоречие в изводите и че е нарушен и материалния закон, тъй като съдът е възприел много странни мотиви и фигура на непрестационната кондикция по чл. 59 ЗЗД. Направено е оплакване,че районният съд неправилно е приел, че иска за лихви не е погасен по давност, които задължения се погасяват с изтичане на 3 годишен срок.Поради това моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на районен съд –Смолян като недопустимо, неправилно, немотивирано и незаконосъобразно и постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№ 4951/30.09.2022г от адв. З.Й. процесуален представител наХ. Ш. Х. ,ЕГН ********** постоянен адрес: гр. Варна, ул.

„Елин Пелин" № 33, с доводи за неоснователност на въззивната жалба,като предлага въззивния съд да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено.Изложените във въззивната жалба твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения и пропуски в установяването на фактическата страна на спора счита ,че са голословни и необосновани. Заявеното в жалбата, че съдът в нарушение на чл. 235 ГПК не е бил обсъдил всички доказателства (в тяхната съвкупност) по делото, но какви конкретно са тези пропуски, кои доказателства според жалбоподателят не са правилно интерпретирани от съда, кои факти са погрешно възприети не се конкретизира. Като втора първа инстанция счита,че въззивния съд е длъжен да се произнесе по всички наведени оплаквания, но в случая такива оплаквания липсват,счита ,че има само емоционален израз на неудовлетворението на ответника от процесуалния резултат.Според въззиваемия фактологията по делото е ясна, непротиворечива и безспорна между страните, с твърдения, че спорът е изпяло правен, а не фактически. Направен едовод, че всички релевантни въпроси между страните са предварително решени (установени със СПН) в предходните съдебни производства по повод на отделни факти на сложния фактически състав, обуславящ приложението на института на неоснователното обогатяване.Обогатяването на ответницата, извършено с решение от 31.01.2017г. за разпределяне на печалбата на „Ф.П." ЕООД за 2016г. като дивидент (в размер на в размер на 1 198 000 лв. според справка от ТРРЮЛНЦ и в размер на 6 800 011,65 лв. съгласно приетото по делото заключение на ССчЕ) на самата ответница, като физическо лице, едноличен собственик на капитала,а обедняването в общ размер на 19 277 лв. (сбор от вземанията на ищеца 400 лв. - разноски по адм.д.№ 7750/2017г. на ВАС; 2190 лв. - разноски по т.д.№ 17/2018г. по описа на ОС - Смолян, съответно ПлАС и ВКС; 10000 лв. - присъдена главница по гр.д.№ 1003/2019г. по описа на PC- Смолян, 5867 лв. - присъдена лихва върху главницата от 10000 лв. гр.д.№ 1003/2019г. по описа на PC - Смолян за периода от 10.09.2015г. до датата на образуване на настоящото дело. 820 лв. - разноски по гр.д.№ 1003/2019г. по описа на PC – Смолян.Според въззиваемата страна е налице връзката между обогатяването и обедняването - тя е очевидна и умишлено целена от ответницата (макар вината й да е ирелевантна за основателността на иск по чл. 59 ЗЗД). Задължението за обезщетяване на претърпените вреди от трудовата злополука е възникнало в деня на нейното осъществяване на 15.10.2015г., когато дружеството работодател е имало достатъчно активи, а към деня, в 3 който кредиторът Х. е имал възможност да пристъпи към принудително изпълнение на изпълнителните титули по адм.д.№ 7750/2017г. по описа на ВАС, т.д.№ 17/2018г. по описа на ОС - Смолян и по гр.д.№ 1003/2019г. по описа на PC- Смолян дружеството вече е било свръхзадължено - не е разполагало с никакви активи в резултат на разпределянето на дивидента в полза на физическото лице - едноличен собственик на капитала и ликвидатор.

Твърди също така,че това нежелано от правото неоправдано и несправедливо разместване на блага е посочено и в решение № 220/03.12.2021г. по в.т.д.№ 540/2021г. на Апелативен съд – Пловдив.Моли въззивният съд дапотвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено. Претендира присъждане адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ат Закона за адвокатурата за оказаната правна помощ пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание редовно и своевременно призована, жалбоподателката В. Р. Б. не се явява редовно и своевременно призована и се представлява от пълномощника си адв.С.Ч., който поддържа изцяло депозираната въззивна жалба.

ВъззиваемиятХ. Ш. Х. редовно и своевременно призован не се явява и не изпраща представител. В постъпила молба от пълномощника му адв.Й. не се вйъзразява по хода на делото и заявява,че поддържа депозирания писмен отговор.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо, но неправилно постановено.

Районният съд е сезиран с иск квалифициран като такъв с правно основание чл.59 ЗЗД.

