Решение № 29 от 26.04.2023, Районен съд - Велинград

МОТИВИ към Решение №29/26.04.2023г. по АНД № 74/2023г. на РС-Велинград Производството е по реда на глава ХХVIII, чл. 375 и сл. От НПК.

Образувано е по повод постановление от 07.03.2023 г. на прокурор при РП Пазарджик, ТО-Велинград, с което е внесено мотивирано предложение обвиняемият А.Р.П. с ЕГН – ********** да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл.343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, и да му бъде наложено административно наказание „глоба“ по реда на чл. 78а НК.

В съдебно заседание представителя на РП Пазарджик, ТО-Велинград поддържа обвинението и предложението.

Защитникът пледира невиновност на обвиняемия, твърдейки липса на обективна и субективна съставомерност на престъплението, при съображения – че в ЗППАМ от 14.02.2023г., с която е наложена мярката временно отнемане на СУМПС на подзащитния му – не е посочено да има предварително изпълнение, екземпляр от заповедта не е връчен на обвинаемия и той не я е прочел.

Обвиняемият отрича вината си, обяснявайки, че не помни да му е връчвана ЗППАМ, с която да му е отнето СУМПС, и тъй като не е занесъл шофьорската си книжка в полицията, както му били казали след задържането му на 13.02.2023г., а е разполагал с нея при второто му установяване да кара автомобил – на 16.02.2023г. - счита, че не е виновен.

От събраните в хода на ДП № 89/2023 г. по описа на РУ на МВР- Велинград и в хода на съдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 13.02.2023г. в гр. Сърница обвиняемият А.Р.П. бил установен от служители на РУ-Велинград, сред които мл. автоконтрольор А.Д. – да управлява МПС в нетрезво състояние, за което му е съставен АУАН № GA770542/14.02.2023г. По този повод със ЗППАМ № 23-0367-000020/14.02.2023г. на обвиняемия била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал.1, т.1, буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС. Заповедта била връчена на водача лично на 14.02.2023г., но на тази дата той не предал на органите на реда шофьорската си книжка. На 16.02.2023г. в гр.Сърница, на ул.

„Тодор Каблешков“ обвиняемият А.П. отново бил установен да управлява МПС (л.а. „БМВ318и“ с рег. № РА6925КА), от полицейски екип в състав – Ю.М. и К.Т., за което му бил съставен АУАН серия GA № 598849/16.02.2023г. Едва след този втори случай обвиняемият предал на полицейски служител своето СУМПС с протокол за доброволно предаване от 17.02.2023г.

Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на ценените при условията на чл. 378, ал.2 от НПК доказателства, събрани в досъдебното производство, а именно – АУАН № 598849 от 16.02.2023 г., Справка за нарушител/водач А.Р.П., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0367-000020 от 14.02.2023 г., Протокол за доброволно предаване от 17.02.2023г., Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-38 от 13.02.2023 г., Заповед за задържане на лице рег. №367зз45/16.02.2023, Протокол за личен обиск налице рег. № 367р-2942 от 13.02.2023г., Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 14.02.2023г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0367-000026 от 16.02.2023 г., Справка за съдимост рег. № 230217005000081602 от 17.02.2023 г., Характеристична справка, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, показанията на свидетелите: К.Н.Т., Ю.М.М., Б.А.К., А.Б.Д., както и обясненията на обвиняемия А.П..

От обективна страна – изпълнителното деяние и неговото авторство се установяват от свидетелските показания и обясненията на обвиняемия, както и от Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0367-000020 от 14.02.2023 г., връчена на обвиняемия на 14.02.2023г. Всеки от разпитаните на досъдебна фаза свидетели, както и самият обвиняем, непротиворечиво, едносмислено и убедително за съда сочат, че на 1

16.02.2023г. А.П. е управлявал МПС. Доказаният с разписката към ЗППАМ № 23-0367000020/ 14.02.2023г. факт – че самата заповед е връчена на обвиняемия на 14.02.2023г. означава, че съответната мярка (отнемане на СУМПС) се е считала за приложена именно от тази дата (арг. от чл. 172, ал.6 ЗДвП). Обратното би означавало да се даде възможност на водачите да укриват шофьорската си книжка от органите на реда и по този начин да избягват законово предвидената отговорност.

