Решение № 268 от 30.10.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. гр. Добрич, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Д.

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20243200500464 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадена от Н. Г. К. с ЕГН **********, гр. Д., ул. „*** и Р. Д. А. с ЕГН **********, гр. Д., ж.к. „С.***, срещу решение № 331/15.04.2024г. по гр.д.№ 2212/2023г. по описа на РС – Добрич, с което е обявен за недействителен по отношение на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, гр. С., ул. „***, договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 78, том I, peг. № 754, дело № 70 от 2022г. на нотариус Ю.Д.К. с peг.

№ *** в НК и район на действие Районен съд - гр. Добрич, с който Н. Г. К. с ЕГН ********** в качеството си на дарител е отчуждил безвъзмездно в полза на своята майка Р. Д. А. с ЕГН ********** свой недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо обекта от 13.04.2022г., с адрес гр. Д., ж.к. „***, находящ се на трети етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище - апартамент на едно ниво, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, с площ от 62,46 кв.м., ведно с избено помещение № 7 с площ 5,76 кв.м., както и 5, 805 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ***; под обекта *** и над обекта ***, и съответно на този резултат въззивниците са осъдени да платят на „Юробанк България” АД сторените 1 разноски за държавна такса в размер на 105,27 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1616,93 лв.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението.

Ищецът по делото не доказал вредата и общото намерение за увреждане от ответниците. Увреждането било обективен факт и между действието и увреждането трябвало да има причинна зависимост, каквато в настоящия случай не била налице. Въззивниците изразяват несъгласие с приетото от районния съд, че, за да е налице увреждане, достатъчно е да се докаже, че е намалена възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, което било установено по делото. Процесният имот бил единствено жилище на Н. Г. К. до 20.04.2022г. и до този момент имотът се ползвал със защитата на чл. 444 от ГПК - бил несеквестируем и ищецът по никакъв начин не би могъл да удовлетвори вземането си. С факта на извършване на дарението К. направил това възможно, тъй като несеквестируемостта отпаднала и с това свое действие К. не бил увредил кредитора си. Напротив дал възможност на последния да удовлетвори вземането си. С оглед на тези съображения, поддържани и в първата инстанция, въззивниците считат, че предпоставките, обуславящи успешното провеждане на иска по чл.135 от ЗЗД не са налице и считат съдебния акт за неправилен, респективно настояват той да бъде отменен.

Въззиваемата страна в отговор на жалбата оспорва същата и настоява да не бъде уважавана, като счита, че с факта на извършване на дарението в полза на неговата майка прехвърлителят на имота сам се е лишил от защитата, която му предоставя института на несеквестируемостта. Моли решението, като правилно, да бъде потвърдено.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Жалбата е допустима - подадена е на 20.05.2024г., в срока по чл. 259, ал.

1 от ГПК, броим от 07.05.2024г., от страни с правен интерес от оспорване на неизгодното за тях решение, чрез надлежно упълномощен адвокат. Жалбата подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на настоящата инстанция – служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. Разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд и той може да приеме различна от приетата от първоинстанционния съд фактическа установеност, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен.

Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Районен съд 2

– Добрич, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и надлежно упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Решението е правилно, въз основа следните фактически констатации и правни изводи на въззивния съд:

Производството е образувано пред Районен съд – Добрич по повод подадена от „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, гр. С., ул. „***, искова молба, с която против Н. Г. К. ЕГН **********, гр. Д., ул. „*** и Р. Д. А. ЕГН **********, гр. Д., ж.к. „С.***, е предявен иск за установяване относителна недействителност на сключения между ответниците с нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 78, том I, peг. № 754, дело № 70 от 2022г. на нотариус Ю.Д.К. с peг. № *** в НК и район на действие Районен съд - гр.

Добрич договор, с който Н. Г. К. дарява на своята майка Р. Д. А. собствения си недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр. Д., по КККР, одобрени със Заповед РД-1815/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо обекта от 13.04.2022г., с адрес гр. Д., ж.к.

„***, находящ се на трети етаж в жилищна сграда многофамилна с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект жилище апартамент на едно ниво, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, с площ от 62, 46 кв.м., ведно с избено помещение № 7 с площ 5.76 кв.м., както и 5, 805 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ***; под обекта *** и над обекта

***.

Искът е обоснован с изложени обстоятелства, че ищецът е кредитор на ответника Н. Г. К. на основание сключен между тях Договор за потребителски кредит № *** от 06.04.2022г., по силата на чл. 1, ал. 1 от който „Юробанк България" АД предоставило на Н. Г. К. банков кредит в размер на 22 016 лв., който бил усвоен изцяло от кредитополучателя на 06.04.2022г. Страните по този договор определили с клаузата на чл. 6 от същия и подписания погасителен план краен срок за погасяване на кредита до 06.04.2029г. Въпреки уговорените условия между страните, считано от 07.09.2022г. кредитополучателят изпаднал в трайно просрочие за плащането на дължимите от него суми по договора. В чл. 14, ал. 1 от договора била предвидена възможност за обявяване предсрочна изискуемост на предоставения кредит.

Банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжника по ч.гр.д. № 1686/2023г. по описа на Районен съд – Добрич, въз основа на които по молба от 26.07.2023г. било образувано изпълнително дело № 715/2023г. по описа на ЧСИ Л.Ч. с peг.

№ *** и район на действие Окръжен съд – Добрич. След поемане на задължението по договора за кредит двамата ответници сключили процесния 3 договор за дарение, който увреждал интересите на кредитора.

В срока по чл. 131 от ГПК отговор е подаден само от ответницата Р. Д.

А., която е оспорила иска като неоснователен. Без да оспорва кредиторовото качество на ищеца и сключения между двамата ответници (като майка и син) договор за дарение на недвижим имот, ответницата е навела възражението, че със сключения договор за дарение дарителят не е извършил увреждащо действие по смисъла на чл.135, ал. 1 от ЗЗД спрямо кредитора си, с което да намали своето имущество и да осуети евентуалното удовлетворяване на вземанията на банката от имуществото на задълженото лице. В случая между разпоредителното действие и увреждането липсвала причинна зависимост.

Това било така, защото дареният имот бил единствено жилище на длъжника и прехвърлител Н. Г. К. до 20.04.2022г. и до тази дата имотът се ползвал от защитата на чл. 444 от ГПК - бил несеквестируем и ищецът по никакъв начин не можел да удовлетвори вземанията си посредством него. С факта на извършване на дарението първият ответник направил това възможно, тъй като несеквестируемостта била отпаднала. С това си действие Н. К. в случая не бил увредил кредитора си, а му дал възможност да удовлетвори вземането си, което би било невъзможно, ако не бил извършил дарствения акт. Ответницата е оспорила да е знаела, че нейният син Н. К. има непогасени задължения, като е посочила, че отношенията между двамата били обтегнати от години, двамата живеели на различни адреси, не комуникирали и ответницата сама поискала синът й да й върне имота, тъй като той не й оказвал необходимата й помощ. В случая обаче по силата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД недобросъвестността се предполагала, предвид сключената сделка между майка и син, а безвъзмездният й характер изисквал знание за увреждането само у отчуждителя – субективното психическо отношение на приобретателя било без значение. С оглед на последното, ответницата е заявила, че няма искания по доказателствата.

Изложените от ищеца обосноваващи обстоятелства и формулираното искане определят правната квалификация на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, съгласно който кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Ищецът по иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД трябва да докаже обективните и субективните предпоставки от основанието на иска, а именно: че ищецът е кредитор на първия ответник; че извършеното валидно правно действие (договор за дарение) на длъжника уврежда кредитора (т. е. длъжникът да е намалил имуществото си или да е затруднил удовлетворяването на кредитора); че длъжникът е знаел при извършване на действието, че с него уврежда кредитора си, с оглед безвъзмездния характер на сделката. При уважаване на този иск увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. Ако кредиторът бъде удовлетворен от друго имущество на длъжника, дарението ще запази своето действие и спрямо него за в бъдеще като напълно валидна сделка.

4

По делото е установено от представените с исковата молба доказателства, че на дата 06.04.2022г. между „Юробанк България” АД и Н. Г.

К. е сключен Договор за потребителски кредит № *** в размер на 22 016 лв., с краен срок за погасяване на кредита до 06.04.2029г. (така т.1.1, т.6 от договора и приетия за неразделна част от него погасителен план). Кредитът е усвоен изцяло на 06.04.2022г., видно от приложена на л. 27 банкова референция.

По валидността на договора и усвояването на заетите средства не са предявени възражения.

С твърдение за обявена предсрочна изискуемост на кредита (неоспорени), банката е инициирала производство по чл. 417 от ГПК и се е снабдила с изпълнителен лист № 577/07.07.2023г., издаден по ч.гр.д.№ 1686/2023г. по описа на Районен съд – Добрич за дължими суми по Договор за потребителски кредит № *** от 06.04.2022г.: 21 191,96 лв. главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението, 1290,43 лв. възнаградителна лихва за периода 07.09.2022г. – 23.03.2023г., 865,29 лв. мораторна лихва за периода 07.09.2022г. – 09.05.2023г., както и съдебни разноски, а въз основа на него е било образувано изпълнително дело № 715/2023г. по описа на ЧСИ Л.Ч., рег.