В исковата молба са изложени фактически твърдения,че ищецът е престирал труд в завод „Майер Верфт” в гр. Папенбург, Германия от 26.07.2015г. до 10.09.2015г., когато в резултат на трудова злополука- счупване на горния край на лъчевата кост, бил приет за лечение и болница. Поискал е да му бъде изплатено обезщетение по чл. 200 от КТ, но работодателят дори не декларирал трудовата злополука в НОИ. Твърди се от ищеца,че послединят с декларация Вх. №5101-20- 33/J0.2015г. по описа на НОИ - ТП Смолян е инициирал административно производство по разследване на злополуката. Няколко пъти длъжностното лице приемало злополуката за трудова, но с решения на Директора на НОИ разпорежданията били отменяни, а преписката връщана за доизясняване релевантни факти.

Излага твърдения, че с разпореждане № 5101-20-33#18/03.11.2016т. на инспектор по осигуряването в сектор „КР па ДОО” при НОИ-ТП Смолян отновое приета злополуката за трудова но смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. С Решение № 5101-20- 33#21/20.12.2016.г на директора на НОИ-ТП Смолян разпореждането е отменено. В резултат на иницирано от него 4 производство по оспорване законосъобразността на решението пред Административен съдр—Смолян, в резултат на което с Решение № 160/28.04.2017г. по адм.д.№ 6 /2017г. решението на Директора на НОИ-TH Смолян е отмерено, а разпореждането за приемане на злополуката за трудова - потвърдено. Твърди се от ищеца, че докато разпореждане №5101 20-33# 18/03.11.2016г. още не е стабилизирано, по инициатива на търговеца, представляван адв. Е.Р. са проведени преговори относно заплащането от работодателя на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. На 23.11.2016г. по електронната поща е изпратен проект за споразумение от ответното дружество, но до сключването на окончателно споразумение не се стигнало поради непостигане на съгласие относно размера на обезщетението. Вместо това работодателят е предприел стратегия до последно да протака административния процес и да препятства завеждането на граждански иск по чл. 200 от КТ от работника (за основателността па който необходима предпоставка е стабилност на административния акт, с който злополуката е приета за трудова), като на 22.05.2017г. е входирал, в качеството си на трето заинтересовано лице, жалба срещу решението на Административен съд - Смолян. С Решение № 1048/24.01.20I8г. по адм. Дело № 7750/ 2017г. на ВАС било потвърдено, а търговското дружество е осъдено да заплати на ищеца съответна част от разноските по делото. Твърди се от ищеца, че след влизане в сила на решението по негова молба на 14.02.2018г. се снабдилс изпълнителен лист срещу „Ф.П.“ ЕООД за дължимите разноски в производството пред ВАС в размер на 400 лв. - половината от общо 800 лв., присъдени им разделно с ответника по жалбата НОИ-ТД Смолян. Оказало се обаче, че събирането на присъдената сума, както и на дължимото обезщетение по чл. 200 КТ е осуетено от ответника, който „решил“ сам да разреши казуса, като прекрати търговската си дейност под тази фирма. За целта на 17.03.2017г. едноличният собственик на капитала – ответницата В. Р. Б. взела решение за прекратяване на дружеството, като за ликвидатор назначила себе си. Със заявление 20170318161407/18.03.2017г. е направено искане за вписване на обстоятелства в Търговския регистър относно прекратяването и ликвидация на дружеството. Търговецът недобросъвестно (въпреки знанието си на наличие па задължения, с цел да осуети събирането му) не е изпратил изрична писмена покана до ищеца, който бил „известен кредитор“ по смисъла па чл. 263 КЗ. В нарушение па чл. 273, ал. 1 ТЗ ликвидаторът игнорирал наличието на висящото съдебно производство по адм.д.№ 7750/2017г., (за което длъжника в ликвидация не само е знаел, но е участвал активно в него и сам е инициирал касационната му проверка пред ВАС), предполагащо участието на другата страна кредитор в разпределението, съгласно предвиденото в чл.272, ал.З ТЗ - със заделяне на имущество в обезпечение на вземането им. Същото важи и за вземането на ищеца за обезщетение за претърпените неимуществени вреди, което вземане предвид естеството си не фигурира в търговските книги па длъжника, но му е било безспорно известно. Със заявление № 20171023170542/23.10.2017г. въпреки неуредените задължения на обявеното в ликвидация дружество е заявено заличаването му в Търговския регистър, вписано с № 20171027122809 от 27.10.2017г. Твърди се от ищеца също,че с влязло сила решение по т.д_№ 17/2018г. по описа на Окръжен съд - Смолян по предявен от него иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е прието зa установено, че по партидата на „Ф.П." 5