Предвид естеството на престъплението – формално, от субективна страна то е осъществено с пряк умисъл, като обвиняемият е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е целял същите. С оглед лично подписаната от него на 14.02.2023г. разписка за връчена му ЗППАМ № 23-0367-000020/14.02.2023г., с която му се отнема шофьорката книжка – към датата на инкриминираното деяние – 16.02.2023г. в представното съдържание на умисъла на А.П. се е включвало ясно съзнаване на обстоятелството, че макар да не е предал веднага на полицейските органи своето СУМПС – той вече е търпял наложената със съответната заповед принудителна административна мярка, като това не го е възпряло да извърши престъплението по чл. 343в, ал.3 вр. с ал.1 НК.

Предвид гореизложеното доводите на защитата за липса на съставомерност се явяват несъстоятелни. В обсъдената вече разписка за връчване на процесната ЗППАМ е изрично отбелязано, над декларирано положения от обвиняемия подпис и дата от 14.02.2023г. – че той е „получил препис“ от заповедта, с оглед което твърденията в обратна насока са недостоверна защитна теза, нямаща и отношение към съставомерността на деянието.

Обстоятелството дали обвиняемият е преценил да прочете или не заповедта също е ирелевантно за отговорността му. Няма и нормативно изискване в заповедта да се съдържа указание, че обжалването й не спира изпълнението на мярката. Последното обстоятелсвто е ясно записано в разпоредбата на чл. 172, ал.6 ЗДвП, чието незнание - не оневинява.

Неприложима е и разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, доколкото от свидетелските показания на полицейските служители се установява още, че на инкриминираната дата обвиняемият е миришел на алкохол, но е отказал да бъде тестван и даде проба за изследване, а от показанията на свид. Джасуров – че Пехливан е возел и пътници в неправомерно управлявания от него автомобил. В този контекст обществената опасност на деянието му няма как да се приеме за незначителна.

За процесното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Видно от приложената справказа съдимост на обвиняемия – към момента на деянието той не е бил осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Следователно са налице всички предпоставки за освобождаване на обвиняемите от наказателна отговорност с налагане на административни наказания на основание чл. 78а НК.

При определяне размера наказанието, макар че съобрази като отегчаващо обстоятелство множеството наказания по ЗДвП, налагани до момента на обвинямия, с оглед липсата на лоши характеристични данни в представената справка и вземайки предвид семейното положение, материално и имотно състояние на извършителя, настоящият състав намира, че минимално предвиденият в чл. 78а, ал.1 от НК размер на наказанието глоба – 1000 лв., се явява съответстващ на извършеното и подходящ за постигане целите на наказанието.

При тези мотиви и на основание чл. 378, ал.4, т.1 от НПК съдът постанови решението си.

2

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. гр.Велинград, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА в присъствието на прокурора А. В. В. като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно наказателно дело № 20235210200074 по описа за 2023 година

РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемия А. Р. П. , роден на 15.09.1965 г. в град Сърница, българин, български гражданин, живущ в град Сърница, ул. „Одрин“ № 2, със средно специално образование, женен, безработен, ЕГН **********, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.02.2023 г. в гр. Сърница е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „БМВ 318 И“, с рег. № РА 6925 КА в срока на изтърпяване на принудителната административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена със ЗППАМ № 23-0367-000020/14.02.2023 г. на Началника на РУМВР – Велинград, връчена му лично на 14.02.2023 г. – ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за това деяние и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева, платими в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Пазарджишкия окръжен съд, в петнадесетдневен срок, считано от днес.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

1